Георги Лозанов: Време е за гневна журналистика
Кое през днешния ден е публицистика и кое агитация?
В деня, в който научихме за гибелта на Алексей Навални, доцент Георги Лозанов - медиен специалист и учител по журналистикаq приказва пред за отгласите, които имаше изявлението на Тъкър Карлсън с Владимир Путин. Според доцент Лозанов това изявление обезпечи оптимален медиен комфорт на съветския президент, пробвайки се да го показа в най-хубавата му светлина. Защо това не е публицистика, а агитация, обяснява доц. Георги Лозанов и прибавя още:
Жестът на Навални
" През 2021 година, се пробваха да убият Навални, като го отравят с Новичок и това беше потвърдено в Германия, където той отиде да се лекува. Не го убиха, а го отровиха, заради некадърността на самите реализатори, както си проличава от кино лентата на Христо Грозев. Работата е там, че по-късно Навални безусловно непринудено, вместо да остане в Германия, се върна в Русия с ясното схващане, че това няма по какъв начин да свърши добре. Може да се каже, че той самичък себе си съобщи в жертва, с цел да може на негов тил да се види какво съставлява злокобната руска власт и злокобната тирания на Путин.
Тогава още не беше почнала войната в Украйна и по тази причина я нямаше тази видимост. И може да се каже, че той самичък, през личния си живот, даде облик на злокобната същина на една от най-страшните диктатури на планетата, даже в случай че не и най-страшната. И това е необикновен храбър акт, който той извърши, с цел да потвърди посредством личната си орис, че против човечеството стои един нарушител. "
Посланието на Навални е хората да се обединят
" Хубаво е това обръщение да се чуе и в България, тъй като все още, както излиза наяве от изявлението с Путин, никоя държава в Европа не е изцяло предпазена от неговата експанзия. Имаше очевидни закани и това още повече се отнася за България. А той в България ще пристигна по един доста елементарен метод. Няма потребност да нападне през граница. Достатъчно е ние тук сами да изберем пропутинско държавно управление, което не мисля, че е невероятно. И по тази причина е доста важно смъртта на Алексей Навални, убийството на Алексей Навални да прозвучи в главата на българския гласоподавател като гонг. "
Обезкървеното изявление
" Първото ми усещане е, че това, естествено, беше едно пиарско изявление, добре проведено от дълго време и че най-сетне са намерили един така наименуван " западен публицист ", който да желае да отиде в Москва с почести и да води диалог с този деспот с окървавени ръце, все едно че той не е подобен, все едно, че е просто редови събеседник, който да си каже какво мисли по въпросите. Това не е просто публицистика, при която се води диалог с един международен водач. Тук става дума за големи закононарушения, все едно да водиш подобен диалог с началник на терористична организация. "
Има потребност от ядосана публицистика
" В актуалния свят една от огромните задания, в случай че не и първата за публицистиката, е да се бори с пропагандата. А публицистиката може да се бори с пропагандата, несъмнено, не с контрапропаганда, тъй като това ще я трансформира нея самата в агитация, а единствено с обстоятелства и с истини, и с непрекъснато припомняне на биографии, на бекграунд, на това кой кое и какво прави, а не да стои в тази мъгла, в която всеки да може да се самопредстави, както желае, и журналистът против него да му сътвори комфорт. Най-голямата неволя на публицистиката и нейният професионален срив е в комфорта, който основава на властници и на нарушители. Говоря за поучения, които би трябвало да си направи и българската публицистика, несъмнено. Светът е подобен сега, че журналистическата работа е работа на ядосани хора, на работа с яд. С яд би трябвало да се упражнява специалността, тъй като сега злото е в огромна агресия по доста линии. "
В деня, в който научихме за гибелта на Алексей Навални, доцент Георги Лозанов - медиен специалист и учител по журналистикаq приказва пред за отгласите, които имаше изявлението на Тъкър Карлсън с Владимир Путин. Според доцент Лозанов това изявление обезпечи оптимален медиен комфорт на съветския президент, пробвайки се да го показа в най-хубавата му светлина. Защо това не е публицистика, а агитация, обяснява доц. Георги Лозанов и прибавя още:
Жестът на Навални
" През 2021 година, се пробваха да убият Навални, като го отравят с Новичок и това беше потвърдено в Германия, където той отиде да се лекува. Не го убиха, а го отровиха, заради некадърността на самите реализатори, както си проличава от кино лентата на Христо Грозев. Работата е там, че по-късно Навални безусловно непринудено, вместо да остане в Германия, се върна в Русия с ясното схващане, че това няма по какъв начин да свърши добре. Може да се каже, че той самичък себе си съобщи в жертва, с цел да може на негов тил да се види какво съставлява злокобната руска власт и злокобната тирания на Путин.
Тогава още не беше почнала войната в Украйна и по тази причина я нямаше тази видимост. И може да се каже, че той самичък, през личния си живот, даде облик на злокобната същина на една от най-страшните диктатури на планетата, даже в случай че не и най-страшната. И това е необикновен храбър акт, който той извърши, с цел да потвърди посредством личната си орис, че против човечеството стои един нарушител. "
Посланието на Навални е хората да се обединят
" Хубаво е това обръщение да се чуе и в България, тъй като все още, както излиза наяве от изявлението с Путин, никоя държава в Европа не е изцяло предпазена от неговата експанзия. Имаше очевидни закани и това още повече се отнася за България. А той в България ще пристигна по един доста елементарен метод. Няма потребност да нападне през граница. Достатъчно е ние тук сами да изберем пропутинско държавно управление, което не мисля, че е невероятно. И по тази причина е доста важно смъртта на Алексей Навални, убийството на Алексей Навални да прозвучи в главата на българския гласоподавател като гонг. "
Обезкървеното изявление
" Първото ми усещане е, че това, естествено, беше едно пиарско изявление, добре проведено от дълго време и че най-сетне са намерили един така наименуван " западен публицист ", който да желае да отиде в Москва с почести и да води диалог с този деспот с окървавени ръце, все едно че той не е подобен, все едно, че е просто редови събеседник, който да си каже какво мисли по въпросите. Това не е просто публицистика, при която се води диалог с един международен водач. Тук става дума за големи закононарушения, все едно да водиш подобен диалог с началник на терористична организация. "
Има потребност от ядосана публицистика
" В актуалния свят една от огромните задания, в случай че не и първата за публицистиката, е да се бори с пропагандата. А публицистиката може да се бори с пропагандата, несъмнено, не с контрапропаганда, тъй като това ще я трансформира нея самата в агитация, а единствено с обстоятелства и с истини, и с непрекъснато припомняне на биографии, на бекграунд, на това кой кое и какво прави, а не да стои в тази мъгла, в която всеки да може да се самопредстави, както желае, и журналистът против него да му сътвори комфорт. Най-голямата неволя на публицистиката и нейният професионален срив е в комфорта, който основава на властници и на нарушители. Говоря за поучения, които би трябвало да си направи и българската публицистика, несъмнено. Светът е подобен сега, че журналистическата работа е работа на ядосани хора, на работа с яд. С яд би трябвало да се упражнява специалността, тъй като сега злото е в огромна агресия по доста линии. "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ