Всичко, което трябва да знаем за отпуските
Кодексът на труда урежда правото на служащия или служителя на разнообразни типове отпуск – главен и спомагателен заплатен годишен отпуск, неплатен, за образование, за бременност, раждане и майчинство, за краткотрайна нетрудоспособност и така нататък Законовата рамка коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.
Платен годишен отпуск
Съгласно член 155, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки служащ или чиновник има право на заплатен годишен отпуск. За да употребява това право е належащо да е придобил минимум 4 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж добито, правото на заплатен годишен отпуск се резервира до края на трудовата активност на служащия или служителя.
При преустановяване на трудовото правно отношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж служащият или служителят има право на обезщетение за неползван заплатен годишен отпуск, изчислено по реда на член 224, алинея 1. от Кодекса на труда.
В алинея 4 на член 155 от Кодекса на труда е планувано, че минималният размер на главния заплатен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. Някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск, в който е включен отпускът по алинея 4. Категориите служащи и чиновници и минималният размер на този отпуск са избрани с разпоредба на Министерския съвет.
Редът за прилагане на платеният годишен отпуск е регламентиран в член 173 от Кодекса на труда.Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Празниците през 2021г. са избрани с Решение № 936 на Министерски съвет от 17.12.2020 година за установяване на дните за религиозни празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното.
Допълнителен заплатен годишен отпуск
Разпоредбата на член 156 от Кодекса на труда регламентира случаите, при които служащите или чиновниците имат право на спомагателен заплатен годишен отпуск и те са:
1. за работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения – не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
В сходство с чл.156а от Кодекса на труда, с групов или с самостоятелен трудов контракт могат да бъдат уговорени по-големи размери на отпуските по чл.155.
Начин и ред за прилагане на платения годишен отпуск
Нормативната уредба на използването на платения годишен отпуск се съдържа в член 172 – 178 КТ. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван Дъждовни води, бр. 54 от 17 юли 2015 година, в действие от датата на обнародването, наредбите на член 172, 173, 174, 176 и член 176а, алинея 2 КТ са променени.
Считано от 17.07.2015 година, отпада задължението за работодателите до 31 декември на миналата календарна година да утвърждават график за използването на платения годишен отпуск.
Поради това са променени и наредбите, които регламентират метода и реда за използването, както и отлагането на използването на платения годишен отпуск за идната календарна година.
Начинът на прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 172 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя едновременно или на части, като законът не дефинира на какъв брой елементи може да се употребява платеният годишен отпуск. Следователно при използването отпускът може да се разпокъсва на части, без ограничаване на минималния размер.
Редът за прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 173 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Празниците през 2015 година са избрани с Решение № 814 на Министерския съвет от 11.12.2014 година, обнародван Дъждовни води, бр. 103 от 2014 година
Работникът или служителят употребява платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, алинея 5, изр. 1 КТ).
Правото на заплатен годишен отпуск е главно трудово право на служащия или служителя и неговото предопределение е възобновяване на изразходваната работна мощ. Затова главното предписание е, че платеният годишен отпуск се употребява през календарната година, за която се поставя.
Работници и чиновници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст употребяват отпуска си през лятото, а по тяхно предпочитание – и през друго време на годината, с изключение на в случаите, когато работодателят има право да им даде платения годишен отпуск и без тяхно единодушие (чл. 174 КТ).
Работодателят е задължен да позволи платения годишен отпуск на служащия или служителя до края на съответната календарна година, в случай че използването му е отсрочено по реда на член 176 (чл. 173, алинея 5, изр. 2 КТ). В случай на отсрочване по член 176 КТ, на служащия или служителя се обезпечава прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 173, алинея 5, изр. 3 КТ).
Едностранното даване на платения годишен отпуск от работодателя е уредено в член 173, алинея 4 КТ.
Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при по едно и също време прилагане на отпуска от всички служащи и служители;
3. когато служащият или служителят след покана от работодателя не е изискал отпуска си до края на календарната година, за която се поставя.
Прекъсването на платения годишен отпуск е уредено в член 175 КТ.
" Прекъсване " значи, чеползването на платения годишен отпуск е почнало и преди да изтече интервалът, за който е позволен от работодателя, настава бстоятелство, което води до прекратяване на неговото прилагане.
Съгласно член 175, алинея 1 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва, в случай че на служащия или служителя бъде позволен различен тип заплатен или неплатен отпуск. Ползването на отпуска се прекъсва по негово искане и остатъкът се употребява в допълнение по единодушие на страните.
Съгласно член 175, алинея 2 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно единодушие на страните, изразено документално.
Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 1 КТ.
" Отлагане " значи, че платеният годишен отпуск не е употребен през календарната година, за която се отнася, а заради настъпване на несъмнено в закона обстоятелство/причина, отпускът се отсрочва за прилагане през идната календарна година.
Работодателят има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск за идната календарна година заради значими индустриални аргументи – член 176, алинея 1, т. 1 КТ. Работодателят може да отсрочи използването на платения годишен отпуск, само че при изискването, че е обезпечил на служащия или служителя прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 176, алинея 1, т. 1 КТ във вр. с 173, алинея 5, изречение трето КТ).
Работникът или служителятсъщо има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск – член 176, алинея 1, т. 2 КТ.
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва, когато служащият или служителят употребява различен тип отпуск. «Другият отпуск» може да бъде позволен от работодателя или от здравните органи (напр. отпуск за осъществяване на цивилен, публични и други отговорности, неплатен отпуск, длъжностен или креативен отпуск, отпуск за образование, отпуск при краткотрайна нетрудоспособност, отпуск заради бременност, раждане и осиновяване и за развъждане на дете до 2-годишна възраст и др.).
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва по искане на служащия или служителя със единодушието на работодателя. За да бъде отсрочено използването на платения годишен отпуск, с изключение на искане на служащия или служителя, е належащо единодушие на работодателя.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през първите шест месеца на идната календарна година.
Право на служащия или служителя самичък да дефинира времето на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 3 КТ.
Правото на служащия или служителя поражда когато:
1. отпускът е отсрочен или отпускът не е употребен до края на календарната година, за която се отнася;
2. служащият или служителят е изискал да употребява платения годишен отпуск (отложен или неползван през миналата календарна година) до края на 6-ия месец през идната календарна година;
3. работодателят не е разрешил използването на отпуска, пожелан от служащия или служителя.
Работникът или служителя има право самичък да дефинира времето на използването на платения годишен отпуск, като уведоми за това работодателя документално, минимум 14 календарни дни авансово.
Погасяването на правото на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176а КТ.
Съгласно член 176а, алинея 1 КТ, когато платеният годишен отпуск не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост.
Съгласно член 176а, алинея 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 4 КТ, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му.
Платеният годишен отпуск би трябвало да се употребява, той не може да се компенсира с парично обезщетение, с изключение на при преустановяване на трудовото правно отношение. При преустановяване на трудовото правно отношение служащият или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания заплатен годишен отпуск, правото за който не е погасено по отминалост.
Неплатен отпуск
Съгласно член 160, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят по искане на служащия или служителя може да му позволи неплатен отпуск без значение от това, дали е употребил или не платения си годишен отпуск и без значение от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от наредбата, неплатеният отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, работодателя не може да даде този тип отпуск без да е направено искане от лицето. Както е видно от наредбата, неплатения отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, само че право на работодателя е да реши дали да позволи този тип отпуск, както и неговия размер. Работодателят не може да даде този тип отпуск на работника/служителя, без да е направено искане за него.
Платен годишен отпуск
Съгласно член 155, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки служащ или чиновник има право на заплатен годишен отпуск. За да употребява това право е належащо да е придобил минимум 4 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж добито, правото на заплатен годишен отпуск се резервира до края на трудовата активност на служащия или служителя.
При преустановяване на трудовото правно отношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж служащият или служителят има право на обезщетение за неползван заплатен годишен отпуск, изчислено по реда на член 224, алинея 1. от Кодекса на труда.
В алинея 4 на член 155 от Кодекса на труда е планувано, че минималният размер на главния заплатен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. Някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск, в който е включен отпускът по алинея 4. Категориите служащи и чиновници и минималният размер на този отпуск са избрани с разпоредба на Министерския съвет.
Редът за прилагане на платеният годишен отпуск е регламентиран в член 173 от Кодекса на труда.Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Празниците през 2021г. са избрани с Решение № 936 на Министерски съвет от 17.12.2020 година за установяване на дните за религиозни празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното.
Допълнителен заплатен годишен отпуск
Разпоредбата на член 156 от Кодекса на труда регламентира случаите, при които служащите или чиновниците имат право на спомагателен заплатен годишен отпуск и те са:
1. за работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения – не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
В сходство с чл.156а от Кодекса на труда, с групов или с самостоятелен трудов контракт могат да бъдат уговорени по-големи размери на отпуските по чл.155.
Начин и ред за прилагане на платения годишен отпуск
Нормативната уредба на използването на платения годишен отпуск се съдържа в член 172 – 178 КТ. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван Дъждовни води, бр. 54 от 17 юли 2015 година, в действие от датата на обнародването, наредбите на член 172, 173, 174, 176 и член 176а, алинея 2 КТ са променени.
Считано от 17.07.2015 година, отпада задължението за работодателите до 31 декември на миналата календарна година да утвърждават график за използването на платения годишен отпуск.
Поради това са променени и наредбите, които регламентират метода и реда за използването, както и отлагането на използването на платения годишен отпуск за идната календарна година.
Начинът на прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 172 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя едновременно или на части, като законът не дефинира на какъв брой елементи може да се употребява платеният годишен отпуск. Следователно при използването отпускът може да се разпокъсва на части, без ограничаване на минималния размер.
Редът за прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 173 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Празниците през 2015 година са избрани с Решение № 814 на Министерския съвет от 11.12.2014 година, обнародван Дъждовни води, бр. 103 от 2014 година
Работникът или служителят употребява платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, алинея 5, изр. 1 КТ).
Правото на заплатен годишен отпуск е главно трудово право на служащия или служителя и неговото предопределение е възобновяване на изразходваната работна мощ. Затова главното предписание е, че платеният годишен отпуск се употребява през календарната година, за която се поставя.
Работници и чиновници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст употребяват отпуска си през лятото, а по тяхно предпочитание – и през друго време на годината, с изключение на в случаите, когато работодателят има право да им даде платения годишен отпуск и без тяхно единодушие (чл. 174 КТ).
Работодателят е задължен да позволи платения годишен отпуск на служащия или служителя до края на съответната календарна година, в случай че използването му е отсрочено по реда на член 176 (чл. 173, алинея 5, изр. 2 КТ). В случай на отсрочване по член 176 КТ, на служащия или служителя се обезпечава прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 173, алинея 5, изр. 3 КТ).
Едностранното даване на платения годишен отпуск от работодателя е уредено в член 173, алинея 4 КТ.
Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при по едно и също време прилагане на отпуска от всички служащи и служители;
3. когато служащият или служителят след покана от работодателя не е изискал отпуска си до края на календарната година, за която се поставя.
Прекъсването на платения годишен отпуск е уредено в член 175 КТ.
" Прекъсване " значи, чеползването на платения годишен отпуск е почнало и преди да изтече интервалът, за който е позволен от работодателя, настава бстоятелство, което води до прекратяване на неговото прилагане.
Съгласно член 175, алинея 1 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва, в случай че на служащия или служителя бъде позволен различен тип заплатен или неплатен отпуск. Ползването на отпуска се прекъсва по негово искане и остатъкът се употребява в допълнение по единодушие на страните.
Съгласно член 175, алинея 2 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно единодушие на страните, изразено документално.
Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 1 КТ.
" Отлагане " значи, че платеният годишен отпуск не е употребен през календарната година, за която се отнася, а заради настъпване на несъмнено в закона обстоятелство/причина, отпускът се отсрочва за прилагане през идната календарна година.
Работодателят има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск за идната календарна година заради значими индустриални аргументи – член 176, алинея 1, т. 1 КТ. Работодателят може да отсрочи използването на платения годишен отпуск, само че при изискването, че е обезпечил на служащия или служителя прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 176, алинея 1, т. 1 КТ във вр. с 173, алинея 5, изречение трето КТ).
Работникът или служителятсъщо има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск – член 176, алинея 1, т. 2 КТ.
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва, когато служащият или служителят употребява различен тип отпуск. «Другият отпуск» може да бъде позволен от работодателя или от здравните органи (напр. отпуск за осъществяване на цивилен, публични и други отговорности, неплатен отпуск, длъжностен или креативен отпуск, отпуск за образование, отпуск при краткотрайна нетрудоспособност, отпуск заради бременност, раждане и осиновяване и за развъждане на дете до 2-годишна възраст и др.).
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва по искане на служащия или служителя със единодушието на работодателя. За да бъде отсрочено използването на платения годишен отпуск, с изключение на искане на служащия или служителя, е належащо единодушие на работодателя.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през първите шест месеца на идната календарна година.
Право на служащия или служителя самичък да дефинира времето на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 3 КТ.
Правото на служащия или служителя поражда когато:
1. отпускът е отсрочен или отпускът не е употребен до края на календарната година, за която се отнася;
2. служащият или служителят е изискал да употребява платения годишен отпуск (отложен или неползван през миналата календарна година) до края на 6-ия месец през идната календарна година;
3. работодателят не е разрешил използването на отпуска, пожелан от служащия или служителя.
Работникът или служителя има право самичък да дефинира времето на използването на платения годишен отпуск, като уведоми за това работодателя документално, минимум 14 календарни дни авансово.
Погасяването на правото на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176а КТ.
Съгласно член 176а, алинея 1 КТ, когато платеният годишен отпуск не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост.
Съгласно член 176а, алинея 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 4 КТ, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му.
Платеният годишен отпуск би трябвало да се употребява, той не може да се компенсира с парично обезщетение, с изключение на при преустановяване на трудовото правно отношение. При преустановяване на трудовото правно отношение служащият или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания заплатен годишен отпуск, правото за който не е погасено по отминалост.
Неплатен отпуск
Съгласно член 160, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят по искане на служащия или служителя може да му позволи неплатен отпуск без значение от това, дали е употребил или не платения си годишен отпуск и без значение от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от наредбата, неплатеният отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, работодателя не може да даде този тип отпуск без да е направено искане от лицето. Както е видно от наредбата, неплатения отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, само че право на работодателя е да реши дали да позволи този тип отпуск, както и неговия размер. Работодателят не може да даде този тип отпуск на работника/служителя, без да е направено искане за него.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ