АИКБ и КНСБ предлагат компенсации за работодатели и работници в кризисни ситуации
Кодекса на труда да се вкарат понятието насилствен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията стопират активността си заради заповед на държавен орган, както и съответните обезщетения за служащите и работодателите.
Това планува предложение на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и КНСБ, което е било разисквано от обществените сътрудници по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие на 27 ноември. Това оповестиха от работодателската организация.
Изготвеният план на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е изпратен за разглеждане в Комисията по трудови връзки и Комисията по осигурителни връзки към НСТС. Целта на измененията е да се сътвори непрекъсната нормативна уредба, която да се задейства в спешни обстановки, като служащите и работодателят, които се оказват в насилствен престой, да бъдат подкрепени непосредствено от държавния бюджет.
Предложението планува промени в член 120в, като заглавието му става Престой не по виновност на работодателя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура и следния текст: "Когато при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, работата на предприятието или на част от него е прекратена със заповед на държавен орган, работодателят е в насилствен престой. "
Другата препоръчана смяна е в чл.267а, като заглавието му се трансформира на "Компенсации при насилствен престой на работодателя ". Предлага се основаване на две алинеи, които плануват, че във времето на насилствения престой служащият или служителят има право на отплата от страната в размер на 80 на 100 брутното си трудово заплащане за месеца, предшестващ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на 100 от чистите доходи от продажби по отношение на същия месец на миналата година.
Отделно се предлага и основаване на нов член в КТ, с който се плануват обезщетения за служащите, в случай че работодателят едностранно вкара ненапълно работно време - за интервал на изключително състояние, изключителна конюнктура или поради понижаване на размера на работа.
Целта е служащите да получават отплата от страната в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане за часовете, в които се постанова да не работят, само че за не повече от 4 часа на ден. За времето през което е на работа служащият получава уговореното с контракта трудово заплащане, а компенсацията му се дължи единствено за частта на неотработените дневни или седмични часове, се прецизира в прессъобщението.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на служащия или служителя и ще е допустима единствено, когато предприятието има спад на чистите доходи от продажби най-малко 20 на 100 по отношение на същия месец на миналата година.
Компенсацията по ал.2 се дължи съразмерно на неотработеното работно време по трудовия контракт (дневно или седмично) и е в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане на служащия или служителя за първите два месеца за интервала на едностранно въведеното от работодателя ненапълно работно време в една и съща календарна година, като се понижава с по 5 на 100 за всеки идващ месец, само че не може да доближи по-малко от 65 на 100 от възнаграждението на служащия за 6 месеца през календарната година.
Това планува предложение на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и КНСБ, което е било разисквано от обществените сътрудници по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие на 27 ноември. Това оповестиха от работодателската организация.
Изготвеният план на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е изпратен за разглеждане в Комисията по трудови връзки и Комисията по осигурителни връзки към НСТС. Целта на измененията е да се сътвори непрекъсната нормативна уредба, която да се задейства в спешни обстановки, като служащите и работодателят, които се оказват в насилствен престой, да бъдат подкрепени непосредствено от държавния бюджет.
Предложението планува промени в член 120в, като заглавието му става Престой не по виновност на работодателя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура и следния текст: "Когато при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, работата на предприятието или на част от него е прекратена със заповед на държавен орган, работодателят е в насилствен престой. "
Другата препоръчана смяна е в чл.267а, като заглавието му се трансформира на "Компенсации при насилствен престой на работодателя ". Предлага се основаване на две алинеи, които плануват, че във времето на насилствения престой служащият или служителят има право на отплата от страната в размер на 80 на 100 брутното си трудово заплащане за месеца, предшестващ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на 100 от чистите доходи от продажби по отношение на същия месец на миналата година.
Отделно се предлага и основаване на нов член в КТ, с който се плануват обезщетения за служащите, в случай че работодателят едностранно вкара ненапълно работно време - за интервал на изключително състояние, изключителна конюнктура или поради понижаване на размера на работа.
Целта е служащите да получават отплата от страната в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане за часовете, в които се постанова да не работят, само че за не повече от 4 часа на ден. За времето през което е на работа служащият получава уговореното с контракта трудово заплащане, а компенсацията му се дължи единствено за частта на неотработените дневни или седмични часове, се прецизира в прессъобщението.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на служащия или служителя и ще е допустима единствено, когато предприятието има спад на чистите доходи от продажби най-малко 20 на 100 по отношение на същия месец на миналата година.
Компенсацията по ал.2 се дължи съразмерно на неотработеното работно време по трудовия контракт (дневно или седмично) и е в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане на служащия или служителя за първите два месеца за интервала на едностранно въведеното от работодателя ненапълно работно време в една и съща календарна година, като се понижава с по 5 на 100 за всеки идващ месец, само че не може да доближи по-малко от 65 на 100 от възнаграждението на служащия за 6 месеца през календарната година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ