Какво е Магът?
Коб, вълноломната стена на Лайм Риджис. През 1980 година Мерил Стрийп, " Грешницата от Лайм Риджис " чака своя " френски лейтенант ", Джереми Айрънс, стоешком безмълвно на този шедьовър на незнайния национален строител. " Момичето на френския лейтенант ", режисиран от Карел Райс, бе номиниран за Оскар на идната година
Районът към Ръсел скуеър в централен Лондон, където живее Никълъс Ърф, е наоколо с две емблематични лондонски институции - Британския музей и Лондонския университет
В " Магът " Джон Фаулз преплита действителни и измислени истории за двете международни войни. На фотографията: Военни укрепления към Вердюн, Франция
" Магическата " борова гора, през която Никълъс Ърф минава, с цел да отиде до къщата в Бурани, и дребното параклисче в нея, са действителни и съществуват и до през днешния ден
Колежът Анаргирион и Коргелианион на о. Спецес, комплекс от неокласически постройки дарени от локален тютюнев милионер, е учреден през 1929 година и затворен през 1983 година малко след рухването на Хунтата на полковниците. Това е учебното заведение, където същинският Джон Фаулз преподава при започване на 1950-те, и в което имагинерният Никълъс Ърф живее и работи в " Магът ". Ако трябваше реалистично да пресъздам атмосферата, която цареше в учебно заведение, би се получил комичен разказ, споделя Фаулз
В " Магът " се появяват както Леополд декор Захер-Мазох, по този начин и величествената фигура на Зигмунд Фройд. На фотосите: Статуя на барон Мазох в родния му град Лебмерг, в този момент Лвив в Украйна, и кушетката на доктор Фройд в Хампстед, Лондон, където той емигрира през 1938, с цел да се избави от нацистите. Джон Фаулз: " Винаги би трябвало да възставаме против фашистките божества "
Бурани, къщата на Морис Конхис, която е основен фон на множеството събития в " Магът ", съществува и до през днешния ден, и е частна благосъстоятелност
След проведеният от Морис Конхис " развой " Никълъс Ърф се разсънва в една изоставена пещера-гробница в Монемвасия на полуостров Пелопонес. В спорния филм " Играта " (1997 г.) Майкъл Дъглас също се разсънва в една изоставена горбница, само че в Мексико. Случайните или неслучайни прилики сред " Магът " и " Играта " (реж. Дейвид Финчър) са толкоз доста (героят на Майкъл Дъглас даже се споделя Никълъс), че провокират съмнения за плагиатство. През 1998 година Джон Фаулз обмисля да заведе дело против продуцентите на " Играта ", само че в последна сметка се отхвърля
Джон Фаулз в кухнята си, 1998 година
Белмънт хауз през днешния ден е благосъстоятелност на Нешънъл Тръст, Англия. Тя е възобновена във типа си отпреди Джон Фаулз да я купи. Следите от наличието там на един от най-големите писатели на ХХ в. са малко
Служител на Първо атинейско гробище, където би трябвало да е заровен въображаемия Морис Конхис, преглежда архивите, с цел да откри дали един книжовен воин може да има действителен гроб
" Магът " на гръцки. Оригиналната корица е дело на Том Адамс (1926-2019), който е илюстрирал и други произведения на Джон Фаулз, само че е прочут на първо място като създател на корици на романите на Агата Кристи. Адамс е също образният актьор на първата плоча на Лу Рийд и на компилацията на Айрън Мейдън " Едуард Велики ". Автор на българската корица е Стефан Касъров.
Плажът под Бурани, където Никълъс Ърф за първи път вижда Джули/Джун
Гръцката дума Elefteria ( " Свобода " ) се явява доста пъти изречена от Джон Фаулз на разнообразни места и по разнообразни мотиви в " Магът "
Северна Норвегия, където Джон Фаулз слага един от по-езотеричните герои на " Магът "
Никълъс Ърф разказва живота си в Оксфорд, където е приключил и Джон Фаулз: " С другите особняци от колежа пиехме изсъхнало шери... спорихме кое е съществуване, и кое - нищо, а на оня тип безконтролно държание, на което подражавахме, бяхме лепнали гръмкия етикет " екзистенциализъм ". Предишна " > Следваща С близо шестдесетгодишно забавяне на български език излезе един от най-важните романи на ХХ в. - " Магът " от Джон Фаулз. Хит на Запад през 1960-те и 1970-те, " Магът " по някакво необичайно стичане на събитията не бе превеждан, въпреки други произведения на същия създател – " Колекционерът ", " Даниъл Мартин ", " Мантиса ", " Абаносовата кула ", " Момичето на френския лейтенант " (преведена също като " Грешницата от Лайм Риджис " ) и т. н. - излязоха в релативно положителни издания през 1980-те и откриха своята аудитория в България. " Магът " е нещо изцяло друго, обаче. Сега издателство " Колибри " предлага в меки корици първия превод на български на монументалната и най-важна творба на Джон Фаулз, определяна от разнообразни критици и в разнообразни ранглисти като един от най-значимите романи освен на британски, а изобщо. Преводът е дело на Боримир Паскалев, а корицата - на Стефан Касъров. Разговаряме с писателя и публицист Антони Георгиев, който прави изявленията с Джон Фаулз през 1990-те, и който е изследвал в елементи действителната и метафорична топография на " Магът ".
- Какво е " Магът "?
- Проблемът с тази книга идва още със заглавието. " Мagus " на британски напълно явно значи " вълшебник ", " маг ". Но думата има и друго значение. " Magi " (множественото число на " magus " ) са тримата мъдри мъже, които виждат и припознават Исус Христос на Богоявление. На български те са известни като " влъхви " или " царете на Изтока " (Каспар, Мелхиор и Балтазар). От маг до мъдрец на български има огромна разлика, само че на британски няма, тъй като думата е една и съща. Може да прозвучи малко опростенческо, само че цялата книга се върти към едно такова преплитане и преливане на думи и понятия в други думи и понятия, действителността гъделичка въображението, обстоятелствата не постоянно съумяват да оборят убежденията, любовта и жестокостта са взаимозаменяеми, историята е съвремие и бъдеще. Неслучайно Джон Фаулз изяснява в предговора към второто, модифицирано издание на " Магът " че самият той като създател не може да уточни някаква вярна читателска реакция, тъй като тя по-скоро би имала значение сравнимо с това на теста на Роршах в логиката на психиката.
Не желая да разясня " Магът " литературно, тъй като за това си има литератори и на първо място тъй като считам, че книгите би трябвало да се четат от нелитератори, а не от експерти, таман както картините би трябвало да се гледат от нехудожници и музиката би трябвало да се слуша от немузиканти. Само ще кажа, че " Магът " е книга, която съдържа в себе си доста други книги - по едно и също време съвременна пикареска и bildungsroman. За добре осведомените със международната литература препратките към " Големите очаквания " на Чарлз Дикенс, " Великият Мон " на Ален Фурние и несъмнено " Бурята " на Шекспир ще бъдат явни. Но в " Магът " има доста повече. Т. С. Елиът се подрежда до Маркиз дьо Сад, разбунтуваното море на Кацушика Хокусай виси над доблестен плейел от XIX в. В " Магът " съжителстват Софокъл, Робърт Фукс и остаряло списание " Пънч " от 1914 година Мухата в шардонето се явява някак естествено посред.
В началото на 1990-те Джон Фаулз купува втория етаж от дребната къщурка на брега на морето в Лайм Риджис, където Джейн Остин век и половина преди този момент е написала последния си и най-зрял разказ " Въздействие ", превеждан също като " Доводите на разсъдъка ".
- Как бихте позиционирали " Магът " в международната литература?
- " Магът " е първият същински постмодерен разказ. Джон Фаулз стартира да го написа още през 1950-те, преди въобще да е почнало да се приказва за постмодернизъм, откакто се връща в Англия от гръцкия остров Спецес (в книгата - Фраксос), където е бил преподавател по британски. Книгата излиза чак през 1965 година, когато Фаулз към този момент е станал прочут с " Колекционерът " и " Аристос ". Твърде извънредно, да не кажа неповторимо, Фаулз се връща към " Магът " 12 години по-късно и пренаписва елементи от него. Писателите не вършат това. Писателите поставят последната точка на творбите си и по-късно не помнят за тях. Упоритостта, с която Фаулз се е захванал за " Магът ", приказва освен за сериозността му като създател, само че и за значимостта, която придава на творбата си. Години по-късно той ще разкрие, че към този момент даже не претендира, че " Магът " не е в огромна степен автобиографичен.
- Три неща, които биха създали усещане при първи прочит на " Магът "?
- Феноменална власт над британския език. Думите се леят като небесна манна над закъсалите в пустинята. Сюблимно наслаждение. Осемстотин страници, които можеш да прочетеш за 2-3 нощи. Пълна побърквация сред действителност и небивалица, таман като в същинския живот. Не знаеш какво ще стане. Не знаеш за какво стават нещата, които се случват. Истинският свят през 2025 година
Джон Фаулз в работната си стая: " Няма опция на това, да бъдеш себе си "
- Възможно ли е да се придвижи " Магът " на филм?
- Веднъж имаше такъм опит през 1968. Никълъс Ърф се играе от Майкъл Кейн, а Антъни Куин е Морис Конхис. Филмът е цялостен неуспех и е напряко презрян от настояща позиция. Питър Селърс беше споделил, че в случай че би трябвало да изживее живота си още веднъж би повторил всичко без да гледа " Магът ".
Преди няколко години чух, че Сам Мендес създава ефирен сериал по " Магът ". Нямам визия до каква степен е стигнал този план.
- Какво усещане ви направи Джон Фаулз, когато се срещнахте за първи път?
- Това беше при започване на март 1998 година Отидох до Лайм Риджис в Дорсет особено за срещата, тъй като желаех да направя изявление за медиите, за които работех по това време. Не стана доста хубаво изявление. Стана диалог, серия от диалози, които започнаха в библиотеката, минаха през локалната механа и приключиха в кухнята на Белмънт хауз. След това продължиха в къщичката, където Джейн Остин е написала последния си и може би най-зрял разказ - " Въздействие " (1817 г.). Този диалог ми даде опцията да погледна на литературата, на любовта, на изневярата, на преходността, на гения, на благодетелта, на религията (или нейната липса) и на куп други неща - в това число на достоверността на самия живот - от напълно нова вероятност. Има книги, чиято действителност в главите ни става доста по-реална от същинската действителност.
- Кога прочетохте " Магът "?
- Имах шанса и щастието да прочета тази книга още през 1980 година, когато бях възпитаник в Английската гимназия. Приятелите, които ми я изпратиха от Западна Европа, ме посъветваха: чети я на всеки 10 години. Последвах съвета. Препрочетох я някъде 1989 г, след това 1999 година, след това към края на 2000-те, изчетох я от кора до гора в Гърция през 2015 година, в този момент - през 2025 година - на драго сърце изчетох и българския превод. Много тъкмо помня какво съответно ми е предписание усещане всякога, когато я четях, какво е останало в главата ми и какво открих че - да, да! - съм пропуснал предния път.
В последните години от живота си Джон Фаулз интензивно се интересуваше от природата и климатичните промени, което не му пречеше отвреме-навреме да пие по някоя бира с другари в локалната механа.
- Какво не ви харесва в " Магът "?
- Това че свършва прекомерно бързо.
- Добър ли е преводът на Боримир Паскалев?
- Когато бях студент, в нашите филологически среди битуваше следното, от днешна позиция извънредно политически неточно, мнение: " Преводът е като дамата. Ако е хубав, не е правилен, а в случай че е правилен - не е хубав ". " Магът " е доста сложна за превеждане книга. Не приказвам единствено за виртуозността, с която Джон Фаулз употребява британския език (подчертавам - британски, не евро-инглиш или, не дай си боже, американски). В " Магът " има доста други книги, както към този момент споделих, и множеството от тях са представени на истинските си езици. Маркиз дьо Сад се явява на френски без превод (в изданието на " Колибри " той е преведен), да преведеш даже няколко четиристишия от Т. С. Елиът си е напряко достижение. Има доста простички, само че и не толкоз обикновени неща на гръцки. Има няколко фрази на норвежки. Има латински, включително подигравка на латински. Има ужасно доста културни и исторически реалии, които позволявам, че не са доста добре известни в България. Какво, да вземем за пример, вършат " Четирите квартета " на един гръцки плаж? Тук има доста британска символика, която се колебая, че някой недобре осведомен с детайлите на британския метод на мислене, така наречен Englishness (продължавам да споделям британски, а не английски, тъй като Джон Фаулз доста държеше да се подчертае разликата сред двете), ще долови. Доколко те би трябвало да бъдат обяснени без да се наруши динамичността на истинския текст е преводаческо решение. Мисля, че Паскалев като цяло се е справил доста добре. Важно е усилието, което " Колибри " направиха, с цел да види тази книга бял свят и на български.
Джон Фаулз и Антони Георгиев, 1998 година
- Какво мислите за корицата?
- Няма да влизам в безсмисления спор дали създателят ѝ Стефан Касъров е употребявал AI или не. Българската корица доста наподобява, само че въпреки всичко е друга, от истинската корица на " Магът ". Оригиналът е дело на Том Адамс, който е илюстрирал и други произведения на Джон Фаулз, само че е прочут най-вече с това, че е създател на множеството корици на книгите на Агата Кристи. Корицата с римския господ Пан просто крещи " 1960-те "! А в този момент живеем в 2025 година И което е още по-важно, на никое място не е маркиран някакъв дан и въобще някакво споменаване на Адамс. Малко прекомерно постмодерно ми идва.
- Какво ще кажете на читателите на " Магът " на български?
- Не търсете отговори. В тази книга, както прочее и в множеството други велики книги през вековете, няма верен отговор за нищо. Правилните отговори са във типа реакция, които думите провокират или не провокират в мозъците на четящите ги. Нито Джон Фаулз, нито аз, нито който и да било различен могат да обяснят за какво " Магът " приключва по метода, по който приключва - с фрагмента от анонимно стихотворение на латински (без превод!) от " Безсъниците на Венера "
cras amet qui numquam amavit
quique amavit cras amet
- Последното ви изречение?
- Истински изпитвам завист на всички, на които занапред следва да прочетат тази книга.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




