ГЕРБ-СДС и БСП вземат лъвския пай от хартиените секции на вота през юли |
Коалицията ГЕРБ-СДС и Българска социалистическа партия вземат лъвския къс от гласовете в секциите с хартиени бюлетини, сочи разбор на Института за развиване на обществената среда, който се базира на формалните данни от ЦИК. Според тях на територията на България с хартиени бюлетини се е гласувало в 2495 секции. В изборните описи на тези секции е имало общо 327 425 души. От протоколите на комисиите излиза наяве, че по време на изборния ден са дописани още 18 438 души. Броят на подадените гласове е 186 815 – т.е. изборната интензивност в тези секции е била 54.01%.
Данните сочат, че в секциите с до 300 гласоподаватели безапелационна победа бележи ГЕРБ-СДС с 29.86%, следвана от Българска социалистическа партия с малко над 19%. И двете обединения получават с по 6% повече гласове спрямо техния общ избирателен резултат. Движение за права и свободи също се радват на по-висока поддръжка в „ хартиените ” секции, а " ИТН " и " Демократична България " притеглят по-малък дял от гласовете в тях.
Секцията, в която най-вече гласоподаватели са дали своят вот с бюлетини, е в с. Въглен (община Аксаково, област Варна). В нея от общо 862 души по лист 370 са упражнили правото си на глас. Интересно е, че в тази секция не е имало сложена машина за гласоподаване, макар че вписаните в изборния лист доста надвишават прага от 300 души.
Същата е била обстановката в с. Въглен и на изборите през април, когато още веднъж са се употребили хартиени бюлетини, а в секцията гласоподават 471 гласоподаватели от 871 по лист. Според критериите на ЦИК за изборите през юли секцията във Въглен даже трябваше да е оборудвана с две машини. Това излиза наяве от база данни, оповестена от ЦИК, според която по две машинни устройства следва да има в 1115 секции, в които през април са дали своят вот повече от 424 гласоподаватели.
Анализът на данните с изборните резултати от 11 юли демонстрира, че 83 от секциите с хартиени бюлетини са били с 300 и повече гласоподаватели по лист. Някои от тях са били в лечебни заведения, само че в останалите съгласно Изборния кодекс би трябвало да е извършено машинно гласоподаване. Това обаче не се е случило. От документите, оповестени на страницата на ЦИК, не стават ясни аргументите за това. Общо имащите право на глас в тези 83 секции са били 28 591 души или приблизително по 344 на секция.
Машинното гласоподаване
Машинно гласоподаване на територията на страната се организира в 9401 секции. В техните описи беше включен главният дял от гласоподавателите в страната – общо 6 258 078 души. Допълнително в изборния ден комисиите са дописали още 56 770 имащи право на глас. В тези секции са дали вота си 2 400 252 души, което прави изборната интензивност в тях 38.01%.
Проверихме и по какъв начин шестте партии с депутати в сегашния парламент си разпределиха гласовете от секциите с машини. Тези обединения получиха общо 2 113 088 (или 89.22%), показват от Института за развиване на обществената среда.
Според данните на ЦИК в 1115 секции е имало 2 машини за гласоподаване. Въпреки че съгласно ЦИК две машини бяха сложени в секции, в които на изборите през април са дали своят вот над 424 гласоподаватели, на 11 юли в тях гласоподаваха приблизително по 386 души. Секцията с най-вече дали своят вот на машина в страната е в с. Зайчар (община Руен, област Бургас) – там са дали своят вот 743 гласоподаватели. И на предишните избори там е имало машина, само че тогава от 729 дали своят вот, едвам 3-ма са избрали да гласоподават по този метод. В общо 33 секции на територията на страната са дали своят вот повече от 500 души.
В секциите с машинно гласоподаване имаме систематизиране на вота, което е съвсем идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска спрямо „ хартиените ”. Причините за разликата в интензивността може да са разнообразни. Анализатори смятат, че част от гласоподавателите може да са се въздържали да дадат своя избор заради въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 души по лист (каквито са множеството в страната). Подобна теза се поддържа от взор върху изборната интензивност през април в секциите, където още веднъж се е гласувало единствено с хартиени бюлетини. Тогава те са били 2596 (в това число не са включени 484 мобилни секции) и в тях гласа си са подали 202 362 гласоподаватели от общо 342 610 по лист. Така изборната интензивност на предходните парламентарни избори там е била 59.06%. Явно е, че спадът в интензивността е по-малък, в сравнение с общия за страната, се показва в разбора.
Като причина за по-ниската изборна интензивност специалисти показват и обстоятелството, че изборите бяха извършени в сезона на отпуските през лятото. В допълнение, по време на предизборната акция правоохранителните органи бяха изключително дейни, като техните дейности се загатват като причина за понижаване на гласовете, подавани в секции в риск от следен избор.
Все отново не може да бъде даден безапелационен отговор за това какви са аргументите (и каква е тяхната тежест) за намалялата с съвсем 10% изборна интензивност спрямо изборите от април. Според екипа ни следва да се направи изчерпателен разбор на аргументите довели до намалената изборна интензивност. Само въз основата на подобен ще може да се провежда осведомителна акция, която да дава отговор на потребностите на гласоподавателите, с цел да могат те да се включат в следващи избори. Именно по този метод ще се прекратят и спекулациите по отношение на рекордно ниския брой дали своят вот на 11 юли, разясняват от института.
Данните сочат, че в секциите с до 300 гласоподаватели безапелационна победа бележи ГЕРБ-СДС с 29.86%, следвана от Българска социалистическа партия с малко над 19%. И двете обединения получават с по 6% повече гласове спрямо техния общ избирателен резултат. Движение за права и свободи също се радват на по-висока поддръжка в „ хартиените ” секции, а " ИТН " и " Демократична България " притеглят по-малък дял от гласовете в тях.
Секцията, в която най-вече гласоподаватели са дали своят вот с бюлетини, е в с. Въглен (община Аксаково, област Варна). В нея от общо 862 души по лист 370 са упражнили правото си на глас. Интересно е, че в тази секция не е имало сложена машина за гласоподаване, макар че вписаните в изборния лист доста надвишават прага от 300 души.
Същата е била обстановката в с. Въглен и на изборите през април, когато още веднъж са се употребили хартиени бюлетини, а в секцията гласоподават 471 гласоподаватели от 871 по лист. Според критериите на ЦИК за изборите през юли секцията във Въглен даже трябваше да е оборудвана с две машини. Това излиза наяве от база данни, оповестена от ЦИК, според която по две машинни устройства следва да има в 1115 секции, в които през април са дали своят вот повече от 424 гласоподаватели.
Анализът на данните с изборните резултати от 11 юли демонстрира, че 83 от секциите с хартиени бюлетини са били с 300 и повече гласоподаватели по лист. Някои от тях са били в лечебни заведения, само че в останалите съгласно Изборния кодекс би трябвало да е извършено машинно гласоподаване. Това обаче не се е случило. От документите, оповестени на страницата на ЦИК, не стават ясни аргументите за това. Общо имащите право на глас в тези 83 секции са били 28 591 души или приблизително по 344 на секция.
Машинното гласоподаване
Машинно гласоподаване на територията на страната се организира в 9401 секции. В техните описи беше включен главният дял от гласоподавателите в страната – общо 6 258 078 души. Допълнително в изборния ден комисиите са дописали още 56 770 имащи право на глас. В тези секции са дали вота си 2 400 252 души, което прави изборната интензивност в тях 38.01%.
Проверихме и по какъв начин шестте партии с депутати в сегашния парламент си разпределиха гласовете от секциите с машини. Тези обединения получиха общо 2 113 088 (или 89.22%), показват от Института за развиване на обществената среда.
Според данните на ЦИК в 1115 секции е имало 2 машини за гласоподаване. Въпреки че съгласно ЦИК две машини бяха сложени в секции, в които на изборите през април са дали своят вот над 424 гласоподаватели, на 11 юли в тях гласоподаваха приблизително по 386 души. Секцията с най-вече дали своят вот на машина в страната е в с. Зайчар (община Руен, област Бургас) – там са дали своят вот 743 гласоподаватели. И на предишните избори там е имало машина, само че тогава от 729 дали своят вот, едвам 3-ма са избрали да гласоподават по този метод. В общо 33 секции на територията на страната са дали своят вот повече от 500 души.
В секциите с машинно гласоподаване имаме систематизиране на вота, което е съвсем идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска спрямо „ хартиените ”. Причините за разликата в интензивността може да са разнообразни. Анализатори смятат, че част от гласоподавателите може да са се въздържали да дадат своя избор заради въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 души по лист (каквито са множеството в страната). Подобна теза се поддържа от взор върху изборната интензивност през април в секциите, където още веднъж се е гласувало единствено с хартиени бюлетини. Тогава те са били 2596 (в това число не са включени 484 мобилни секции) и в тях гласа си са подали 202 362 гласоподаватели от общо 342 610 по лист. Така изборната интензивност на предходните парламентарни избори там е била 59.06%. Явно е, че спадът в интензивността е по-малък, в сравнение с общия за страната, се показва в разбора.
Като причина за по-ниската изборна интензивност специалисти показват и обстоятелството, че изборите бяха извършени в сезона на отпуските през лятото. В допълнение, по време на предизборната акция правоохранителните органи бяха изключително дейни, като техните дейности се загатват като причина за понижаване на гласовете, подавани в секции в риск от следен избор.
Все отново не може да бъде даден безапелационен отговор за това какви са аргументите (и каква е тяхната тежест) за намалялата с съвсем 10% изборна интензивност спрямо изборите от април. Според екипа ни следва да се направи изчерпателен разбор на аргументите довели до намалената изборна интензивност. Само въз основата на подобен ще може да се провежда осведомителна акция, която да дава отговор на потребностите на гласоподавателите, с цел да могат те да се включат в следващи избори. Именно по този метод ще се прекратят и спекулациите по отношение на рекордно ниския брой дали своят вот на 11 юли, разясняват от института.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ