Княз Никита Лобанов-Ростовски e nаследник на най-старата руска княжеска фамилия,

Княз Никита Лобанов-Ростовски e nаследник на най-старата съветска княжеска фамилия, водеща началото си от княз Рурик. Семейството му идва в България през 1924 година Баща му изчезва през 1948 година, до момента в който отива за самун, след това излиза наяве, че е погубен в лагер. Работил е като банкер в Съединени американски щати и Европа, сега живее в Англия с втората си брачна половинка. Представяме ви негово изявление пред " Телеграф ".

- Княз Лобанов-Ростовски, у нас сте, с цел да участвате в отбелязването на 144 година от оповестяването на Руско-турската война и Плевенската епопея. Кое е най-важното историческо обръщение, което отправяте?

- Дойдох по персонална покана на водача на партия АБВ господин Румен Петков. Той ме смята като историческа връзка за честването на Освобождението на България заради това, че моят родственик княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски е подписал Константинополския кротичък контракт с Турция, който разрешава основаването на Княжество България. Берлинският контракт не го е разрешавал. Султанът писал писмо на императора да му прати като дипломат в Цариград Лобанов-Ростовски. Именно князът го убеждава да сътвори княжеството. Това е негова заслуга поради личността му и другарството му със султана.

- В София беше показана книгата на Сергей Галани, в която сте първообраз. Изречението " Моята татковина е България, моето родно място е Русия “ в нея ли е записано?

- Не съм доста сигурен. Мисля, че тези думи ги сподели Румен Петков, като ме цитираше преди 2 година по време на честване на Плевенската епопея. Това е основен град освен за България, само че и за Европа. Потвърждение за това е, че единствено в Лондон има 4 улици, които носят неговото име – Плевен стрийт, Плевен гардън, Плевен плейс и така нататък В цяла Англия има 23 улици кръстени на този град. Вижте, Русия влезе във войната единствено по морални човешки аргументи. Когато императорът получи отчета за зверствата на башибозуците през април, той толкоз се възмути морално, че написа единствено две думи " Освободете България “. Страната загуби 145 000 души убити и пет пъти повече умрели от заболявания и простуди. Каквото и да споделят сегашните политици и умните историци и учени, има неоспорими обстоятелства. Русия не беше подготвена за войната и без значение от това, с помощта на големите човешки жертви, завоюва.

- Прототип сте в още една книга - на Никола Филипов, в която се твърди, че родителите ви са били шпиони на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия, а вие на Франция. Княз Ростовски, вие чий разузнавач сте в действителност?

- Да, да (смее се) звучи все едно съм ченге, и то в доста страни. В взаимозависимост от режима локалните ченгета обявяваха фамилията ми за сътрудници на разнообразни страни. В книгата написа, че съм френски разузнавач. Това е първият документ, където като 14-годишен ме уличават като сътрудник на Франция.

- А вие бяхте ли?

- Оставям го на документите на Държавна сигурност, които дават още, че съм сътрудник на Съединени американски щати, на Русия, може би и на други страни. Виждам, че ме гледате доста ненадейно. Ще ви обясня по какъв начин се обосновава това. Понеже бях другар с ръководителите на разузнаванията на велики страни. Но аз ги познавах, тъй като по случайност попаднах във висшето общество на Съединени американски щати и Европа. По своя статус съм част от номенклатурата на доста страни.

- Политически привързан ли сте?

- Не. Аз съм аполитичен. Едно време се познавах с доста от ръководителите на президиума на Българска комунистическа партия. Знаете ли, че аз проведох и първия интернационален заем, който България взе от чужбина по решение на другаря Тодор Живков. Той беше добър хазаин и остроумен човек. Разбра логиката ми - вземайте пари назаем, когато не ви трябват, тъй като може да ги върнете. Неизбежно в историята на всяка страна има моменти, когато й трябват пари. Когато имате към този момент връзка със злите капиталисти, към този момент няма да ходите да ги молите, а те на драго сърце ще ви дадат. Той одобри тази логичност, а на мен ми се удаде да направя първия синдикален заем на България.

- Вие сте роден в София, приключили сте тук междинното си обучение. Баща ви обаче е погубен в лагер. Това не ви ли кара да ненавиждате комунистите и режима им?

- Мразя го, постоянно съм го ненавиждал и постоянно намерено съм приказвал както в Съветския съюз, по този начин и тук. За благополучие като човек, който даваше пари назаем на Съюза, работейки в американската компания " ДеБиърс “, изкупуваща руските елмази, имах връзка с шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андропов. Така че имах " покрив “ на висше равнище. Долу ченгетата ме следяха, само че в никакъв случай не са ме арестували, в никакъв случай не са ме били. Те ме презираха, ненавиждаха ме, виждах го в очите им, само че знаеха, че шефът им ме познава и беше по-важно за Русия да получи парите. При Горбачов, когато никой не беше подготвен да отпусне заем на Русия, " ДеБиърс “ отпусна 1 милиарда $ и го избави финансово. Вероятно ченгетата и в този момент ме презират поради класовото ми разграничение и свободомислието.

- Вие обаче сте задържан, когато сте едвам 11-годишен, и то в България?

- Да, само че бях задържан не в България, а на гръцка територия, където българските граничари навлязоха, с цел да ме задържат.

- В спасяването ви от българския затвор, където лежите близо 1 година, има пръст и военачалник Дьо Гол. Разкажете ми повече?

- Има, индиректно. През войната един от неговите съратници - Ромен Гари, и брата на майка ми водиха война дружно с ген. Дьо Гол. Когато той взе властта във Франция, направи чистка на министерствата и на основни постове назначи военните си съратници. Той изпрати Гари в посолството в София. Интересното е, че той ходеше с униформа без пагони, а не с костюм. Беше доста находчив човек.

- Връщате си българското поданство преди две години, когато сте на 82 година Защо чакахте дотогава?

- Защото нямах причина. Когато господин Петков се срещна с мен, реши да ме предложения в България. Сметнах, че ще е по-уместно да имам поданство, с цел да мога нахакано да се изричам в България като българин, а не като чужденец, по този начин да ги затапвам (смее се). Даже гласувах един път - на 4 април. Стоях на опашка пред посолството в Лондон.

- Връщате се в България преди доста години по покана на вашия съученик и другар Любомир Левчев. Как съумя да ви придума?

- Не, първия път беше по-хитро. Беше ме шубе през 1964 година Бяха минали девет години, откогато бях отпътувал. Забелязах, че има полет Букурещ-София-Атина. С 1-часов престой в София. Тогава летището беше една колиба и покривът беше тераса, където хората идваха да зяпат самолетите. Транзитният салон имаше врата към коридора на идващи. Аз пратих жена ми, която беше щерка на тогавашния френски зам. общоприет секретар на Организация на обединените нации, да пристигна два дни по-рано и да събере всичките ми познати. Те се събраха на терасата. Аз излязох и се видях с всички. Имаше надзирател с шмайзер. Тогава говорех на четири езика - на български, френски, британски и съветски, тъй като приятелите ми бяха от разнообразни страни. След това през 1974 година питах в консулството в Съединени американски щати, в случай че отида в България, ще ме пуснат ли да си потегли. Получих писмо в банката, в която работех, че ще мога. Така пристигнах в София и направих предлагането на националната банка. Знаех, че ме наблюдават, тъй като забелязах ченгетата.

- Как ги забелязахте?

- Бях с двама сътрудници американци. Направихме маневра. Има доста красиви стълби в националната банка, знаете. Ние вървим, ченгетата зад нас. В един миг се спряхме и бързо заслизахме надолу, като се сблъскахме с тях. Ние знаехме за какво ни наблюдават, тъй като направихме аудиенция при американския дипломат. Не може банкери да идват и да не се отбележат в посолството. В диалога с шефа на външнотърговската банка той ни попита: " Как беше вашата аудиенция при посланика “. Това ни удостовери ясно, че ни следяха.

- Знаете ли, че България направи в последните две години огромни интервенции против съветски шпиони?

- Аз доста проследявам тази тематика. Може би българската разследваща активност да е почтена, нямам опит, само че имам явно доказателство, че има безвластие в България, тъй като като се създадат обвиняванията за шпионска активност, делата се бавят. Трябва да има бързи присъди. В Англия видяхте съветски сътрудници убиха човек, имаше доказателства, съдът ги осъди. Скрипал беше ранен, само че имаше умрял. Жена ми повече в Русия не върви и е неприятно настроена. Тя смята, че Путин е криминал и в случай че британски съд е осъдил някого, значи той е нарушител.

- От тази позиция - по какъв начин живеете, без да се карате с жена ви?

- Много мъчително, доста (смее се). Англия е настроена интензивно срещу Русия. В България има разделяне по тематиката.

- Откога сте близки с цар Симеон и коя ви е най-интересната история?

- От деца сме близки. Имаме доста истории, само че има една отпреди 50 година Обядвах в Техеран в ресторант с италианския дипломат Амадеус де Франскис. Забелязах близо премиер-министъра на Иран Абас Ховейда и Симеон. През келнера му пратих визитната картичка да се причисли към нас, откакто приключат. Той ми върна картичка, че по протокол би трябвало да си тръгне с премиера, само че ще обиколи квартала и ще се върне. Така и направи. Разказа ми, че със брачната половинка му и нейната немска другарка пътуват в Афганистан и Индия. Аз пътувах самичък. Ходех в Афганистан най-малко 4 пъти в годината и му предложих да пътуваме дружно. Така останахме няколко дни в Кабул, а след това с кола продължихме към Пешавар. По пътя в Кипърския проток има големи британски замъци и при вратата на една от тези замъци направихме фотография със Симеон. Тогава той ми описа, че по време на визитата си в Израел, на стадиона в Тел Авив са се събрали близо 10 000 български евреи и са скандирали " Цар Симеон- наш цар “, тъй като татко му цар Борис е избавил евреите.

- Казахте, че имате фотоси с княгиня Калина и нейния папагал, който ви каца на главите?

- Да, имаме (смее се). Направени са под портрета на дядо й цар Фердинанд. Ще ви кажа и по какъв начин се срещнах с мъжа й. Като дойдох веднъж, вратата на ловджийския чифлик ми отвори мъж. Помислих, че е градинар, с едни дълги коси, без вратовръзка. След това тя ми го показа –сеньор Китин Муньос, брачен партньор на княгинята. Аз го питах на испански какво работи, а той ми отговори: " Аз съм странник “. Продължих да го запитвам какъв странник е, а той ми описа, че 16 години е работил с Тур Хейердал, прочут с подводните си пътешествия и построил първата лодка от тръстика, която прекоси Тихия океан. Така че в случай че има нещо забавно при нашите, то е при сеньор Муньос.

- Освен цар Симеон, имате ли други близки аристократи, с които сте другари?

- Да, с британското царско семейство, най-много с принц Майкъл, с принцеса Александра и така нататък Аз бях доста дълго време гадже с принцеса Елизавета Югославска - щерка на княз Павел, регента на Югославия.

- Наскоро имаше женитба на член на семейството Романови, вие бяхте ли?

- Това е безспорен фалш, не е за мен.

- Защо цар Симеон също беше там?

- Той няма по какъв начин да не бъде, тъй като преди доста години по молба на моя родственик Лобанов-Ростовски е уговорено император Николай II да бъде православен кръстник на цар Борис. След това цар Борис става кръстник на великата княгиня Мария Романова. Но това е история, в която не желая да влизам и не ми харесва. Морално и юридически Романови са гнило семейство. Не ща да ги виждам тези хора.

- Като банкер да ви попитам какво ще се промени, когато въведем еврото?

- Не, не, не въвеждайте еврото, тъй като това ще лиши България да има самостоятелна финансова политика. Ако нямате надзор над цената на валутата си, губите надзор над стопанската система си и не може да контролирате инфлацията. Иначе попадате под контрола на институт, който не е определен от българския гласоподавател, а той ще взима решения вместо него.

- Дали ви наблюдават още службите?

- Да, по този начин мисля.

- Как минава денят на княз Ростовски?

- Много монотонно. Започвам деня с отговор на 40-45 електронни писма. След това се разхождам един час, тъй като имам диабет и би трябвало да се движа. След това обядвам, върша сиеста, пия чай и най-после стартирам да се занимавам с редактиране на публикации, книги. Всяка година за мен пишат книги. Аз не пиша, хората пишат за мен.

- Какво ви връща в България всяка година?

- Убеждението ми към моя родственик княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски, който собственоръчно спомага за основаването на Княжество България срещу волята на Великите сили и гордостта ми към фамилията. Историята на моя жанр е на 950 години, взели участие сме в основаването на Руската империя, само че защото съм роден тук, се усещам исторически длъжен към двете страни.