Пламен Димитров: КНСБ ще наблюдава основните стоки при преминаването към евро
" КНСБ всеки месец ще следи главните 20 артикули в потребителската кошница при плавното прекосяване към еврото ", това съобщи в предаването „ Денят стартира " по Българска национална телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров. От думите му стана ясно, че и бизнесът носи отговорност за цените на стоките от първа нужда.
„ Последните данни, които чухме от шефа на Национална агенция за приходите, явно демонстрират, че не престават спекулации, които могат да бъдат контролирани, съгласно мен ", разяснява Димитров.
Той акцентира, че не споделя тезите за нечиста сделка:
„ Аз не споделям тезите, които по този начин лекичко се насаждат, че в пазарната стопанска система е обикновено всеки да поставя каквато цена желае, а пазарът самичък да контролира: в случай че искаш — купуваш, в случай че не — не. Ако погледнем към Германия, ще забележим, че бизнесът има отговорност — т.е. благосъстоянието, в това число персоналното, носи отговорност. Не става дума единствено за благоприятни условия за облага и по-добър живот... Този, който купува и продава, има и своята социална отговорност, изключително когато става въпрос за артикули от първа нужда, така наречен „ дребна кошница ", сподели Пламен Димитров.
По думите му, проектозаконът по тематиката е просрочен:
„ Със сигурност би трябвало да се наблюдава от производителя — в случай че няма български производител, то най-малко по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо неприятно в това, нищо непазарно. Поне следенето. Това, че се забави, съм склонен. Но няма нищо непазарно в сходен метод ", изясни президентът на КНСБ.
От думите му стана ясно, че не се чака шоково повишаване на съществени артикули като самун и мляко. КНСБ ще следи цените на стоките от потребителската кошница.
Пламен Димитров уточни също по какъв начин са се развивали заплатите и инфлацията в някои страни след присъединението им към еврозоната:
„ Литва влезе през 2015 година Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално повишаване, при инфлация от 50%, т.е. действителен растеж от 163%.
Латвия влезе през 2014 година — 10 години по-късно, междинната заплата е 1681 евро. Номинален растеж от 122%, инфлация — 47%, действителен растеж — 75%.
Естония се причисли през 2011 година — по последни данни от 2024 година — от 839 евро междинна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален растеж, инфлация 50%, действителен растеж — 60% ", уточни още той.
„ Последните данни, които чухме от шефа на Национална агенция за приходите, явно демонстрират, че не престават спекулации, които могат да бъдат контролирани, съгласно мен ", разяснява Димитров.
Той акцентира, че не споделя тезите за нечиста сделка:
„ Аз не споделям тезите, които по този начин лекичко се насаждат, че в пазарната стопанска система е обикновено всеки да поставя каквато цена желае, а пазарът самичък да контролира: в случай че искаш — купуваш, в случай че не — не. Ако погледнем към Германия, ще забележим, че бизнесът има отговорност — т.е. благосъстоянието, в това число персоналното, носи отговорност. Не става дума единствено за благоприятни условия за облага и по-добър живот... Този, който купува и продава, има и своята социална отговорност, изключително когато става въпрос за артикули от първа нужда, така наречен „ дребна кошница ", сподели Пламен Димитров.
По думите му, проектозаконът по тематиката е просрочен:
„ Със сигурност би трябвало да се наблюдава от производителя — в случай че няма български производител, то най-малко по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо неприятно в това, нищо непазарно. Поне следенето. Това, че се забави, съм склонен. Но няма нищо непазарно в сходен метод ", изясни президентът на КНСБ.
От думите му стана ясно, че не се чака шоково повишаване на съществени артикули като самун и мляко. КНСБ ще следи цените на стоките от потребителската кошница.
Пламен Димитров уточни също по какъв начин са се развивали заплатите и инфлацията в някои страни след присъединението им към еврозоната:
„ Литва влезе през 2015 година Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално повишаване, при инфлация от 50%, т.е. действителен растеж от 163%.
Латвия влезе през 2014 година — 10 години по-късно, междинната заплата е 1681 евро. Номинален растеж от 122%, инфлация — 47%, действителен растеж — 75%.
Естония се причисли през 2011 година — по последни данни от 2024 година — от 839 евро междинна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален растеж, инфлация 50%, действителен растеж — 60% ", уточни още той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ