Експерти: Това, което се случва с минималната заплата, е икономически нонсенс
КНСБ преизчисли издръжката за живот. Според тях към третото тримесечие 2024 година чистата сума, нужна на работещ, който живее самичък, е 1454 лв., а за тричленно семейство е 2616 лв.. Година по-рано тези издръжки са били със надлежно 48 27 лв. по-малко,, а спрямо 2022 година 240 и 134 лв. по-малко от актуалната.
Данните са забавни, само че е обикновено издръжката да се усилва, защото има инфлация на годишна база. Тези разлики в в издръжката са даже по-малки от самата инфлация. У нас през последните две години приходите се движат по-бързо от разноските за живот. Заплатата не трябва да се преглежда като число, а като покупателна дарба и какво действително можем да си разрешаваме.
Това разяснява пред Нова нюз Георги Захариев, икономист.
Всъщност чистата прехрана бива покривана в доста малко области на страната, в случай че забележим какви са междинните заплати. Почти единствено в София и огромните регионални градове това се осъществя. Има доста огромен дисбаланс сред заплатите в огромните градове и дребните. Това се дължи от забавеното развиване на огромната част от районите и инфраструктурата. Факт е, че имаме две Българии - София и останалата част на страната. Значителна част от българското общество получава приход под линията на тази прехрана, посочи Михаил Кръстев, шеф на Съюза за стопанска самодейност.
Минималната заплата не е фактор в огромните градове като София, Варна, Пловдив, Бургас. В останалите обитаеми места тя е фактор обаче. Не бива обаче да забравяме, че не малко хора работят в сивия бранш - обезпечават се на минимална заплата, само че под масата получават в допълнение пари, разяснява Захариев.
В момента се случва някакъв нонсенс, тъй като не може минималната заплата като стойност да догонва междинната. Това е неприятно и стопански голословно, уточни Кръстев.
Данните са забавни, само че е обикновено издръжката да се усилва, защото има инфлация на годишна база. Тези разлики в в издръжката са даже по-малки от самата инфлация. У нас през последните две години приходите се движат по-бързо от разноските за живот. Заплатата не трябва да се преглежда като число, а като покупателна дарба и какво действително можем да си разрешаваме.
Това разяснява пред Нова нюз Георги Захариев, икономист.
Всъщност чистата прехрана бива покривана в доста малко области на страната, в случай че забележим какви са междинните заплати. Почти единствено в София и огромните регионални градове това се осъществя. Има доста огромен дисбаланс сред заплатите в огромните градове и дребните. Това се дължи от забавеното развиване на огромната част от районите и инфраструктурата. Факт е, че имаме две Българии - София и останалата част на страната. Значителна част от българското общество получава приход под линията на тази прехрана, посочи Михаил Кръстев, шеф на Съюза за стопанска самодейност.
Минималната заплата не е фактор в огромните градове като София, Варна, Пловдив, Бургас. В останалите обитаеми места тя е фактор обаче. Не бива обаче да забравяме, че не малко хора работят в сивия бранш - обезпечават се на минимална заплата, само че под масата получават в допълнение пари, разяснява Захариев.
В момента се случва някакъв нонсенс, тъй като не може минималната заплата като стойност да догонва междинната. Това е неприятно и стопански голословно, уточни Кръстев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




