Заплатата да порасне с 14%
КНСБ изиска 305 млн. лева в Бюджет 2023 в допълнение, с цел да закрепи почти ситуацията със заплащането в публичния бранш, защото растежът на работната заплата на доста места не беше и на половината от насъбраната инфлация и изоставаше от този в частния бранш. На доста места даже нямаше никакъв растеж.
Бяха проведени поредност от протестни акции, имаше огромна медийна акция, както и обособени срещи с политическите партии. Всичко това бе стимулирано с доста разбори и планове, в това число и с съответни законопроекти преди второ четене.
Резултатът беше добър. Пари получиха работещите в центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, Национална агенция за приходите, Агенция “Митници ”, Национален осигурителен институт, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, ДА “Технически интервенции ”, Групово дело “Изпълнение на наказванията ”, Групово дело “Охрана ”, БНР, БАБХ, организацията по горите, Селскостопанска академия, Министерството на правораздаването, културните институти, Музеите, Галериите и Регионалните библиотеки. Общо към 300 млн. лева, които синдикатът съумя да извоюва пред очите на цялото общество.
Важно е да се знае, че това са пари, които не бяха планувани при внасянето на Бюджет 2023 в Народно събрание
и които министърът на финансите не беше дал в началото. Разбира се, благодарим на всички депутати, които ги поддържаха. Ако към тези пари прибавим и тези ок. 770 млн. лева (за приблизително и висше обучение и за общинските администрации), които синдикатите съумяха да защитят на по-ранен интервал през годината, то общата спомагателна сума за заплати през 2023 година за работещите в публичния бранш доближи ок. 1,1 милиарда лева
Дали това е задоволително? Категорично НЕ.
Разходите в бюджета са над 70 милиарда лева, като тези 300 млн. лева са едвам 0,4% от размера на тези разноски. Те ще стигнат единствено за няколко месеца, едвам се покрие номинално растежът на цените. Но няма да са задоволително, с цел да покачат действителната покупателна дарба на работещите, каквато би трябвало да е задачата на всички ни. Иначе за каква конвергенция в приходите приказваме, в случай че няма действително доближаване по стандарт на покупателна дарба сред България и останалите страни-членки в Европейски Съюз?
Точно това би трябвало да бъде идната цел. Нарастването на заплатите както в частния, по този начин и в публичния бранш, да бъде с по-висок % от растежа на инфлацията.
С много по-висок, защото стопанската система, бизнесът и страната несъмнено могат да си го разрешат. Въпрос на вярна математика е, както и на това да не залитаме по неолиберални опорки, почиващи на псевдокапиталистически популизъм. А по тази причина трябват мощни профсъюзи. Те потвърдиха, че са здравословен коректив на всяка власт.
Ще дам образец. Нека си представим, че няма профсъюзи и всичко, за което упорстват крайните неолиберали, избрана част от работодателите и куп съмнителни НПО-та, се случи в действителност.
Нека си представим, че към този момент сме 2030 година и добавката за “клас прослужено време ” е отпаднала, само че не е сменена с нищо друго. Нека си представим, че налог облага и размерът на осигуровките за сметка на работодателя са понижени, защото бизнесът е съумял да убеди държавното управление, че данъчната му тежест е прекомерно висока. Нека си представим, че са понижени дните наложителен най-малък отпуск, тъй като неолибералното лоби е победило в комисия в Народно събрание, защото не е имало представители на синдикатите, които да спрат процеса. По същия метод е отстранено понятието “минимална работна заплата ”, защото няма кой да изясни обществено, че нейното битие и от време на време повишаване не вреди на заетостта и икономическия напредък, а в противен случай, подтиква ги.
Нека си представим, че през 2030 година половината държавни чиновници са уволнени по политически аргументи, а другата половина е пред овакантяване поради обидно ниското възнаграждение. За страдание, не сме доста напреднали с изкуствения разсъдък и електронното държавно управление и няма кой да ни издаде обикновено уверение за нещо. Няма кой да ни учи, няма кой да ни лекува. Няма кой да събира налозите. Няма и кой да ни пази.
Нека си представим, че през 2030 година всички работодатели са разбрали какъв брой е хубаво да има понижени ставки за Данък добавена стойност и са съумели да наложат такива за всички стопански действия, освен за ресторантьорския отрасъл. Няма значение, че към 60% от данъчните доходи идват от косвени налози. Важното е, че неолибералната доктрина за “по-малко ” страна в стопанската система е победила.
Нека си представим, че нарастването на заплатите в публичния бранш не се случва годишно, както в частния, а един път на няколко години, единствено когато предстоят избори за нещо. Същото и с пенсиите. Никакво швейцарско предписание и никакви договаряния сред обществените сътрудници. Пенсиите са функционалност от това на коя дата са планувани изборите.
Разбира се, към 2030 година е отпаднало и задължението работодателят да заплаща първите три дни от болничния на служащия, като е трансферирало напълно тази отговорност на Национален осигурителен институт. Дефицитът в Национален осигурителен институт пък е хронично недофинансиран, защото приходите от налози са внезапно намалели поради променените данъчни ставки, а оптималният застрахователен приход не е повишаван 7 година Излишно е да го споделям и че цените на топлоподаването, електрическата енергия и водоснабдяването са напълно либерализирани от дълго време, а сметките за битовите консуматори са тройно по-високи.
Нека си представим, че дейностите, свързани с образованието, опазването на здравето, националната сигурност, обществените услуги, културата и така нататък, са изнесени отвън държавната сфера и са предоставени на частния бизнес, който ги ръководи на правилата на успеваемостта и конкурентоспособността. Член 1 на Конституцията е изменен, като е отпаднало понятието, че България е обществена страна. За сметка на това е добавено, че икономическият напредък на страната е правопропорционален на понижението на дейностите поверени на държавното ръководство. Колкото повече чиновници от администрацията са пренасочени към бранша на услугите и индустриалния развой, толкоз по-добре за развиването на консуматорското общество към което пазара ни тласка.
И несъмнено, на последно място, само че не по значимост, отстранено е напълно груповото трудово договаряне, а като инструмент за договаряне на заплащането на служащите и чиновниците се употребява правилото на персоналното договаряне в което работодателят постоянно има мощната страна и шансът за въпреки и най-малък триумф на служащия клони към нула.
Представихте ли си го? Добре.
Това не е антиутопия.
Това ще бъде действителността, в случай че няма синдикати, които всекидневно да стачкуват и да се борят за тези неща. По-високото възнаграждение, положителните условия на труд и по-големият заплатен годишен отпуск не идват постоянно единствено тъй като сте работили крепко. Те са плод на годишно отстояване, което постоянно остава прикрито за елементарните хора.
Знаете ли, че там, където има групов контракт, работната заплата е приблизително с към 14% по-висока, в сравнение с там, където няма подобен? Това е статистика на Национален статистически институт и важи за цялата стопанска система, без значение дали е в частния, или обществения бранш.
Следователно, в случай че желаете да повишите своя приход най-малко с 14% при равни други условия, членувайте в профсъюз и се сдружавайте.
Знаете ли, че единствено през тази година с помощта на синдикатите бяха реализирани две големи победи за работещите. На първо място, беше гласувана смяна в член 244 от Кодекса на труда, където бе записано, че размерът на минималната заплата от 01.01.2024 година ще бъде 50% от размера на междинната заплата. Това значи, че единствено след четири месеца минималната заплата ще нарасне от 780 лева на близо 950 лева, което е растеж с към 25%.
На второ място, единствено преди няколко седмици депутатите утвърдиха на второ четене смяна в Наказателния кодекс, която
криминализира действията, ориентирани против правото на сдружаване на служащите и чиновниците.
За да го има този текст, КНСБ се бори 30 години. Така действията против правото на сдружаване към този момент се санкционират със затвор. Тази смяна не получи огромен публичен отзив, само че е значима за всеки, който желае почтено възнаграждение и съответна протекция.
Към тези две промени прибавете едни 1,1 милиарда лева за заплати, които бяха предпазени и извоювани през актуалната календарна година. И ще видите, че нещата не са толкоз зле, въпреки да сме привикнали да се оплакваме. Естествено, заплатите ни са към момента прекомерно ниски и стандартът на живот не е този, който чакаме. Но би трябвало да знаете, че нещата можеха и да са по-зле.
Нашата работа е да се борим да вървим напред. Заедно. Понякога съумяваме. Понякога не. Но значимото е, че ни има и сме на ваша страна. Ако се чудите какво вършат тези от профсъюзите, просто си представете нещата нагоре, които описах. Защото ви подсигурявам, че ще се случат, в случай че няма такива като нас.
Бяха проведени поредност от протестни акции, имаше огромна медийна акция, както и обособени срещи с политическите партии. Всичко това бе стимулирано с доста разбори и планове, в това число и с съответни законопроекти преди второ четене.
Резултатът беше добър. Пари получиха работещите в центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, Национална агенция за приходите, Агенция “Митници ”, Национален осигурителен институт, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, ДА “Технически интервенции ”, Групово дело “Изпълнение на наказванията ”, Групово дело “Охрана ”, БНР, БАБХ, организацията по горите, Селскостопанска академия, Министерството на правораздаването, културните институти, Музеите, Галериите и Регионалните библиотеки. Общо към 300 млн. лева, които синдикатът съумя да извоюва пред очите на цялото общество.
Важно е да се знае, че това са пари, които не бяха планувани при внасянето на Бюджет 2023 в Народно събрание
и които министърът на финансите не беше дал в началото. Разбира се, благодарим на всички депутати, които ги поддържаха. Ако към тези пари прибавим и тези ок. 770 млн. лева (за приблизително и висше обучение и за общинските администрации), които синдикатите съумяха да защитят на по-ранен интервал през годината, то общата спомагателна сума за заплати през 2023 година за работещите в публичния бранш доближи ок. 1,1 милиарда лева
Дали това е задоволително? Категорично НЕ.
Разходите в бюджета са над 70 милиарда лева, като тези 300 млн. лева са едвам 0,4% от размера на тези разноски. Те ще стигнат единствено за няколко месеца, едвам се покрие номинално растежът на цените. Но няма да са задоволително, с цел да покачат действителната покупателна дарба на работещите, каквато би трябвало да е задачата на всички ни. Иначе за каква конвергенция в приходите приказваме, в случай че няма действително доближаване по стандарт на покупателна дарба сред България и останалите страни-членки в Европейски Съюз?
Точно това би трябвало да бъде идната цел. Нарастването на заплатите както в частния, по този начин и в публичния бранш, да бъде с по-висок % от растежа на инфлацията.
С много по-висок, защото стопанската система, бизнесът и страната несъмнено могат да си го разрешат. Въпрос на вярна математика е, както и на това да не залитаме по неолиберални опорки, почиващи на псевдокапиталистически популизъм. А по тази причина трябват мощни профсъюзи. Те потвърдиха, че са здравословен коректив на всяка власт.
Ще дам образец. Нека си представим, че няма профсъюзи и всичко, за което упорстват крайните неолиберали, избрана част от работодателите и куп съмнителни НПО-та, се случи в действителност.
Нека си представим, че към този момент сме 2030 година и добавката за “клас прослужено време ” е отпаднала, само че не е сменена с нищо друго. Нека си представим, че налог облага и размерът на осигуровките за сметка на работодателя са понижени, защото бизнесът е съумял да убеди държавното управление, че данъчната му тежест е прекомерно висока. Нека си представим, че са понижени дните наложителен най-малък отпуск, тъй като неолибералното лоби е победило в комисия в Народно събрание, защото не е имало представители на синдикатите, които да спрат процеса. По същия метод е отстранено понятието “минимална работна заплата ”, защото няма кой да изясни обществено, че нейното битие и от време на време повишаване не вреди на заетостта и икономическия напредък, а в противен случай, подтиква ги.
Нека си представим, че през 2030 година половината държавни чиновници са уволнени по политически аргументи, а другата половина е пред овакантяване поради обидно ниското възнаграждение. За страдание, не сме доста напреднали с изкуствения разсъдък и електронното държавно управление и няма кой да ни издаде обикновено уверение за нещо. Няма кой да ни учи, няма кой да ни лекува. Няма кой да събира налозите. Няма и кой да ни пази.
Нека си представим, че през 2030 година всички работодатели са разбрали какъв брой е хубаво да има понижени ставки за Данък добавена стойност и са съумели да наложат такива за всички стопански действия, освен за ресторантьорския отрасъл. Няма значение, че към 60% от данъчните доходи идват от косвени налози. Важното е, че неолибералната доктрина за “по-малко ” страна в стопанската система е победила.
Нека си представим, че нарастването на заплатите в публичния бранш не се случва годишно, както в частния, а един път на няколко години, единствено когато предстоят избори за нещо. Същото и с пенсиите. Никакво швейцарско предписание и никакви договаряния сред обществените сътрудници. Пенсиите са функционалност от това на коя дата са планувани изборите.
Разбира се, към 2030 година е отпаднало и задължението работодателят да заплаща първите три дни от болничния на служащия, като е трансферирало напълно тази отговорност на Национален осигурителен институт. Дефицитът в Национален осигурителен институт пък е хронично недофинансиран, защото приходите от налози са внезапно намалели поради променените данъчни ставки, а оптималният застрахователен приход не е повишаван 7 година Излишно е да го споделям и че цените на топлоподаването, електрическата енергия и водоснабдяването са напълно либерализирани от дълго време, а сметките за битовите консуматори са тройно по-високи.
Нека си представим, че дейностите, свързани с образованието, опазването на здравето, националната сигурност, обществените услуги, културата и така нататък, са изнесени отвън държавната сфера и са предоставени на частния бизнес, който ги ръководи на правилата на успеваемостта и конкурентоспособността. Член 1 на Конституцията е изменен, като е отпаднало понятието, че България е обществена страна. За сметка на това е добавено, че икономическият напредък на страната е правопропорционален на понижението на дейностите поверени на държавното ръководство. Колкото повече чиновници от администрацията са пренасочени към бранша на услугите и индустриалния развой, толкоз по-добре за развиването на консуматорското общество към което пазара ни тласка.
И несъмнено, на последно място, само че не по значимост, отстранено е напълно груповото трудово договаряне, а като инструмент за договаряне на заплащането на служащите и чиновниците се употребява правилото на персоналното договаряне в което работодателят постоянно има мощната страна и шансът за въпреки и най-малък триумф на служащия клони към нула.
Представихте ли си го? Добре.
Това не е антиутопия.
Това ще бъде действителността, в случай че няма синдикати, които всекидневно да стачкуват и да се борят за тези неща. По-високото възнаграждение, положителните условия на труд и по-големият заплатен годишен отпуск не идват постоянно единствено тъй като сте работили крепко. Те са плод на годишно отстояване, което постоянно остава прикрито за елементарните хора.
Знаете ли, че там, където има групов контракт, работната заплата е приблизително с към 14% по-висока, в сравнение с там, където няма подобен? Това е статистика на Национален статистически институт и важи за цялата стопанска система, без значение дали е в частния, или обществения бранш.
Следователно, в случай че желаете да повишите своя приход най-малко с 14% при равни други условия, членувайте в профсъюз и се сдружавайте.
Знаете ли, че единствено през тази година с помощта на синдикатите бяха реализирани две големи победи за работещите. На първо място, беше гласувана смяна в член 244 от Кодекса на труда, където бе записано, че размерът на минималната заплата от 01.01.2024 година ще бъде 50% от размера на междинната заплата. Това значи, че единствено след четири месеца минималната заплата ще нарасне от 780 лева на близо 950 лева, което е растеж с към 25%.
На второ място, единствено преди няколко седмици депутатите утвърдиха на второ четене смяна в Наказателния кодекс, която
криминализира действията, ориентирани против правото на сдружаване на служащите и чиновниците.
За да го има този текст, КНСБ се бори 30 години. Така действията против правото на сдружаване към този момент се санкционират със затвор. Тази смяна не получи огромен публичен отзив, само че е значима за всеки, който желае почтено възнаграждение и съответна протекция.
Към тези две промени прибавете едни 1,1 милиарда лева за заплати, които бяха предпазени и извоювани през актуалната календарна година. И ще видите, че нещата не са толкоз зле, въпреки да сме привикнали да се оплакваме. Естествено, заплатите ни са към момента прекомерно ниски и стандартът на живот не е този, който чакаме. Но би трябвало да знаете, че нещата можеха и да са по-зле.
Нашата работа е да се борим да вървим напред. Заедно. Понякога съумяваме. Понякога не. Но значимото е, че ни има и сме на ваша страна. Ако се чудите какво вършат тези от профсъюзите, просто си представете нещата нагоре, които описах. Защото ви подсигурявам, че ще се случат, в случай че няма такива като нас.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ