КНСБ пресметна как бизнесът и държавата да увеличат заплатите
КНСБ е подготвен с планове, съгласно които заплатите могат да се усилват с по 120 лева годишно без държавното управление да прибягва до възстановяване на събираемостта на приходите и без да реформира енергетиката като се разчита единствено на растежа на стопанската система с по 4-5%, генериран от компаниите, се схваща от прессъобщение на синдиката от семинар за публицисти в с. Белчин баня.
Почти 1.4 милиарда лева ще желае КНСБ от държавния бюджет за идната година, заяви на семинара президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар за публицисти, представен от пресцентъра си. От тази сума съвсем 920 млн. лева са за заплати. Още 472 млн. лева са финансовите разноски и спомагателните заплащания от бюджета, по сметките на Димитров.
" През предходната година синдикатът искаше 1.25 милиарда, от които получи близо 700 млн. лева Това демонстрира, че нашите претенции се чуват и са вероятни. Скоро ще седнем да преговаряме още веднъж с финансовия министър ", съобщи президентът на КНСБ.
Според него " в случай че растежът върви в границите на упованията от кабинета,
няма проблем да се даде
тази сума ". Той пресметна, че съгласно държавната прогноза в края на мандата Брутният вътрешен продукт би трябвало да нарасне с 30 милиарда лева, а това означавало с най-малко 3 милиарда лева на година повече. " Дори и без плануваните ограничения за повишение на събираемостта на приходите, желаните от КНСБ средства може да бъдат дадени ", съобщи синдикалният водач.
Всъщност това, което желаеме, е спомагателен 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, не виждам проблем той да се преразпредели през държавния бюджет, продължи той.
Според профсъюза бизнесът също не би трябвало да има проблем да усили заплатите. Сметките на КНСБ сочат, че от всеки лев брутна добавена стойност, за заплати се отделят едвам 20 стотинки. За съпоставяне в Западна Европа това преразпределение сред труда и капитала е 50:50, се споделя в известието.
Исканията на синдиката към ръководещите включват въвеждане на
минимална заплата за висшистите,
работещи по специалността, в размер на 700 лева
Между 100 и 250 лева месечно нарастване на заплатите желаят обособените федерации към КНСБ, които съставляват 300 000 работещи българи, е било декларирано на семинара.
Във висшето обучение ще се борят за 150 лева нарастване, съобщи ръководителят на профсъюз " Висше обучение и просвета " доц Лиляна Вълчева. В държавното ръководство ще се упорства за 25 на 100 нарастване на заплащането или близо 150 лева на човек, сподели ръководителят на ФНСДУО Кръстьо Боянов.
Според водача на профсъюз " Огнеборец " Венцислав Станков нарастването на бюджета на Министерство на вътрешните работи би трябвало да бъде с 277 млн. лева, а възнагражденията на огнеборците да набъбнат с 200-250 лева
В опазването на здравето КНСБ ще се бори за скок на заплатите в детските градини и ясли с най-малко 120 лева, а в Спешна помощ – за растеж от 10 на 100. 20% нарастване желаят и работещите в земеделието, в частност хората, които се борят с градушките и тези от системата на земеделското министерство.
В енергетиката пък заплатите съставляват най-малък % от цената на тока. Ако се усилят с 20 на 100, то електричеството ще нарастне едвам с половин стотинка, пресметна ръководителят на синдиката на енергетиците Георги Петров.
КНСБ предлага още да се вкара минимална работна заплата от 700 лева за висшисти, които работят по специалността си.
Конфедерацията ще упорства и минималната заплата да стане 800 лева до края на 2022 година, а междинната - 1700 лева Изчисленията демонстрират, че с цел да се реализира тази цел, всяка година междинните приходи в страната би трябвало да скачат със 120 лева За минималната работна заплата това значи 60 лв. на година.
Според Пламен Димитров този растеж е изцяло изпълним при растеж на стопанската система от 4-5%, и то без да се имат поради предложенията към държавното управление на КНСБ за възобновление на промишлеността, възобновяване и развиване на българската енергетика. Икономическата действителност, мощно дефицитният пазар на труда подсказват и ни водят в посока по-високи претенции, сподели президентът на КНСБ, представен от пресцентъра си.
Почти 1.4 милиарда лева ще желае КНСБ от държавния бюджет за идната година, заяви на семинара президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар за публицисти, представен от пресцентъра си. От тази сума съвсем 920 млн. лева са за заплати. Още 472 млн. лева са финансовите разноски и спомагателните заплащания от бюджета, по сметките на Димитров.
" През предходната година синдикатът искаше 1.25 милиарда, от които получи близо 700 млн. лева Това демонстрира, че нашите претенции се чуват и са вероятни. Скоро ще седнем да преговаряме още веднъж с финансовия министър ", съобщи президентът на КНСБ.
Според него " в случай че растежът върви в границите на упованията от кабинета,
няма проблем да се даде
тази сума ". Той пресметна, че съгласно държавната прогноза в края на мандата Брутният вътрешен продукт би трябвало да нарасне с 30 милиарда лева, а това означавало с най-малко 3 милиарда лева на година повече. " Дори и без плануваните ограничения за повишение на събираемостта на приходите, желаните от КНСБ средства може да бъдат дадени ", съобщи синдикалният водач.
Всъщност това, което желаеме, е спомагателен 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, не виждам проблем той да се преразпредели през държавния бюджет, продължи той.
Според профсъюза бизнесът също не би трябвало да има проблем да усили заплатите. Сметките на КНСБ сочат, че от всеки лев брутна добавена стойност, за заплати се отделят едвам 20 стотинки. За съпоставяне в Западна Европа това преразпределение сред труда и капитала е 50:50, се споделя в известието.
Исканията на синдиката към ръководещите включват въвеждане на
минимална заплата за висшистите,
работещи по специалността, в размер на 700 лева
Между 100 и 250 лева месечно нарастване на заплатите желаят обособените федерации към КНСБ, които съставляват 300 000 работещи българи, е било декларирано на семинара.
Във висшето обучение ще се борят за 150 лева нарастване, съобщи ръководителят на профсъюз " Висше обучение и просвета " доц Лиляна Вълчева. В държавното ръководство ще се упорства за 25 на 100 нарастване на заплащането или близо 150 лева на човек, сподели ръководителят на ФНСДУО Кръстьо Боянов.
Според водача на профсъюз " Огнеборец " Венцислав Станков нарастването на бюджета на Министерство на вътрешните работи би трябвало да бъде с 277 млн. лева, а възнагражденията на огнеборците да набъбнат с 200-250 лева
В опазването на здравето КНСБ ще се бори за скок на заплатите в детските градини и ясли с най-малко 120 лева, а в Спешна помощ – за растеж от 10 на 100. 20% нарастване желаят и работещите в земеделието, в частност хората, които се борят с градушките и тези от системата на земеделското министерство.
В енергетиката пък заплатите съставляват най-малък % от цената на тока. Ако се усилят с 20 на 100, то електричеството ще нарастне едвам с половин стотинка, пресметна ръководителят на синдиката на енергетиците Георги Петров.
КНСБ предлага още да се вкара минимална работна заплата от 700 лева за висшисти, които работят по специалността си.
Конфедерацията ще упорства и минималната заплата да стане 800 лева до края на 2022 година, а междинната - 1700 лева Изчисленията демонстрират, че с цел да се реализира тази цел, всяка година междинните приходи в страната би трябвало да скачат със 120 лева За минималната работна заплата това значи 60 лв. на година.
Според Пламен Димитров този растеж е изцяло изпълним при растеж на стопанската система от 4-5%, и то без да се имат поради предложенията към държавното управление на КНСБ за възобновление на промишлеността, възобновяване и развиване на българската енергетика. Икономическата действителност, мощно дефицитният пазар на труда подсказват и ни водят в посока по-високи претенции, сподели президентът на КНСБ, представен от пресцентъра си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ