Арест на Доган и Пеевски е важна крачка за излизане от кризата, г-н Карадайъ
Книжният тигър на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ приканва да се откри решение за излизане от политическата рецесия. ”Отлагането на решението на рецесията през днешния ден, може да е с по-тежки последствия на следващия ден ”, ръси умно той. Не че умното говорене е особено за него, само че по този начин са му наредили.
Някога Доган бе споделил: „ Пътят на България към Европа минава през Босфора “. Ако в Движение за права и свободи имат вяра, че това е по този начин, дано одобряват, че решаването на рецесията в този миг, минава през арест на Доган и Пеевски. И през следствието на още няколко техни донове, оглавили мафиотизирането на страната.
Зад думите на Карадайъ за бързо решение на рецесията наднича страхът. След замерянето на централата на придвижването на пл. „ Гарибалди “ в столицата от протестиращи с яйца той е обхванал недосегаемите до неотдавна фактори. Карадайъ знае, че мотив за „ нападението “ бе позиция на управлението на придвижването за оставка на премиера Борисов, на президента Радев и основаване на експертен кабинет. Допреди няколко месеца сходни измислици минаваха за „ мъдрост “ и „ зрялост “, само че през днешния ден са цинизъм и безочливост. И преди са били, само че рядко някой си позволяваше да го каже. За 83 дни митингите съумяха да разкрият механизмите за манипулиране и плячкосване на публичното богатство от шепа мафиоти, митологизирани като „ умни и виновни политици “. Корупцията лъсна в цялата си хилавост, а моралният крах на политическия „ хайлайф “ втрещи всички със своята надменност и нецензурност. Някои от крадците почнаха да се оглеждат и да се потят от боязън да не дойдат " ония от площадите " пред първокласните им къщи и парцели да им търсят сметка за заграбеното.
И задействаха всевъзможни разновидности за бавене на оставките и изплъзване от обстановката с по-малко вреди.
Борисов хукна с джипката по села и църкви да се къпе в платена национална обич. Министри трескаво трансферират сметки в чужбина и приготвят компании, в които да изперат милионите си. Трескаво замитане на следи кипи и измежду върхушката на Движение за права и свободи. Електоратът, несъмнено, няма нищо общо, с изключение на, че ще бъде прелъстяван да даде още веднъж своя глас.
Съвсем разумно Карадайъ е задействан да изрече спуснатите наставления и опорки.
Няма кой да му повярва – играта завършва, време е да се заплаща сметката.
Освен това рецесията не е единствено политическа, а и институционална. Доверието към Народното събрание, държавното управление, прокуратурата и прочие е под санитарния най-малко.
На прага сме на икономическа и финансова рецесия, макар розовите индикатори, пробутвани от властта. Не сме мръднали на милиметър от последното място по всичко, обвързвано с качеството на живот. Беднотия и съсипия, обири и измами на всяка крачка. Плюс рецесия на доверието. Каквото и да кажат политици и ръководещи - никой не им има вяра.
Намираме се също в нравствен и честен крах: деградацията на „ елита “ и немалка част от популацията заплашва устоите на обществото и обособения човек. Губим своята еднаквост и национални полезности. За да бъдеш, би трябвало да притежаваш. Несправедливостта и насилието са наш непрекъснат сателит.
Тези рецесии би трябвало да бъдат решавани и преодолявани, само че не от компрометираните досегашни играчи, които ни докараха до национална злополука. Ключът от бараката е в отстраняването, следствието и даването на съд на Ахмед Доган и Делян Пеевски – създатели и създателите на плана: „ Кради като за международно и обвинявай другите “.
Тези двамата и техните съучастници Борисов, Гешев, Цацаров и прочие би трябвало да бъдат кюртирани от тялото на полужива България.
Карадайъ е кукла, муха и няма по какъв начин да си показа нещо сходно. Но в случай че има микрон достолепие може да се отдръпна и да каже каквото знае. Защото от тогавашното Движение за права и свободи остана единствено Д-то - правата и свободите от дълго време са заровени. Заместиха ги сараи за милиони, частни ТЕЦ-ове, заграбени компании, далавери, рекет и репресии.
Ако това не се случи, нова вълна български мигранти ще напусне страната. И тогава в случай че не друго, то демографската рецесия ще ни погуби дефинитивно. За наслада на Ердоган, на който елементи от България така и така са в сърцето му… За това ли става дума? Или просто да се продължи с краденето?
Само че нещата към този момент не зависят от Движение за права и свободи, ГЕРБ, Оперативна програма, Българска социалистическа партия, Воля и останалите. И това е огромната победа на протестиращите. Историческа даже.
Огнян Стефанов
Някога Доган бе споделил: „ Пътят на България към Европа минава през Босфора “. Ако в Движение за права и свободи имат вяра, че това е по този начин, дано одобряват, че решаването на рецесията в този миг, минава през арест на Доган и Пеевски. И през следствието на още няколко техни донове, оглавили мафиотизирането на страната.
Зад думите на Карадайъ за бързо решение на рецесията наднича страхът. След замерянето на централата на придвижването на пл. „ Гарибалди “ в столицата от протестиращи с яйца той е обхванал недосегаемите до неотдавна фактори. Карадайъ знае, че мотив за „ нападението “ бе позиция на управлението на придвижването за оставка на премиера Борисов, на президента Радев и основаване на експертен кабинет. Допреди няколко месеца сходни измислици минаваха за „ мъдрост “ и „ зрялост “, само че през днешния ден са цинизъм и безочливост. И преди са били, само че рядко някой си позволяваше да го каже. За 83 дни митингите съумяха да разкрият механизмите за манипулиране и плячкосване на публичното богатство от шепа мафиоти, митологизирани като „ умни и виновни политици “. Корупцията лъсна в цялата си хилавост, а моралният крах на политическия „ хайлайф “ втрещи всички със своята надменност и нецензурност. Някои от крадците почнаха да се оглеждат и да се потят от боязън да не дойдат " ония от площадите " пред първокласните им къщи и парцели да им търсят сметка за заграбеното.
И задействаха всевъзможни разновидности за бавене на оставките и изплъзване от обстановката с по-малко вреди.
Борисов хукна с джипката по села и църкви да се къпе в платена национална обич. Министри трескаво трансферират сметки в чужбина и приготвят компании, в които да изперат милионите си. Трескаво замитане на следи кипи и измежду върхушката на Движение за права и свободи. Електоратът, несъмнено, няма нищо общо, с изключение на, че ще бъде прелъстяван да даде още веднъж своя глас.
Съвсем разумно Карадайъ е задействан да изрече спуснатите наставления и опорки.
Няма кой да му повярва – играта завършва, време е да се заплаща сметката.
Освен това рецесията не е единствено политическа, а и институционална. Доверието към Народното събрание, държавното управление, прокуратурата и прочие е под санитарния най-малко.
На прага сме на икономическа и финансова рецесия, макар розовите индикатори, пробутвани от властта. Не сме мръднали на милиметър от последното място по всичко, обвързвано с качеството на живот. Беднотия и съсипия, обири и измами на всяка крачка. Плюс рецесия на доверието. Каквото и да кажат политици и ръководещи - никой не им има вяра.
Намираме се също в нравствен и честен крах: деградацията на „ елита “ и немалка част от популацията заплашва устоите на обществото и обособения човек. Губим своята еднаквост и национални полезности. За да бъдеш, би трябвало да притежаваш. Несправедливостта и насилието са наш непрекъснат сателит.
Тези рецесии би трябвало да бъдат решавани и преодолявани, само че не от компрометираните досегашни играчи, които ни докараха до национална злополука. Ключът от бараката е в отстраняването, следствието и даването на съд на Ахмед Доган и Делян Пеевски – създатели и създателите на плана: „ Кради като за международно и обвинявай другите “.
Тези двамата и техните съучастници Борисов, Гешев, Цацаров и прочие би трябвало да бъдат кюртирани от тялото на полужива България.
Карадайъ е кукла, муха и няма по какъв начин да си показа нещо сходно. Но в случай че има микрон достолепие може да се отдръпна и да каже каквото знае. Защото от тогавашното Движение за права и свободи остана единствено Д-то - правата и свободите от дълго време са заровени. Заместиха ги сараи за милиони, частни ТЕЦ-ове, заграбени компании, далавери, рекет и репресии.
Ако това не се случи, нова вълна български мигранти ще напусне страната. И тогава в случай че не друго, то демографската рецесия ще ни погуби дефинитивно. За наслада на Ердоган, на който елементи от България така и така са в сърцето му… За това ли става дума? Или просто да се продължи с краденето?
Само че нещата към този момент не зависят от Движение за права и свободи, ГЕРБ, Оперативна програма, Българска социалистическа партия, Воля и останалите. И това е огромната победа на протестиращите. Историческа даже.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ