Книгите са кораби на мисълта, които странстват по вълните на

Книгите са кораби на мисълта, които странстват по вълните на времето и носят своя драгоценен товар от потомство на потомство. Те възраждат и освобождават народите, дават опция на индивида да се издигне над самия себе си. Тези и други истини евентуално е виждал и българският книгоиздател Александър Паскалев.

 

В тези години, когато книгопечатането не е по този начин известно както през днешния ден той обръща изключително внимание на хубавите издания. Книгите, които печата на най-хубавите тогавашни наши писатели и поети, си остават мостри. Всъщност Паскалев е приет за основател на традицията и създател на модерното книгоиздаване у нас.

 

Внук е на Паскал Хаджирайчев, борил се за българската църковна самостоятелност. Пътувал по света, а щом се завърнел го очаквали тествания. Къщата му четири пъти изгаряла до основи подпалвана от  фанариотската преднамереност, само че чорбаджи Паскал четири пъти я вдигал още веднъж. Синът му Михаил Паскалев е настоятел на четвъртото по ред учредено българско читалище „ Заря “. Той трансформира къщата на татко си в комитетски хан за частния револлюционен комитет, върл от Васил Левски. Държан е в старозагорския затвор, след това е освободен и се задомява. Преди Освобождението го заточват в Мала Азия, дружно с Христо Златаров, татко на бъдещия академик и химик проф. Асен Златаров.

 

По силата на Сан-Стефанския кротичък контракт революционерите се прибират в града. На 7 ноември 1879 година се ражда синът на Михаил Паскалев – Александър. 

 

В Хасково бъдещият книгоиздател е измежду основателите на първото туристическо сдружение – „ Родопски екскурзиант “. Той е един от участниците в учителското придвижване, библиотекар в читалище „ Просвета “. Лектор е във вечерното учебно заведение.

 

През есента на 1906 година Александър Паскалев напуща родния си град Хасково и идва в София. Две години по-късно основава своето книгоиздателство, което ще отпечата мостри на български книги. Кантората му е на ул. „ 11 август “ и бул. „ Дондуков “ и става средище на българските писатели. Клиентелата на книгоиздателството е многочислена.

 

Респектиращо е всичко отпечатано – цялостни събрани съчинения на Ботев, Вазов, Каравелов, Пенчо Славейков, Яворов, Елин Пелин, Йовков.

 

Паскалев издава първите книги на Николай Лилиев и Димчо Дебелянов (посмъртно). Пътища се отварят и за младите създатели като Константин Константинов, Михаил Кремен, Емил Коралов. При него печатат Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Кирил Христов. Паскалев дава път на детската литература - Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Босев, Георги Райчев. За издателството му пишат Стоян Михайловски, Теодор Траянов, Георги Стаматов, Людмил Стоянов и още доста други наши писатели, поети, учени. Паскалев като че ли има пословична дараба да открива и притегля надарените, някои от които вършат първи стъпки в литературата.

 

Книгите му имат доста положително полиграфско оформление и се трансформират в търсени за българските читатели. Те оформят и литературния усет по това време, книгите му имат за цел да основат светоглед за културата на българина.

 

Незабравима и известна е неговата „ Всемирна библиотека “ от която излизат към 800 номера, побрала всичко най-значително от литературата с начало древността до тогавашни модерни международни създатели. Спретнатите томчета са с дребен размер, което е практично и комфортно за четящия българин. Оформени са от художника Александър Божинов. Книгите се преиздават неведнъж, а някои от тях доближават невиждан за времето тираж от 20 000 бройки. Чрез тях българите се срещат със западно-европейската и съветската класическа литература. 

 

Амбициозният книгоиздател притегля за преводачи и сътрудници най-известните ни поети и писатели по това време. С марката на Паскалевото издателство се печатат и библиотеките „ Слънчеви лъчи “, „ Юношеска библиотека “, „ Вечерни часове “, „ Съвременен земеделец “, „ Балкански въпроси “, доста учебници, списанията „ Съвременна мисъл “, „ Българска мисъл “, „ Светулка “. Той издава първия книжовен вестник в Европа „ Разговор “, редактиран от Александър Балабанов, Тодор Боров и Елин Пелин.

 

В книгоиздателството му оферират, молят, упорстват и се окайват съвсем всички, които вадят хляба си с перото застанали пред белия лист.

 

Мнозина търсят другарската му ръка. В доста от писмата си българските писатели търсят пари, а той не отхвърля финансова поддръжка на създателите, с които работи. Елин Пелин му  написа на 16 декември 1929 година

 

Драги Паскалев,

 

Моля ти се до 20-и т. м. да ми приготвиш 10 000 лв., съгласно както ти приказвах. Направи всичко допустимо да ми услужиш, тъй като съм в огромно усложнение. Надявам се, че няма да развалим положителното си другарство.

 

Елин Пелин повече от 10 години намира нужни средства като употребява Паскалев за гарант, взема задатък за бъдещи свои произведения.

Книгоиздателят знае за нелекото състояние на създателите, които го нападат от всички страни.

 

Вазов му написа писмо от Швейцария. Изпраща му факсимиле на лика си, направено във Виена за своите „ определени “. Предлага му да хвърли едно око на разказите на Евгения Марс.

 

Кирил Христов се окайва, че отново се е поболял и в случай че му препрати един задатък, няма да е зле.

 

Мара Белчева непрекъснато търси препоръките му за стихосбирката си „ На прага стъпки “.

 

Людмил Стоянов го заклина в името „ на всички свети ангели “ да побърза с заплащането. 

 

Владимир Василев във всяко обръщение е разтревожен, все му се коства, че „ Златорог “ не е оценен почтено даже от издателя му. Той е кръстник на Невена и Александър Паскалеви и е убеден в правото си да наставлява своя кумец. Скоро съдействието им стопира. Паскалев издава „ Златорог “ единствено първите три години, след това е поето от книгоиздателство „ Хемус “.

 

С двама от създателите Паскалев прекрачва прага на нормалните настоятелен взаимоотношения. Дали се намира в Швейцария или във Вечния град, Пенчо Славейков е съветник или редактор на Паскалевата продукция. „ Прати ми… “, постоянно му написа той. Славейков му дава оценки и рекомендации, които са точни и ясни. 

 

Тъкмо Паскалев издава „ На острова на блажените “, а когато му сервира първия образец, „ обгърнат в алена книжна рекламна панделка “, той откровено се радва. Паскалев е издател и на неговата „ Кървава ария “. Той отпечатва Славейковите произведения в огромен тираж и ги популяризира у нас и в чужбина. Книгоиздателят го прави същински известен измежду по-младите читатели. В писмата си той постоянно пита Паскалев за Яворов.

 

Веднага след основаването на книгоиздателството си Паскалев издава „ Подир сенките на облаците “, а след това, когато стартира „ Всемирна библиотека “ нейният пръв номер е „ Саломе “ от Оскар Уайлд, преводач е таман Пейо Яворов.

 

След персоналната покруса на поета Писателският съюз отпуска 200 лева за лекуването му, а Паскалев прибавя 1000 лева за пътуването на поета до Виена, където се лекува. Яворов, към този момент кьорав всеки ден го посещава в сдружението за разпространяване на вестници и списания „ Куриер “, учредено от самият Паскалев. Той е подготвен когато и да е да му помогне. Преди гибелта си Яворов му изпраща тези редове: 

 

Драги Паскалев,

Отивам си. В тая  минута ми иде на мозъка за нашата дълговременна дружба. Благодаря ти за нея и за присъединяване, което взе в моята орис през последните 9 месеца. Ако можеш, апелирам, отпусни на брат ми Атанас ония петстотин лв. от „ Заема “, с цел да има с какво да бъда заровен. Сметката е авансово подредена, желаех да кажа, заемът е обезпечен в моето наследство, подадено у Владя. Моля Петка, който е толкоз добър, да помогне дружно с Илиева на брат ми в уреждането на скромното ми заравяне. Моите благопожелания на госпожата и тебе, на майка ти, на Димитра и госпожата му и на моя Петко. Целувам те горещо. 

 

Яворов е индивидът, който среща Паскалев с Иван Вазов. Идеята му е книгоиздателят да отпечата съчиненията на създателя на „ Под игото “. Първата им среща е в Народния спектакъл. Яворов към този момент е взел единодушието на националния стихотворец за реализирането на концепцията си. Паскалев също приема топло предлагането.

 

Първият том от цялостното заседание на Вазовите съчинения излиза през 1911 година с марката на книгоиздателство „ Ал. Паскалев и С-ие “. По-късно следва и друго издание на тези съчинения, с пари на Министерството на Народното просвещение. В продължение на повече от десетилетие връзките сред Вазов и Паскалев не прекъсват, двамата имат богата преписка. Върху стихосбирката „ Песни за Македония “ с подпис от самия Вазов, поетът е изписал на 14 март 1916 година „ На година Ал. Паскалев. Авторът “. Книгата се съхранява в Националната библиотека и е предадена от брачната половинка на Паскалев.

 

Книгоиздателят взе участие като запасен офицер във войните през 1912-1918 година и е награден с медал за смелост. Иван Вазов посвещава „ Подпоручик Ал. Паскалеву “ стихотворението си „ България гледа “ от стихосбирката „ Под гърма на успехите “.

 

На конгреса на Българския училищен съюз през 1925 година подарява сумата от 20 000 лева и доста от своите издания за построяването на санаториум за учители. На ботаническия факултет при Университета подарява богатата си сбирка от вкаменелости и минерали събирана по време на учителствуването му в Хасково.

 

Повече от три десетилития той печата български книги, учебници и образователни пособия. Не забогатява. Пътищата му на книгоиздател са свързани и с опустошение. Дейността му завършва през 40-те години, както и на други български издателства. Паскалев се усамотява в село Нова Надежда, Хасковско, където претърпява последните си години. Умира в Хасковската болница на 31 октомври 1946 година

 

Архивът му се съхранява във фондовете на Националната библиотека, ЦДНА, Националния книжовен музей и РИМ - Хасково. В родния му град могат да се видят пишещата му машина, очила, химикалка, книги, списания, вестници, учебници печатани в неговото издателство. Може би е време в София да бъде изработен негов монумент, който да е и знак на българската книга и духовна просвета.

 

Днес не се знае къде се намира гроба на Александър Паскалев. Дългите години унищожават и надгробните камъни, само че времето няма сили срещу книгите…

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !