Изненадващата история на забранените цветове
Книги, филми, картини и политически речи – това са единствено дребна част от нещата, които били забранявани в разнообразни елементи на света през вековете. Дори и в наши дни, управляващите в някои страни не престават да постановат сходни ограничавания. В същото време, историята изобилства и от образци за някои надалеч по-странни забрани – като тези за потреблението на избрани цветове. Независимо дали били свързвани с класово разделяне или даже считани за „ рискови “, те нееднократно се оказвали в центъра на разгорещени диспути.
Пурпурът в Римската империя
Тирийският пурпур бил нещо доста повече от цвят в Римската империя – той представлявал знак на мощ и власт. Процесът по добиването му бил извънредно комплициран. Извличането единствено на няколко капки от така наречен цвят на благородниците изисквало смачкването на хиляди морски охлюви от типа murex. Римският създател Плиний Стари споделя, че процесът бил доста противен поради присъщата миризма на мекотелите. Те били събирани и обработвани в специфични работилници, ситуирани по източното крайбрежие на Средиземно море. Само най-богатите и авторитетни поданици на империята можели да си разрешат да носят пурпурни облекла, като в последна сметка даже били признати закони, ограничаващи потреблението на този цвят. Любопитна детайлност е, че до III в. притежаването на такива одежди без позволение от управляващите било считано за държавна измяна. През IV в. пурпурът станал толкоз значим, че само членовете на императорското семейство имали правото да го носят. Според някои римски историци, Калигула издал заповед да бъдат екзекутирани всички хора, имащи облекла с сходни цветове. Император Аврелиан на собствен ред отхвърлил молбата на личната си брачна половинка, която поискала пурпурна рокля, обяснявайки, че това би представлявало прекомерно огромен и непотребен разход. Във Византия с прякора Порфирогенeт (или Багренородни) били наричани тези деца на владетели, родени след коронясването на бащите им в специфична стая, напълно боядисана в цвета на благородниците. По този метод се легитимирало правото им да бъдат престолонаследници. За пръв път това название приема император Константин VII през 908 година
WATCH: A new exhibition that traces the transformation of kimono fashion in Japan from the late Edo period through to the early 20th century opens to public at The Metropolitan Museum of Art in New York
— Reuters (@Reuters) Дрехите на японските търговци
По време на интервала Едо (между 1603 и 1868 г.), японското общество било разграничено на четири групи: воини, занаятчии, земеделци и търговци. Общественият ред на процедура бил замразен, като придвижването сред въпросните съсловия било неразрешено. Това, обаче, провокирало един непредвиден проблем. Заради естеството на работата си, търговците, които били на дъното на йерархията, постоянно натрупвали обилни благосъстояния. Много от тях желали да се обличат с първокласни облекла, само че това заплашвало да подкопае открития ред. По тази причина, в шогуната Токугава бил въведен закон, с който се отнемало правото на търговците да носят скъпи одежди, изключително такива с червен, златист или виолетов цвят. Вместо това, те трябвало да носят най-вече кафяви и сиви облекла. Коприната, както и бродериите, също били неразрешени, а управляващите правили непрекъснати инспекции, с цел да бъдат сигурни, че разпоредбите се съблюдават. Шивачите били виновни за „ законността “ на облеклата, които създават, а на всички, които показали заможността си по забранен метод, били налагани съществени санкции. Японците въпреки всичко намерили по какъв начин да заобиколят рестриктивните мерки, трансформирайки подплатите на сивите и кафявите си плебеи в същински творби на изкуството, направени от най-скъпите платове. Тази просвета на скрита чудатост станала известна като ики – изтънчена и смела хармония, олицетворяваща тихия протест на търговците.
How South Africa has changed 30 years after apartheid
— The Economist (@TheEconomist) Училищните униформи в ЮАР
След като Националната партия пристигнала на власт в ЮАР през 1948 година и образувала съдружно държавно управление с Партията на африканерите, управляващите приели серия от закони, с които била въведена системата на така наречен апартейд. В резултат, смесените бракове станали неразрешени, наложена била расова подредба на всички жители, а на чернокожите поданици на страната било неразрешено да гласоподават. Те не се допускали в региони, непокътнати само за белите, а през 1953 година бил признат и Законът за разграничените публични места, с който се въвели обособени плажове, публичен превоз, лечебни заведения и образователни заведения. Сегрегацията намерила отражение даже и в учебните униформи. Децата, учещи в елитни „ бели “ учебни заведения, трябвало да носят първокласни облекла, оцветени в синьо, зелено или бордо. Чернокожите възпитаници, които посещавали специфични образователни заведения, на собствен ред били принудени да носят сиви, кафяви или черни униформи, направени от евтини и нискокачествени материали. В някои случаи управляващите издавали забрани за потреблението на избрани цветове, с цел да бъде очебийно разделянето сред белите и чернокожите възпитаници. Това последователно се трансформирало в един от знаците на расовата подчиненост. Няколко документа от ерата на апартейда разкриват, че държавни чиновници неведнъж обсъждали предотвратяването на вероятно „ комплициране на цветовете “ на униформите, наблягайки, че поддържането на въпросното разделяне е от основно значение за запазването на бялото предимство.
From roses in Vietnam to engraved 'love locks' in Germany, the world celebrates Valentine's Day
— The Independent (@Independent) Саудитска Арабия против Свети Валентин
В началото на XXI в. Саудитска Арабия разгласи самобитна война на…Свети Валентин. Причина за това станали прецизните ограничавания на търговията в дните към 14 февруари, наложени от управляващите в страната. Те се отнасяли за всевъзможни артикули, най-вече с червен цвят, вследствие на което цветарските магазини останали без рози, а балоните и шоколадовите бонбони с формата на сърца били неразрешени. Освен това, санкции се налагали на всеки, осмелил се да носи червени облекла. Представителите на ръководещия режим желали да попречат на жителите да отбележат празника на любовта, защото го смятали за „ рисков “ и опровержителен на исляма. Това предиздвикало някои притежатели на магазини да проявят забележителна креативност, заобикаляйки разпоредбите. Едни почнали да крият неразрешени артикули в секрети хранилища, достъп до които имали единствено най-доверените им клиенти. Други пък употребявали кодови думи като „ особено празненство “, с цел да популяризират артикули, свързани със Свети Валентин. Ограниченията по този начин и не се трансформирали в закон, само че опасността от санкции и затвор принуди доста хора да се вслушат в апелите на управляващите. Самият червен цвят пък последователно се трансформирал в контрабандна стока. Едва през последните няколко години, вследствие на промените, подхванати от престолонаследника Мохамед бин Салман, по-голямата част от възбраните отпаднаха, като в редица магазини към този момент се продават обичайните за Свети Валентин рози, бонбони и балони.
Пурпурът в Римската империя
Тирийският пурпур бил нещо доста повече от цвят в Римската империя – той представлявал знак на мощ и власт. Процесът по добиването му бил извънредно комплициран. Извличането единствено на няколко капки от така наречен цвят на благородниците изисквало смачкването на хиляди морски охлюви от типа murex. Римският създател Плиний Стари споделя, че процесът бил доста противен поради присъщата миризма на мекотелите. Те били събирани и обработвани в специфични работилници, ситуирани по източното крайбрежие на Средиземно море. Само най-богатите и авторитетни поданици на империята можели да си разрешат да носят пурпурни облекла, като в последна сметка даже били признати закони, ограничаващи потреблението на този цвят. Любопитна детайлност е, че до III в. притежаването на такива одежди без позволение от управляващите било считано за държавна измяна. През IV в. пурпурът станал толкоз значим, че само членовете на императорското семейство имали правото да го носят. Според някои римски историци, Калигула издал заповед да бъдат екзекутирани всички хора, имащи облекла с сходни цветове. Император Аврелиан на собствен ред отхвърлил молбата на личната си брачна половинка, която поискала пурпурна рокля, обяснявайки, че това би представлявало прекомерно огромен и непотребен разход. Във Византия с прякора Порфирогенeт (или Багренородни) били наричани тези деца на владетели, родени след коронясването на бащите им в специфична стая, напълно боядисана в цвета на благородниците. По този метод се легитимирало правото им да бъдат престолонаследници. За пръв път това название приема император Константин VII през 908 година
WATCH: A new exhibition that traces the transformation of kimono fashion in Japan from the late Edo period through to the early 20th century opens to public at The Metropolitan Museum of Art in New York
— Reuters (@Reuters) Дрехите на японските търговци
По време на интервала Едо (между 1603 и 1868 г.), японското общество било разграничено на четири групи: воини, занаятчии, земеделци и търговци. Общественият ред на процедура бил замразен, като придвижването сред въпросните съсловия било неразрешено. Това, обаче, провокирало един непредвиден проблем. Заради естеството на работата си, търговците, които били на дъното на йерархията, постоянно натрупвали обилни благосъстояния. Много от тях желали да се обличат с първокласни облекла, само че това заплашвало да подкопае открития ред. По тази причина, в шогуната Токугава бил въведен закон, с който се отнемало правото на търговците да носят скъпи одежди, изключително такива с червен, златист или виолетов цвят. Вместо това, те трябвало да носят най-вече кафяви и сиви облекла. Коприната, както и бродериите, също били неразрешени, а управляващите правили непрекъснати инспекции, с цел да бъдат сигурни, че разпоредбите се съблюдават. Шивачите били виновни за „ законността “ на облеклата, които създават, а на всички, които показали заможността си по забранен метод, били налагани съществени санкции. Японците въпреки всичко намерили по какъв начин да заобиколят рестриктивните мерки, трансформирайки подплатите на сивите и кафявите си плебеи в същински творби на изкуството, направени от най-скъпите платове. Тази просвета на скрита чудатост станала известна като ики – изтънчена и смела хармония, олицетворяваща тихия протест на търговците.
How South Africa has changed 30 years after apartheid
— The Economist (@TheEconomist) Училищните униформи в ЮАР
След като Националната партия пристигнала на власт в ЮАР през 1948 година и образувала съдружно държавно управление с Партията на африканерите, управляващите приели серия от закони, с които била въведена системата на така наречен апартейд. В резултат, смесените бракове станали неразрешени, наложена била расова подредба на всички жители, а на чернокожите поданици на страната било неразрешено да гласоподават. Те не се допускали в региони, непокътнати само за белите, а през 1953 година бил признат и Законът за разграничените публични места, с който се въвели обособени плажове, публичен превоз, лечебни заведения и образователни заведения. Сегрегацията намерила отражение даже и в учебните униформи. Децата, учещи в елитни „ бели “ учебни заведения, трябвало да носят първокласни облекла, оцветени в синьо, зелено или бордо. Чернокожите възпитаници, които посещавали специфични образователни заведения, на собствен ред били принудени да носят сиви, кафяви или черни униформи, направени от евтини и нискокачествени материали. В някои случаи управляващите издавали забрани за потреблението на избрани цветове, с цел да бъде очебийно разделянето сред белите и чернокожите възпитаници. Това последователно се трансформирало в един от знаците на расовата подчиненост. Няколко документа от ерата на апартейда разкриват, че държавни чиновници неведнъж обсъждали предотвратяването на вероятно „ комплициране на цветовете “ на униформите, наблягайки, че поддържането на въпросното разделяне е от основно значение за запазването на бялото предимство.
From roses in Vietnam to engraved 'love locks' in Germany, the world celebrates Valentine's Day
— The Independent (@Independent) Саудитска Арабия против Свети Валентин
В началото на XXI в. Саудитска Арабия разгласи самобитна война на…Свети Валентин. Причина за това станали прецизните ограничавания на търговията в дните към 14 февруари, наложени от управляващите в страната. Те се отнасяли за всевъзможни артикули, най-вече с червен цвят, вследствие на което цветарските магазини останали без рози, а балоните и шоколадовите бонбони с формата на сърца били неразрешени. Освен това, санкции се налагали на всеки, осмелил се да носи червени облекла. Представителите на ръководещия режим желали да попречат на жителите да отбележат празника на любовта, защото го смятали за „ рисков “ и опровержителен на исляма. Това предиздвикало някои притежатели на магазини да проявят забележителна креативност, заобикаляйки разпоредбите. Едни почнали да крият неразрешени артикули в секрети хранилища, достъп до които имали единствено най-доверените им клиенти. Други пък употребявали кодови думи като „ особено празненство “, с цел да популяризират артикули, свързани със Свети Валентин. Ограниченията по този начин и не се трансформирали в закон, само че опасността от санкции и затвор принуди доста хора да се вслушат в апелите на управляващите. Самият червен цвят пък последователно се трансформирал в контрабандна стока. Едва през последните няколко години, вследствие на промените, подхванати от престолонаследника Мохамед бин Салман, по-голямата част от възбраните отпаднаха, като в редица магазини към този момент се продават обичайните за Свети Валентин рози, бонбони и балони.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ