Думи за живия Ботев
Книгата “Вол за Вола. Пищов за Ботев ”, формирана от великотърновците със северозападно родословие Борислав Костов и Стефка Цветкова, излиза в годината, когато честваме 170 лета от рождението на поета. Новото издание е значимо освен тъй като са малко деянията в чест на Христо Ботев, а и заради това, че с всяка минала година обликът му избледнява в сърцето и мозъка на съвременника.
Страшно е да го кажем, но е така! Насъщно ни е говоренето за Ботев! Затова двамата автори се опитват да свестят българина - Борислав Костов с гневни публицистични слова, а Стефка Цветкова с оригиналния жанр на книгата, която тя сполучливо нарича монография във формата на есе.
Борислав Костов е открил страховита метафора за трагиката на народната съдба - “вол за Вола”, в която едни българи - малцината избрани - плащат с главите си, а останалите търсят парите за случайно погубения добитък. Едни се изкачват по своята Голгота, а други слизат в хамбари и мазета, за да оцелеят. Тежестта на това обобщение е, че
то е диагноза и за съвременния живот на българина,
който търпи нови форми на тегло, но не може да се разбунтува срещу своето положение. Публицистът очертава контрастите, жигосва съвестта на съвременника.
Текстът на Цветкова стъпва върху добре опознатата научна литература, но не за да я повтори, а да издигне оригинални хипотези, които имат логични основания. Преосмислят се съществени въпроси за родното място на Ботев, за важни моменти от биографията и съзряването му като борец за народна свобода, за особения ритъм на неговата поезия, която изпитва влиянието на северозападните говори.
Книгата следва своя изследователска логика - в началото е поставен въпросът за особената положеност на Ботевата метрика спрямо акцентната система на северозападните говори. Изследователката смята, че ако стихотворенията биват четени и възприемани чрез ударните особености на северозападните диалекти, “ритъмът ще потече, слухът няма да е потревожен, вниманието се насочва само към смисъла”.
Доказателства за тази хипотеза са потърсени и в
позабравените или потулвани факти относно родното място на поета революционер
Защо е трябвало Ботев да пропътува почти целия български Дунав, за да слезе близо до Врачанския балкан? Не го ли е теглело към родното място? “Откъм Милин камък духа особено силен северозападен вятър” - заявява авторката. Оказва се, нещо, което не знае масовият читател, че бащата на Ботьо Петков се заселва в село Осен, Врачанско, че съществуват реални възможности Ботев да се е родил там.
В изследването са обсъдени и редица интересни дискусионни въпроси за рождената дата на поета, кога къде е бил той, на каква възраст е написал " Майце си ", каква е връзката му с полските емигранти, причините за някои пътувания и завръщания, дали се е срещал с Раковски, една ли е срещата на Ботев и Левски, кое е първото любовно вдъхновение на Ботев, защо неговата избраница е Венета, коя е любимата песен на революционера.
Най-важното в книгата е, че авторите съпреживяват образа на Ботев. Във всеки един момент се усеща как се стремят да провидят смисъла на фактите и събитията през дистанцията на отлитналото време, да разкрият тяхното значение днес, което трябва да провокира нагласата на съвременника към светия образ на героя. Ботев умира, когато се говори скучно или казионно за него, когато не отдадем дължимото за неговата памет.
Изданието носи провокативно заглавие със силен емоционален заряд. То е обърнато към младите читатели, на които често им е необходим “пищов за Ботев”. Текстовете са написани увлекателно, стилът е есеистичен, но това не дразни вкуса, когато тонът е подплатен със съдържателност на емоциите и размишленията.
Книгата е необходима за всички нас, защото
като племе не издържаме изпита пред своите духовни водачи
Следването им започва от опита да ги разберем като личности, характери и съдби, да си спомним силата на словото да възкресява миналото и да го прави част от нас. Но това е трудна мисия - да попълваме непрестанно ритъма на ежедневието със сакралните стойности на националното време. Изисква се особена нагласа, която да превърне едноизмерния съвременник в пълноценен следовник на висок пример и идеал. Дали това е висока задача за нас, времето ще покаже. Нека думите на авторите стигнат до повече хора, за да ги събудят с размисъл от дълбокия сън - кои сме, какви сме, какво знаем за героите и за себе си и накъде отиваме.
Доц. д-р Владимир ДОНЕВ
/вестник " Над 55 " /
Страшно е да го кажем, но е така! Насъщно ни е говоренето за Ботев! Затова двамата автори се опитват да свестят българина - Борислав Костов с гневни публицистични слова, а Стефка Цветкова с оригиналния жанр на книгата, която тя сполучливо нарича монография във формата на есе.
Борислав Костов е открил страховита метафора за трагиката на народната съдба - “вол за Вола”, в която едни българи - малцината избрани - плащат с главите си, а останалите търсят парите за случайно погубения добитък. Едни се изкачват по своята Голгота, а други слизат в хамбари и мазета, за да оцелеят. Тежестта на това обобщение е, че
то е диагноза и за съвременния живот на българина,
който търпи нови форми на тегло, но не може да се разбунтува срещу своето положение. Публицистът очертава контрастите, жигосва съвестта на съвременника.
Текстът на Цветкова стъпва върху добре опознатата научна литература, но не за да я повтори, а да издигне оригинални хипотези, които имат логични основания. Преосмислят се съществени въпроси за родното място на Ботев, за важни моменти от биографията и съзряването му като борец за народна свобода, за особения ритъм на неговата поезия, която изпитва влиянието на северозападните говори.
Книгата следва своя изследователска логика - в началото е поставен въпросът за особената положеност на Ботевата метрика спрямо акцентната система на северозападните говори. Изследователката смята, че ако стихотворенията биват четени и възприемани чрез ударните особености на северозападните диалекти, “ритъмът ще потече, слухът няма да е потревожен, вниманието се насочва само към смисъла”.
Доказателства за тази хипотеза са потърсени и в
позабравените или потулвани факти относно родното място на поета революционер
Защо е трябвало Ботев да пропътува почти целия български Дунав, за да слезе близо до Врачанския балкан? Не го ли е теглело към родното място? “Откъм Милин камък духа особено силен северозападен вятър” - заявява авторката. Оказва се, нещо, което не знае масовият читател, че бащата на Ботьо Петков се заселва в село Осен, Врачанско, че съществуват реални възможности Ботев да се е родил там.
В изследването са обсъдени и редица интересни дискусионни въпроси за рождената дата на поета, кога къде е бил той, на каква възраст е написал " Майце си ", каква е връзката му с полските емигранти, причините за някои пътувания и завръщания, дали се е срещал с Раковски, една ли е срещата на Ботев и Левски, кое е първото любовно вдъхновение на Ботев, защо неговата избраница е Венета, коя е любимата песен на революционера.
Най-важното в книгата е, че авторите съпреживяват образа на Ботев. Във всеки един момент се усеща как се стремят да провидят смисъла на фактите и събитията през дистанцията на отлитналото време, да разкрият тяхното значение днес, което трябва да провокира нагласата на съвременника към светия образ на героя. Ботев умира, когато се говори скучно или казионно за него, когато не отдадем дължимото за неговата памет.
Изданието носи провокативно заглавие със силен емоционален заряд. То е обърнато към младите читатели, на които често им е необходим “пищов за Ботев”. Текстовете са написани увлекателно, стилът е есеистичен, но това не дразни вкуса, когато тонът е подплатен със съдържателност на емоциите и размишленията.
Книгата е необходима за всички нас, защото
като племе не издържаме изпита пред своите духовни водачи
Следването им започва от опита да ги разберем като личности, характери и съдби, да си спомним силата на словото да възкресява миналото и да го прави част от нас. Но това е трудна мисия - да попълваме непрестанно ритъма на ежедневието със сакралните стойности на националното време. Изисква се особена нагласа, която да превърне едноизмерния съвременник в пълноценен следовник на висок пример и идеал. Дали това е висока задача за нас, времето ще покаже. Нека думите на авторите стигнат до повече хора, за да ги събудят с размисъл от дълбокия сън - кои сме, какви сме, какво знаем за героите и за себе си и накъде отиваме.
Доц. д-р Владимир ДОНЕВ
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ