„Срещу вятъра. Из записките на един рокер“ в Хасково
Книгата с описа „ Срещу вятъра. Из записките на един рокер “ на Красимир Симеонов ще бъде показана през днешния ден в Хасково. Творческата среща е от 17.30 ч. в Читалня № 1 на Регионална библиотека „ Христо Смирненски “. Организатори са общината, КДК и екипът на библиотеката.
" Историите тук са същински. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези мемоари, е демократически натурализъм. Демократическият реалист се написа по този начин, като че ли стъпваш на пръсти към болен. Демократическият реалист написа по този начин, като че ли крачи към ранен войник по време на борба. Изнуреният човек се сблъсква със себе си, а демократическият реалист следи взривяващите се от болежка галактики на съществото му и бърза да ги опише. Те са урокът, който не би трябвало да бъде пропуснат. Никога! ", написа в анонса към книгата създателят.
Премиерата й бе на 2 август тази година във Варна. " Срещу Вятъра " е книга, събрала стремленията на близки и далечни хора, които Красимир Сименов среща по време на своите пътувания. Времето, прекарано с тях, оставя в него белези, които по този начин и не зарастват, отбелязва при представянето й Ваня Колева.
„ Срещу вятъра ” в някакъв смисъл е полифонична, многогласна книга - паралелно с наблюденията, размислите и възприятията на Красимир Симеонов, в нея звучат гласовете и/или мълчанието на неговите герои. И в късите разкази от „ Срещу вятъра ”, както в стихотворенията от предходните му книги с лирика, характерен знак е концентрирано-синтезираната мисъл, изведена във допустимо по-сбита форма. Склонност към икономисване на думите той демонстрираше още в годините на следването (далечните към този момент 1987 - 1992), когато печаташе в „ Студентски глас ”, вестника в Шуменския университет. Лаконизмът, оптимално сгъстеният изказ и минимализирането на словата с времето се трансфораха в почерк, присъщ за книгите му - от „ Видове ” (2003), през „ Кожа ” (2004), „ Езерни очи ” (2005, 2006), „ Стоях и слушах ” (2006), „ Нищо повече ” (2008), до „ Зверобой ” (2017), в това число в допълнената версия - „ Зверобой. Стари и нови неща ” (2020). “. Защото - написа създателят в „ Плюс - минус безконечност ” - пространството сред думите е най-важно; там, където е мълчанието - там е висшият смисъл; там са чудните светове, които чакат да бъдат открити “, написа в представянето на книгата и създателя Ваня Колева.
Книгата приключва с етюда „ Стъпки по водата ”, рефлексия от евангелския роман за „ Ходене на Иисуса Христа по водата ” (Матея 14: 22-34; Марк. 6: 45-53; Иоан 6: 15-21), само че обмислен и съизживян от Красимир Симеонов:
Прозреш ли потребността от Пътя, настава вътрешният покой.
Настъпи ли вътрешният покой, се появява Учителят.
Появи ли се Учителят, стъпваш на Пътя.
Стъпиш ли на Пътя, ще простиш.
Простиш ли, ще се пробудиш.
Пробудиш ли се, ставаш самия Път.
" Историите тук са същински. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези мемоари, е демократически натурализъм. Демократическият реалист се написа по този начин, като че ли стъпваш на пръсти към болен. Демократическият реалист написа по този начин, като че ли крачи към ранен войник по време на борба. Изнуреният човек се сблъсква със себе си, а демократическият реалист следи взривяващите се от болежка галактики на съществото му и бърза да ги опише. Те са урокът, който не би трябвало да бъде пропуснат. Никога! ", написа в анонса към книгата създателят.
Премиерата й бе на 2 август тази година във Варна. " Срещу Вятъра " е книга, събрала стремленията на близки и далечни хора, които Красимир Сименов среща по време на своите пътувания. Времето, прекарано с тях, оставя в него белези, които по този начин и не зарастват, отбелязва при представянето й Ваня Колева.
„ Срещу вятъра ” в някакъв смисъл е полифонична, многогласна книга - паралелно с наблюденията, размислите и възприятията на Красимир Симеонов, в нея звучат гласовете и/или мълчанието на неговите герои. И в късите разкази от „ Срещу вятъра ”, както в стихотворенията от предходните му книги с лирика, характерен знак е концентрирано-синтезираната мисъл, изведена във допустимо по-сбита форма. Склонност към икономисване на думите той демонстрираше още в годините на следването (далечните към този момент 1987 - 1992), когато печаташе в „ Студентски глас ”, вестника в Шуменския университет. Лаконизмът, оптимално сгъстеният изказ и минимализирането на словата с времето се трансфораха в почерк, присъщ за книгите му - от „ Видове ” (2003), през „ Кожа ” (2004), „ Езерни очи ” (2005, 2006), „ Стоях и слушах ” (2006), „ Нищо повече ” (2008), до „ Зверобой ” (2017), в това число в допълнената версия - „ Зверобой. Стари и нови неща ” (2020). “. Защото - написа създателят в „ Плюс - минус безконечност ” - пространството сред думите е най-важно; там, където е мълчанието - там е висшият смисъл; там са чудните светове, които чакат да бъдат открити “, написа в представянето на книгата и създателя Ваня Колева.
Книгата приключва с етюда „ Стъпки по водата ”, рефлексия от евангелския роман за „ Ходене на Иисуса Христа по водата ” (Матея 14: 22-34; Марк. 6: 45-53; Иоан 6: 15-21), само че обмислен и съизживян от Красимир Симеонов:
Прозреш ли потребността от Пътя, настава вътрешният покой.
Настъпи ли вътрешният покой, се появява Учителят.
Появи ли се Учителят, стъпваш на Пътя.
Стъпиш ли на Пътя, ще простиш.
Простиш ли, ще се пробудиш.
Пробудиш ли се, ставаш самия Път.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ