Книгата на книгите, както я наричат мнозина, е и една

Битка с магьосници и демони, са новите интересни теми в превода на древни християнски текстове

Книгата на книгите, както я назовават мнозина, е и една от най-трудните за превеждане. Както можем да видим в творбата на Стайнбек – „ На изток от парадайса “. Библията е преведена на доста езици, само че не би трябвало да забравяме, че до момента в който някои текстове намират място, а други са пропуснати. Точно затова можем да открием някои разнообразни гледни точки за Юда като персонаж в Библията. Алтернативни версии за него описват, че той самият е бил потърсен от Исус с молба да го съобщи.

Разбира се, историята не влиза в формалните текстове. Също по този начин можем да забележим и няколко разнообразни версии за Мария-Магдалена. Миналата година учените съумяха да реализират още един необикновен триумф, откакто преведоха към 300 нови истории.

Причината да не ги откриваме в Библията са обясними – в края на IV век църквата избира съответни текстове и ги събира на едно място, създавайки най-ценната книга за християните по целия свят. Според п-р Тони Бърк – професор по ранно Християнство изяснява доста тъкмо за какво въпросните два текста се пазят във Ватиканската Апостолова библиотека, както и в библиотеката на университета в Лайпциг. Той счита, че самите текстове са били от изключително значение за християните, доста след появяването на Библията. Въпросните коптски текстове описват историята на демонски магьосници, които се пробват да унищожат античната черква на Дева Мария в Гърция.

П-р Бърк счита, че съществуват към 300 текста. Кои са обаче въпросните магьосници? Хипотезата е, че когато египтяните одобряват християнството, доста други не престават да се покланят на своите остарели божества и тъкмо затова се считат за магьосници. Именно те представлявали сериозна опасност за новата вяра. Битката с магьосниците участва в мемоари на повече от 1500 година И двата са взети от манастира Свети Макариус Велики в Египет. Единият е бил защитаван дълго време от игумена в манастира Свети Марк. Преводът е изработен от Пол Дили – професор по религиозни науки в Айова. В описаните сражения участват Дева Мария и Василий Велики. Първият персонаж най-вероятно е прочут на мнозина и просто няма място за пояснение, а вторият е по този начин наречения Василий Кесарийски.

Снимка: By Неизвестен – http://www.pravoslavlje.org.yu/broj/917/tekst/sveti-vasilije-veliki-o-zdravlju-i-bolesti/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4219867

Известен е като християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска. Заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст, той се счита за един от тримата светители и отци на Църквата. Роден е в Кесария през 330 година сл. Хр., образова се в Константинопол и по-късно живее към шест години в Атина. В следствие сменя вярата си, връща се в родния си град. Правил е пътувания до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия. Имайки поради сериозното добро име на Василий, умерено можем да разгледаме идната история, разказана в един от текстовете. Според превода, Дева Мария се е появила в сън на Василий Велики и му е споделила, че съществува нейна картина, която не е направена от човешки ръце. Картината се намирала на върха на в храма на църквата отвън Филипи – град в Гърция, Македонска област.

Според съня на Василий Велики, двете колони били сложени от времето на колосите и ще бъдат покрити с демонични изображения. Единственият метод да се съборят е посредством заповед на нейния обичан наследник. Интересен факт е, че във въпросния град има доста такива колони, античността там е съществено подчертана, затова никой не може да бъде безапелационен кои са точните колони. Василий събира други светци и потегля към храма, където среща група магьосници, които употребяват дяволска магия. Когато разбрали, че задачата е да съборят колоните, отговорът бил основаването на дяволска илюзии. Въоръжен единствено със своята патерица и кръст, той се доближил задоволително близо, а магьосниците излезли от всички укрития и се струпали по стадионите.

Вечерта, когато групата е разпусната да почива, Василий още веднъж сънува Дева Мария и този път тя споделила, че всички, които правят несгоди благодарение на безочлива магия, са слепи и я стискат крепко. Светецът се разсънва и вижда по какъв начин от земята стартира да клокочи малко поточе, което потича като река и лекува хората. С отварянето на земята, колоните падат, а на върха им стои въпросната картина. Вторият текст датира от XI-XII век сл. Н. е. и споделя историята на деятел Петър, който съумява да улови седем демона, предрешени като ангели. Действието се развива в Ашдод, Израел. В самия текст излиза наяве, че Петър се усъмнил в ангелите, начертал кръг и ги затворил в него.

Шест от тях признават, че са демоните на измамата, половата порочност, фалшът, прелюбодейството, сребролюбието и клеветата. Седмият дявол не се разкрил, само че попитал какво право има Петър и въобще какво право има Бог, с цел да не прости греховете на демоните? Последният открит текст споделя историята на бандита или пазача Димас, който бил разпънат на кръст до Исус. Неговото семейство се опитвало да избяга от цар Ирод в Египет. Текстът датира от XII-XIII век сл. Н. е. и се счита, че по това време разпространяването на истории за двамата нарушители се пишели много постоянно. До този миг учените не престават да считат, че би трябвало да се добави трета част и всички 300 открити текста да се прибавят в Библията. Според тяхното изследване, въпросният би трябвало да се назовава „ Тъмен завет “. Разбира се, на този стадий самата версия единствено се разисква.

Заглавна фотография: By Faris knight – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16279337