Книгата Минимум човещина. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи“

Книгата „ Минимум човечност. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи “ на доцент доктор Ангел Джонев показва неговата позиция на събитията към спасяването на българските евреи в Кюстендил, която се основава на незнайни до момента документи, съобщи кореспондент на БГНЕС.

“В продължение на повече от 20 години се занимавам с проблематика за спасяването на българските евреи по една прозаична причина: като организатор в Регионалния исторически музей започнахме и реализирахме къщата музей “Димитър Пешев ”. Това се случи преди 20 години. В разследване на това наше изпитание бяха събрани извънредно доста материали - документи, движими културни полезности, предмети, които бяха изложени в експозицията. Вследствие на нашите старания бяха събрани значително количество доказателства за кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Това значително ме окуражи да показва моята позиция по тематиката, и през последните няколко години се подготвях съществено ".

Това съобщи в изявление пред БГНЕС доцент доктор Ангел Джонев след представянето на новата му книга.

Доц. доктор Джонев уточни, че в допълнение е издирил документи, с изключение на от централните и районните складове, също и от някои профилирани складове като Комисията по досиетата. “На тази база са моите заключения, свързани с кюстендилската акция за избавяне на българските евреи от началото на март 1943 година Един акт, който има основни последствия - и в тогавашното време, и в сегашното, с отзвука, който е оставил ”, изясни той.

Авторът описа, че в Кюстендил през първите дни на март 1943 година локалните евреи се обръщат към известни свои съграждани и общественици-кюстендилци за помощ, известени за ориста, която ги чака - депортацията им отвън рамките на Царство България. “Те разчитат на своите другари, и отзвукът измежду кюстендилската общност идва от трима кюстендилци - Асен Сучмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов. Те образуват гражданската делегация, и дружно с народния представител Петър Михалев, идват в столицата, и се обръщат към Димитър Пешев, подпредседателя на Народното събрание. В разследване на тяхното изпитание и увещание на група народни представители, 7 депутати застават против министъра на вътрешните работи Петър Габровски, и го принуждават да спре депортацията на евреите на Царство България ”, означи той.

Историкът сподели, че това са съдбоносните събития на 9 март 1943 година, когато са избавени хиляди човешки животи, и в основата се явява кюстендилската акция за спасяването на българските евреи.

“Един вечен миг, който слага Кюстендил на картата освен на страната ни, само че и на картата на света по своята човечност ”, безапелационен е той.

Доц. доктор Джонев уточни, че неговата цел е била да открие още източници, с цел да бъде изработен меродавен прочит на събитията, на случилото се по това време. “В множеството случаи следователите по разбираеми аргументи използваха спомените на участниците в тези знаменателни дни, само че аз поставих труд да открия още документи - някои малко известни и даже незнайни за историческата просвета ”, акцентира той.

“Ако някой си мисли, че историческата активност е скучна и се състои единствено в бърсане на прахуляк, доста се лъже. Историческата просвета е динамична, както и музейното дело ”, сподели още историкът. /БГНЕС