Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски?
Книгата „ Кой и за какво унищожи гроба на Васил Левски”, беше готова за щемпел от Николай Хайтов през 2002 година, малко преди неговата кончина. След шестте книги за гроба на Васил Левски написани в интервала 1985-2002 година, тази беше предизвикана от невижданите обругавания и оплювания в пресата от страна на археолозите и историци свързани със разногласието за гроба и потулването аферата към препогребването на Левски в църквата „ Света Петка Самарджийска”.
Независимо от безапелационния неуспех на съперниците на препогребването в преднамерено извършения дебат в Българска академия на науките, както и взетото решение с Протокол No10 от 24.04.1986 година на Бюрото на Президиума на Българска академия на науките за вторично заравяне в олтара на църквата и опцията това да е на Васил Левски, шепа
археолози и историци, продължиха да бранят „ научната” чест на пагона, считайки себе си за само оправомощени да приказват по тази тематика.
Във типа, в който в този момент се предлага на читателите сегашното допълнено издание, има нещо извънредно значимо и то е прибавянето преди всичко Личния дневник, който Хайтов води за неговите митарствания сред институциите. Това е времето на извършващата се и провокирана от него „ ретроспективна” инспекция за разкопките в църквата през 1956 година, осъществена със Заповед No474/1989 година от Комитета за Държавен и Народен Контрол (КДНК). Това е формалната контролна институция на страната до 1989 година, която си е вършела работата без значение, без да се преценява с политическата принадлежност на обследвания, неговият сан в политическата подчиненост и престиж на
неговата позиция.
Изготвената Докладна бележка с систематизираните заключения на Комисията ръководена от гл. инспектор Паскал Стаматов, за метода на водене разкопките през 1956 година дружно с добитата от това полева документи и нейното предпазване, е предадена на Николай Хайтов, дни преди закриване на Комитета в края на 1989 година
Именно тези публични документи, дружно с извлеченията от информацията за откритите нарушавания при водене на разкопките - операциите с преписа на дневника на разкопките, фалшификациите на фото архива преди извършения спор в Българска академия на науките през 1986-1987г., потулването и унищожаването на документите към разкопките, пагубното предпазване и запазване на изровените артефакти, е приложено в Притурка четвърта на сегашното издание. Така откритите обстоятелства, потвърждават ненаучния метод и злоумишлените дейности на заинтригуваните лица в разногласието за гроба на Левски, както и желанието им непременно, да бъде потулена аферата към разкопките.
През 2011г., Столичния общински съвет взе решение за слагане на плоча, удостоверяваща, че родолюбиви българи са препогребали в олтара на църквата дякон Левски. Това беше заслужен акт към паметта на един популярен наследник на България и свят знак към делото на Васил Иванов Кунчев, наричан Левски! Така беше изпълнено и единственото предпочитание на Апостола на свободата, да бъде заровен тук в България и всякой да знае къде му е гроба!
Независимо от безапелационния неуспех на съперниците на препогребването в преднамерено извършения дебат в Българска академия на науките, както и взетото решение с Протокол No10 от 24.04.1986 година на Бюрото на Президиума на Българска академия на науките за вторично заравяне в олтара на църквата и опцията това да е на Васил Левски, шепа
археолози и историци, продължиха да бранят „ научната” чест на пагона, считайки себе си за само оправомощени да приказват по тази тематика.
Във типа, в който в този момент се предлага на читателите сегашното допълнено издание, има нещо извънредно значимо и то е прибавянето преди всичко Личния дневник, който Хайтов води за неговите митарствания сред институциите. Това е времето на извършващата се и провокирана от него „ ретроспективна” инспекция за разкопките в църквата през 1956 година, осъществена със Заповед No474/1989 година от Комитета за Държавен и Народен Контрол (КДНК). Това е формалната контролна институция на страната до 1989 година, която си е вършела работата без значение, без да се преценява с политическата принадлежност на обследвания, неговият сан в политическата подчиненост и престиж на
неговата позиция.
Изготвената Докладна бележка с систематизираните заключения на Комисията ръководена от гл. инспектор Паскал Стаматов, за метода на водене разкопките през 1956 година дружно с добитата от това полева документи и нейното предпазване, е предадена на Николай Хайтов, дни преди закриване на Комитета в края на 1989 година
Именно тези публични документи, дружно с извлеченията от информацията за откритите нарушавания при водене на разкопките - операциите с преписа на дневника на разкопките, фалшификациите на фото архива преди извършения спор в Българска академия на науките през 1986-1987г., потулването и унищожаването на документите към разкопките, пагубното предпазване и запазване на изровените артефакти, е приложено в Притурка четвърта на сегашното издание. Така откритите обстоятелства, потвърждават ненаучния метод и злоумишлените дейности на заинтригуваните лица в разногласието за гроба на Левски, както и желанието им непременно, да бъде потулена аферата към разкопките.
През 2011г., Столичния общински съвет взе решение за слагане на плоча, удостоверяваща, че родолюбиви българи са препогребали в олтара на църквата дякон Левски. Това беше заслужен акт към паметта на един популярен наследник на България и свят знак към делото на Васил Иванов Кунчев, наричан Левски! Така беше изпълнено и единственото предпочитание на Апостола на свободата, да бъде заровен тук в България и всякой да знае къде му е гроба!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ