Прозренията на Адам Смит за световната икономика от 1776, които с...
Книгата е оповестена на 9 март 1776 година, същата година, в която се ражда Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати, 13 години преди Френската гражданска война и в ранните години на индустриалната ера.
Смит не е знаел нищо за Доналд Тръмп или софтуерните милиардери, когато подлагал на критика протекционизма и крайното обогатяване в най-четената икономическа книга в историята. Въпреки това паралели с днешните „ Америка преди всичко “ тактики и търговски практики на Тръмп са елементарно откриваеми.
„ Максимата на всеки рационален глава на семейство е да не се пробва да създава у дома това, което ще му коства повече, в сравнение с в случай че си го купи “, написа шотландецът в своята фундаментална творба. „ Би ли било рационален закон да се забрани вносът на всички задгранични виновност единствено с цел да се насърчи производството на кларет и бургундско в Шотландия? “
Информационната организация извежда няколко прозрения, които Смит прави през далечната 1776 година, само че са в действие и до през днешния ден.
Свободни пазари и систематизиране на благосъстоянието
Докато Смит постоянно се цитира поради възторга си към свободните пазари и свободната търговия, когато става въпрос за разпределението на благосъстоянието, той съвсем звучи като Бърни Сандърс или Александрия Окасио-Кортес – леви американски политици.
„ Не е доста безразсъдно богатите да способстват за публичния разход освен съразмерно на приходите си, само че и с освен това от тази съразмерност “, написа той. „ Нито едно общество не може да бъде процъфтяващо и щастливо, в случай че по-голямата част от неговите членове са небогати и нещастни. “
„ Невидимата ръка “ на пазара
Една от най-известните метафори на Смит е „ невидимата ръка “ на пазара – нормално тълкувана като метода, по който самият интерес на участниците в него води до общо богатство.
„ Не от благородството на месаря, пивовара или хлебаря чакаме вечерята си, а от устрема им към личен интерес “, написа Смит.
Въпреки това метафората е упомената единствено един път и би трябвало да се преглежда в подтекста на рецензията му към властта на специфичните ползи.
„ Тази книга в действителност е рецензия към метода, по който специфични ползи, монополисти и мощни хора превземат страната “, споделя пред осведомителната организация индийският академик и интелектуалец Пратап Бхану Мехта. „ Той споделя: оправете това и по-късно свободният пазар действа “.
Егоизъм и морална философия
Смит, който е преподавал морална философия в Университета в Глазгоу, е явен и за своите възгледи по отношение на егоизма за сметка на другите:
„ Всичко за нас самите и нищо за другите наподобява постоянно е било отвратителната максима на господарите на човечеството “.
Познато, нали?
Затова и доста откриватели на „ Богатство на народите “ настояват, че книгата остава настояща за икономическите въпроси и през днешния ден. Свободните пазари и рецензията към монополите, властимащите групи и лобистките ползи са към момента централен въпрос в обществено-политическия живот.
Смит не е знаел нищо за Доналд Тръмп или софтуерните милиардери, когато подлагал на критика протекционизма и крайното обогатяване в най-четената икономическа книга в историята. Въпреки това паралели с днешните „ Америка преди всичко “ тактики и търговски практики на Тръмп са елементарно откриваеми.
„ Максимата на всеки рационален глава на семейство е да не се пробва да създава у дома това, което ще му коства повече, в сравнение с в случай че си го купи “, написа шотландецът в своята фундаментална творба. „ Би ли било рационален закон да се забрани вносът на всички задгранични виновност единствено с цел да се насърчи производството на кларет и бургундско в Шотландия? “
Информационната организация извежда няколко прозрения, които Смит прави през далечната 1776 година, само че са в действие и до през днешния ден.
Свободни пазари и систематизиране на благосъстоянието
Докато Смит постоянно се цитира поради възторга си към свободните пазари и свободната търговия, когато става въпрос за разпределението на благосъстоянието, той съвсем звучи като Бърни Сандърс или Александрия Окасио-Кортес – леви американски политици.
„ Не е доста безразсъдно богатите да способстват за публичния разход освен съразмерно на приходите си, само че и с освен това от тази съразмерност “, написа той. „ Нито едно общество не може да бъде процъфтяващо и щастливо, в случай че по-голямата част от неговите членове са небогати и нещастни. “
„ Невидимата ръка “ на пазара
Една от най-известните метафори на Смит е „ невидимата ръка “ на пазара – нормално тълкувана като метода, по който самият интерес на участниците в него води до общо богатство.
„ Не от благородството на месаря, пивовара или хлебаря чакаме вечерята си, а от устрема им към личен интерес “, написа Смит.
Въпреки това метафората е упомената единствено един път и би трябвало да се преглежда в подтекста на рецензията му към властта на специфичните ползи.
„ Тази книга в действителност е рецензия към метода, по който специфични ползи, монополисти и мощни хора превземат страната “, споделя пред осведомителната организация индийският академик и интелектуалец Пратап Бхану Мехта. „ Той споделя: оправете това и по-късно свободният пазар действа “.
Егоизъм и морална философия
Смит, който е преподавал морална философия в Университета в Глазгоу, е явен и за своите възгледи по отношение на егоизма за сметка на другите:
„ Всичко за нас самите и нищо за другите наподобява постоянно е било отвратителната максима на господарите на човечеството “.
Познато, нали?
Затова и доста откриватели на „ Богатство на народите “ настояват, че книгата остава настояща за икономическите въпроси и през днешния ден. Свободните пазари и рецензията към монополите, властимащите групи и лобистките ползи са към момента централен въпрос в обществено-политическия живот.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




