Димитър Ганев: Ключът към парламентарния вот ще бъде избирателната активност
Ключът към идните парламентарни избори ще е изборната интензивност. Лъвския къс на недоволните ще обере " ИТН " на Слави Трифонов. Президентска партия на парламентарните избори няма да има. Това съобщи за Dir.bg социологът Димитър Ганев от " Тренд ". Той направи разбор на парламентарно показаните партии и новосформирани такива, какви са разновидностите за държавно управление и по какъв начин поръчката за втори мандат от Румен Радев въздейства на акцията. Dir.bg ще предложи на читателите си и мненията на други социолози преди формалното оповестяване на предизборната акция.
- В каква кондиция са партиите, кои са в крайностите?
- Тъй като изборите са постоянни, партиите нямат главния да са сюрпризирани. Пандемичната обстановка обаче ще бъде огромно предизвикателство. Традиционната акция със срещи по места няма да може да бъде извършена по същия метод, а на новите партии като " ИТН " и " Изправи се.БГ " евентуално ще им бъде по-трудно да построяват структури точно поради Covid-19. Електоратите на ГЕРБ и Движение за права и свободи наподобяват добре мобилизирани. Проблеми са налични в Българска социалистическа партия, поради нестихващата борба вътре - на управлението с вътрешнопартийната съпротива. Това може да докара до по-ниска успеваемост на някои червени структури. Така да вземем за пример няма по какъв начин да се чака структурата в Пловдив, която Георги Гергов държи, да работи на цялостни обороти. Освен това водачите на някои листи по места към този момент провокираха брожения.
- Коалиция, програмно/експертно държавно управление или трети и четвърти вид? Какво може да предложи следизборната мозайка?
- Всички изброени от Вас разновидности са на масата. Не бих изключил никой. Дори бих добавил и опция от предварителни избори незабавно след постоянните, заради неспособност да се сформира кабинет. Но най-вероятните сюжети наподобяват коалиция към ГЕРБ или към Българска социалистическа партия. Без присъединяване на двете огромни партии не може да се мине. Как ще я нарекат тази коалиция - програмна, експертна или нещо друго, няма огромно значение. Колко колегата и каква ще бъде формулата, от днешна панорама точка е невероятно да се каже. Трябва да се видят точните мандати.
- Кой защо се бори, какви са възможностите му, от какъв брой гласове и партньорства се нуждае, с цел да реализира задачите си при предстоящата ниска изборна интензивност?
- Избирателната интензивност е ключът към тези избори. Доста европейски страни организираха избори по време на тази пандемия. Общият знаменател сред тях е един - по-ниска изборна интензивност от обичайна. В България на парламентарни избори приблизително излизат сред 3 милиона и половина и 4 милиона или сред 50% и 60% от всички гласоподаватели. Сега можем да паднем много под тези цифри. През декември в Румъния на парламентарни избори излязоха 33%. Няма социолог или избирателен специалист, който може да даде точна картина в една такава обстановка.
- Кой ще обере най-голяма част от отрицателния избор на недоволните?
- Недоволство против ръководството има, само че въпросът е в каква степен този углавен избор ще се осъществя. Или по различен метод казано - дали тези хора ще излязат да гласоподават. Отново се връщаме към въпроса за изборната интензивност. Иначе числата ясно сочат, че " ИТН " на Трифонов е групировката, която ще вземе лъвския къс от протестния избор. За част от него се бори и Манолова.
- Как ще повлияе кандидатурата на Румен Радев за втори мандат? Коя ще бъде президентската партия на парламентарните избори?
- Да считаме, че кандидатурата на Радев за втори мандат ще повлияе значително на идните парламентарни избори, е пресилено. Със поръчката си за втори мандат, президентът значително отговори и на въпроса дали ще прави нов политически план. В този ред на мисли, президентска партия на парламентарните избори няма да има. В противоположен случай Радев рискуваше да взриви изцяло така и така много нежните си връзки с управлението на " Позитано ", и да отстрани напълно опцията Българска социалистическа партия да го поддържа на изборите през есента. А историята в последните 30 години сочи, че на балотаж на президентски избори са отивали единствено претендентите на двете огромни партии. Волен Сидеров през 2006 година е единственото изключение.
- Наситихме ли се на компромати или борбата на този фронт занапред следва?
- Нямало е предизборна акция в България, която да мине без черен ПР, компромати и впрочем. Имаме всички учредения да считаме, че идната акция ще продължи традицията.
- В каква кондиция са партиите, кои са в крайностите?
- Тъй като изборите са постоянни, партиите нямат главния да са сюрпризирани. Пандемичната обстановка обаче ще бъде огромно предизвикателство. Традиционната акция със срещи по места няма да може да бъде извършена по същия метод, а на новите партии като " ИТН " и " Изправи се.БГ " евентуално ще им бъде по-трудно да построяват структури точно поради Covid-19. Електоратите на ГЕРБ и Движение за права и свободи наподобяват добре мобилизирани. Проблеми са налични в Българска социалистическа партия, поради нестихващата борба вътре - на управлението с вътрешнопартийната съпротива. Това може да докара до по-ниска успеваемост на някои червени структури. Така да вземем за пример няма по какъв начин да се чака структурата в Пловдив, която Георги Гергов държи, да работи на цялостни обороти. Освен това водачите на някои листи по места към този момент провокираха брожения.
- Коалиция, програмно/експертно държавно управление или трети и четвърти вид? Какво може да предложи следизборната мозайка?
- Всички изброени от Вас разновидности са на масата. Не бих изключил никой. Дори бих добавил и опция от предварителни избори незабавно след постоянните, заради неспособност да се сформира кабинет. Но най-вероятните сюжети наподобяват коалиция към ГЕРБ или към Българска социалистическа партия. Без присъединяване на двете огромни партии не може да се мине. Как ще я нарекат тази коалиция - програмна, експертна или нещо друго, няма огромно значение. Колко колегата и каква ще бъде формулата, от днешна панорама точка е невероятно да се каже. Трябва да се видят точните мандати.
- Кой защо се бори, какви са възможностите му, от какъв брой гласове и партньорства се нуждае, с цел да реализира задачите си при предстоящата ниска изборна интензивност?
- Избирателната интензивност е ключът към тези избори. Доста европейски страни организираха избори по време на тази пандемия. Общият знаменател сред тях е един - по-ниска изборна интензивност от обичайна. В България на парламентарни избори приблизително излизат сред 3 милиона и половина и 4 милиона или сред 50% и 60% от всички гласоподаватели. Сега можем да паднем много под тези цифри. През декември в Румъния на парламентарни избори излязоха 33%. Няма социолог или избирателен специалист, който може да даде точна картина в една такава обстановка.
- Кой ще обере най-голяма част от отрицателния избор на недоволните?
- Недоволство против ръководството има, само че въпросът е в каква степен този углавен избор ще се осъществя. Или по различен метод казано - дали тези хора ще излязат да гласоподават. Отново се връщаме към въпроса за изборната интензивност. Иначе числата ясно сочат, че " ИТН " на Трифонов е групировката, която ще вземе лъвския къс от протестния избор. За част от него се бори и Манолова.
- Как ще повлияе кандидатурата на Румен Радев за втори мандат? Коя ще бъде президентската партия на парламентарните избори?
- Да считаме, че кандидатурата на Радев за втори мандат ще повлияе значително на идните парламентарни избори, е пресилено. Със поръчката си за втори мандат, президентът значително отговори и на въпроса дали ще прави нов политически план. В този ред на мисли, президентска партия на парламентарните избори няма да има. В противоположен случай Радев рискуваше да взриви изцяло така и така много нежните си връзки с управлението на " Позитано ", и да отстрани напълно опцията Българска социалистическа партия да го поддържа на изборите през есента. А историята в последните 30 години сочи, че на балотаж на президентски избори са отивали единствено претендентите на двете огромни партии. Волен Сидеров през 2006 година е единственото изключение.
- Наситихме ли се на компромати или борбата на този фронт занапред следва?
- Нямало е предизборна акция в България, която да мине без черен ПР, компромати и впрочем. Имаме всички учредения да считаме, че идната акция ще продължи традицията.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ