Учим се от успеха, не от грешките
Ключът към постигането на задачите ви може да се крие в разбирането на химията на вашия мозък. Когато реализираме триумфи, той създава допамин – химикалът на задоволството, който подтиква паметта и покачва концентрацията. Усещането ще ви стимулира да повторите преживяването на триумфа, написа Мениджър Нюз.
Именно поради допамина всички се учим по-добре от триумфа, в сравнение с от неуспехите си. Така се случва на естествено, неврологично равнище, тъй като неуспехите понижават равнището на допамин в мозъка. Това пък от своя страна прави по-труден процеса на схващане кое се е объркало.
Тезата е на американската авторка Моника Мита, представена от списание Entrepreneur. Тя поучава да си слагаме дребни, постижими цели, с цел да поддържаме положително въодушевление и да се придвижваме напред. " Умственото култивиране на дребните победи може да ви тласне към по-голям триумф ", споделя тя. И поучава да се фокусираме най-вече върху постижими, по-краткосрочни цели. Когато си слагаме летвата прекомерно високо, в действителност ставаме по-малко продуктивни. И всякога, когато се проваляме, " изворът " на допамин пресъхва допамин. Естественото разследване от това е нарушение на концентрацията и на способността ни да осмислим кое се е объркало.
Ето за какво Мита поучава, че се учим повече от триумфа, в сравнение с от грешките си. Всеки може да удостовери – от време на време се случва да повтаряме едни и същи свои неточности още веднъж и още веднъж.
Изследване на Института за учене и памет " Пикоуър " на MIT удостоверява, че мозъкът ни действа точно по този метод. Авторите му считат, че клетките на мозъка одобряват познание единствено от опита, в който сме свършили нещата вярно. Провалът не се записва по същия метод на неврологично равнище.
Експеримент на изследователската институция демонстрира, че когато на маймуна се даде премия за това, че е погледнала в вярната посока, възможностите тя да се показа добре в последващи опити доста се покачват. Проучването дава значими отговори на въпроси, свързани с естествената гъвкавост на мозъка или способността ни да се променяме в отговор на персонални преживявания. Когато държанието ни е сполучливо, клетките в мозъка ни се настройват към запаметяване. За сметка на това, неверните действия съвсем не водят до промени в мозъка. Специално при маймуните е имало доста по-малко усъвършенстване на държанието след неточност, в сравнение с след триумф.
