Голът на Жеков от Халите живее вече половин век
Клишето гласи - футболът е игра на голове. Обаче има голчета, които се не помнят още на другия ден, само че и голове с основно Г, оставащи в съзнанието на ималите щастието да ги видят даже половин век по-късно. За тях няма измислена точна дума, тъй като бледнее даже испанската " голасо ", означаваща просто зрелищен гол. Те са повече от това, те маркират столетия, остават като жалони на времето и живеят собствен личен живот като осъществяването на Емил Костадинов на " Парк де Пренс ".
Точно 50 години се навършват през днешния ден от оня героичен мач сред Левски и ЦСКА за състезание на 24 март 1973 година, влезнал вечно в антологията на безконечното дерби с вълшебното попадение на Вълшебния стрелец Петър Жеков, който неотдавна загубихме вечно. " Пазете Гунди до последните секунди! ", е известен лаф измежду левскарската общественост през 60-те години на предишния век. Същото очевидно се отнася и за Жеков, единствено дето няма рима.
Историята на гола " от Халите " има своя предистория. Шеметни са заключителните минути на конфликта от 22-рия кръг на тогавашната А група, в който алените влизат с 3 точки задатък пред безконечния си противник. Армейците водят в резултата, а сините се подвигат на взлом на отчаянието. Две минути преди края на постоянното време при меле пред вратата на ЦСКА Павел Панов с ефектна задна ножица изравнява. След конфликта със синия нападател вратарят на алените Стоян Йорданов остава дълго да лежи на земята. " Ядосах се, тъй като не можах да предотвратя гола на голлинията и потеглих към центъра. От нашето наказателно поле чак до центъра Добромир Жечев не спря да желае продължение от съдията Гочо Русев, очевидно с вярата да ни извърнат ", си спомня обстановката Жеков. Реферът се взема решение на извънредно за времето си деяние да удължи постоянните 90 минути.
След осъществяването на центъра Стефан Михайлов бързо подава на Петър Жеков. В тези години сходно нещо е доведено до цялостен автоматизъм в ЦСКА - когато става напечено, търсиш своята " деветка " да реши проблемите. Тя пък инстинктивно търси отвора на вратата и от привидно невъзможни позиции. " Направих безусловно една крачка напред и взех решение да опитам. Изритах топката с всичка мощ. Беше много мощен удар, само че чак да влезе не чаках. Хванах се за главата, когато мрежата се разклати. " Поразен е горният десен ъгъл на вратата на национала Стефан Стайков откъм бранш Г, а стражът безпомощно се свлича на колене. " Малко след гола слезе почитател на Левски и зашлеви пестник на вратаря. Стана някакво меле ", свидетелства Жеков. " Потънах в земята, изобщо нямах сили да се обърна и да изкарам топката. Брах огромен позор, само че това може да се случи и на най-хубавите вратари, изключително в случай че топката е ритната от десния крайник на Жеков ", връща лентата на спомените си Стайков.
Драматичната преживелица си има и своето продължение. Няколко дни след дербито централният нападател срещнал Гочо Русев в парка. " Знаеш ли какво ме вършиха във федерацията поради твоя гол ", оплакал се реферът. " Защо? Нали те желаеха продължения ", засмял се бате Петьо. Години по-късно Русев (бивш футболист и на Левски, и на ЦСКА) написа автобиографична книга, където не скри, че при изравнителния гол на Панов е имало нарушаване. Съдията се тормозил, почувствал се неловко да помрачи синята наслада и признал попадението. Тогава обаче почнала да го гризе съвестта поради несправедливостта към алените. Голът на Жеков въпреки всичко успокоил съвестта му, тъй като успеха била извоювана от по-добрия (според арбитъра) тим.
Такива голове раждат митове и легенди. Трудно някой с днешна дата може да пресметна от какъв брой метра е изстрелял хиперзвуковата си ракета Жеката. Червените почитатели се кълнат, че е от центъра, сините смаляват дистанцията на към 30 метра. Преди няколко години в разногласието се включи и самият създател на незабравимото " произведение ": " Ей по тази причина желая да се пуснат фрагментите! За да им запуша устата на тия разбирачи. Левскарите имам поради. От доста време се пробвам да намеря запис на мача, но блъскам на камък. Няколко пъти съм приказвал с по-стари оператори от Българска национална телевизия. Даже по време на международното в Русия бях в националната телевизия. И отново зададох този въпрос. Викам им: " Защо от Левски - ЦСКА 7:2 от 1968 година имате фрагменти, а от моя гол, дето е по-късен мач от 1973-а, няма! ". И знаете ли какво ми дадоха отговор: " Когато умреш, бате Петьо, тогава ще пуснем записа! ". Нарочно го крият и не го демонстрират! Искам най-сетне да се види, че голът ми е съвсем от центъра - някъде от 45 метра! ".
Дали този прословут гол в миналото ще има и своя завършек?
Точно 50 години се навършват през днешния ден от оня героичен мач сред Левски и ЦСКА за състезание на 24 март 1973 година, влезнал вечно в антологията на безконечното дерби с вълшебното попадение на Вълшебния стрелец Петър Жеков, който неотдавна загубихме вечно. " Пазете Гунди до последните секунди! ", е известен лаф измежду левскарската общественост през 60-те години на предишния век. Същото очевидно се отнася и за Жеков, единствено дето няма рима.
Историята на гола " от Халите " има своя предистория. Шеметни са заключителните минути на конфликта от 22-рия кръг на тогавашната А група, в който алените влизат с 3 точки задатък пред безконечния си противник. Армейците водят в резултата, а сините се подвигат на взлом на отчаянието. Две минути преди края на постоянното време при меле пред вратата на ЦСКА Павел Панов с ефектна задна ножица изравнява. След конфликта със синия нападател вратарят на алените Стоян Йорданов остава дълго да лежи на земята. " Ядосах се, тъй като не можах да предотвратя гола на голлинията и потеглих към центъра. От нашето наказателно поле чак до центъра Добромир Жечев не спря да желае продължение от съдията Гочо Русев, очевидно с вярата да ни извърнат ", си спомня обстановката Жеков. Реферът се взема решение на извънредно за времето си деяние да удължи постоянните 90 минути.
След осъществяването на центъра Стефан Михайлов бързо подава на Петър Жеков. В тези години сходно нещо е доведено до цялостен автоматизъм в ЦСКА - когато става напечено, търсиш своята " деветка " да реши проблемите. Тя пък инстинктивно търси отвора на вратата и от привидно невъзможни позиции. " Направих безусловно една крачка напред и взех решение да опитам. Изритах топката с всичка мощ. Беше много мощен удар, само че чак да влезе не чаках. Хванах се за главата, когато мрежата се разклати. " Поразен е горният десен ъгъл на вратата на национала Стефан Стайков откъм бранш Г, а стражът безпомощно се свлича на колене. " Малко след гола слезе почитател на Левски и зашлеви пестник на вратаря. Стана някакво меле ", свидетелства Жеков. " Потънах в земята, изобщо нямах сили да се обърна и да изкарам топката. Брах огромен позор, само че това може да се случи и на най-хубавите вратари, изключително в случай че топката е ритната от десния крайник на Жеков ", връща лентата на спомените си Стайков.
Драматичната преживелица си има и своето продължение. Няколко дни след дербито централният нападател срещнал Гочо Русев в парка. " Знаеш ли какво ме вършиха във федерацията поради твоя гол ", оплакал се реферът. " Защо? Нали те желаеха продължения ", засмял се бате Петьо. Години по-късно Русев (бивш футболист и на Левски, и на ЦСКА) написа автобиографична книга, където не скри, че при изравнителния гол на Панов е имало нарушаване. Съдията се тормозил, почувствал се неловко да помрачи синята наслада и признал попадението. Тогава обаче почнала да го гризе съвестта поради несправедливостта към алените. Голът на Жеков въпреки всичко успокоил съвестта му, тъй като успеха била извоювана от по-добрия (според арбитъра) тим.
Такива голове раждат митове и легенди. Трудно някой с днешна дата може да пресметна от какъв брой метра е изстрелял хиперзвуковата си ракета Жеката. Червените почитатели се кълнат, че е от центъра, сините смаляват дистанцията на към 30 метра. Преди няколко години в разногласието се включи и самият създател на незабравимото " произведение ": " Ей по тази причина желая да се пуснат фрагментите! За да им запуша устата на тия разбирачи. Левскарите имам поради. От доста време се пробвам да намеря запис на мача, но блъскам на камък. Няколко пъти съм приказвал с по-стари оператори от Българска национална телевизия. Даже по време на международното в Русия бях в националната телевизия. И отново зададох този въпрос. Викам им: " Защо от Левски - ЦСКА 7:2 от 1968 година имате фрагменти, а от моя гол, дето е по-късен мач от 1973-а, няма! ". И знаете ли какво ми дадоха отговор: " Когато умреш, бате Петьо, тогава ще пуснем записа! ". Нарочно го крият и не го демонстрират! Искам най-сетне да се види, че голът ми е съвсем от центъра - някъде от 45 метра! ".
Дали този прословут гол в миналото ще има и своя завършек?
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ