Кого лъжем с реклами за рози и цървули
Клипове с рози, розови листенца и красиви девойки в национални носии, които ги берат. Толкова доста рози и розови листенца, че да ти замирише на гюл, както сподели един другар. Филм за културното ни завещание с азбукари, глаголица и кирилица. Още малко клипове с цървули/опинци, потури, бъклици, дрян, грънци, носии, каменоделци и дърворезбари. И хубав другояче, само че туристически клип за европредседателството, в което двамата герои разполагат ширят нозе на голямо пространство на плаж на Черноморието ни. А,...и национални танци до обратен тласък. Включително пред Народния спектакъл.
Това разяснява в профила си във „ Facebook “ Чавдар Първанов.
Всичко това в композиция с еврокомисарство по дигитализацията ,
от което струят заучени от брюкселски документи високопарни изявления, клишета и лозунги за високоизчислителни машини и суперкомпютри с техните абревиатури, клишета за България, която била Silicon Valley в Европа. Не, че го споделя някой извън, а ние сами си се хвалим по този начин. Блянове за някакви европейски цифрови първенци, без да назовем най-малко един подобен. Това е беглото ми усещане от дребния ми допир с българското председателство на Европейски Съюз.
Извън огромния торолюгювеч, комбиниращ всичко на едно място и отвън тук-там клишираните послания, огромният проблем е, че с това построяваме съвсем фиктивен, да не кажа подправен облик на България. Няма красиви девойки, които да берат розови листа. Розовите листа се изнасят като суровина в бали и чували на надалеч по-ниски цени от страни със мощно развита преработваща индустрия - Франция, Швейцария, Япония и така нататък. Единици са тези, които се пробват да трансформират това.
Почти няма искащи чужденци,
било то и от Африка, които да учат българския език и просвета, въпреки те да са антични и значими. Не се и вършат старания в тази посока. Народните носии се обличат единствено кампанийно на фестивали, а никой не играе хора пред Народния спектакъл. На черноморието ни не можеш посмъртно да разполагаш със свободното пространство, показано в клипа за българското европредседателство. Набучено е свирепо от чадърите на концесионерите. В подтекста на еврокомисарстването по дигитализацията и говоренето за цифрово предприемачество пък най-малко можеха да покажат фрагменти от WEBIT в София и другите събития, които ангажират предприемаческа и цифрова сила.
Няма и опит да показват страната като извор на гений и познание в актуалния свят - било то в предприемаческо и цифрово отношение.
Ограничаваме се до втръсналите на всички грънци и опинци .
Но не би, в допълнение към торолюгювеча за БГ председателството в Берлин на зелената седмица се явяваме с лого със срязан домат със слоган „ България - ароматът на слънцето “, а над тях провесена роза.
И тук фалшът е на респект, откакто над половината от доматите в консервната индустрия в България са импорт, а повече от 30% от продаваните домати на локалния пазар също...познахте, не са български. Себе си ли лъжем?
Това разяснява в профила си във „ Facebook “ Чавдар Първанов.
Всичко това в композиция с еврокомисарство по дигитализацията ,
от което струят заучени от брюкселски документи високопарни изявления, клишета и лозунги за високоизчислителни машини и суперкомпютри с техните абревиатури, клишета за България, която била Silicon Valley в Европа. Не, че го споделя някой извън, а ние сами си се хвалим по този начин. Блянове за някакви европейски цифрови първенци, без да назовем най-малко един подобен. Това е беглото ми усещане от дребния ми допир с българското председателство на Европейски Съюз.
Извън огромния торолюгювеч, комбиниращ всичко на едно място и отвън тук-там клишираните послания, огромният проблем е, че с това построяваме съвсем фиктивен, да не кажа подправен облик на България. Няма красиви девойки, които да берат розови листа. Розовите листа се изнасят като суровина в бали и чували на надалеч по-ниски цени от страни със мощно развита преработваща индустрия - Франция, Швейцария, Япония и така нататък. Единици са тези, които се пробват да трансформират това.
Почти няма искащи чужденци,
било то и от Африка, които да учат българския език и просвета, въпреки те да са антични и значими. Не се и вършат старания в тази посока. Народните носии се обличат единствено кампанийно на фестивали, а никой не играе хора пред Народния спектакъл. На черноморието ни не можеш посмъртно да разполагаш със свободното пространство, показано в клипа за българското европредседателство. Набучено е свирепо от чадърите на концесионерите. В подтекста на еврокомисарстването по дигитализацията и говоренето за цифрово предприемачество пък най-малко можеха да покажат фрагменти от WEBIT в София и другите събития, които ангажират предприемаческа и цифрова сила.
Няма и опит да показват страната като извор на гений и познание в актуалния свят - било то в предприемаческо и цифрово отношение.
Ограничаваме се до втръсналите на всички грънци и опинци .
Но не би, в допълнение към торолюгювеча за БГ председателството в Берлин на зелената седмица се явяваме с лого със срязан домат със слоган „ България - ароматът на слънцето “, а над тях провесена роза.
И тук фалшът е на респект, откакто над половината от доматите в консервната индустрия в България са импорт, а повече от 30% от продаваните домати на локалния пазар също...познахте, не са български. Себе си ли лъжем?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ