Клинично изследване дава обнадеждаващи предварителни резултати за лечение на болестта на Паркинсон
Клинично проучване при пациенти в ранен етап на болестта демонстрира, че приложеното лекуване забавя прогресията на двигателните признаци на Паркинсон - резултат, който се дефинира като премиера, макар че би трябвало да бъде доказан в по-голямо изследване, заяви Българска телеграфна агенция.
Изследването е имало за цел да отговори на въпрос, над който експертите си " блъскат главите " от 30 години - да се разпознава лекуване, способно да забави прогресията на заболяването, изяснява водещият му създател Оливие Раскол, неврофармаколог от Университетската болница в Тулуза, Франция.
" През последните 30 години производителите похарчиха стотици милиони долари за клинични изпитвания със същата цел и по този начин и не съумяха да реализират резултат като нашия ", споделя Раскол.
Изпитваното в тази ситуация лекарство е ликсизенатид, създадено от френската лаборатория " Санофи " (Sanofi), което към този момент се употребява против диабет вид 2.
То принадлежи към клас медикаменти, наречени GLP-1 рецепторни агонисти, индикациите за които са предиздвикали учените да считат, че могат да бъдат от изгода против заболяването на Паркинсон.
Невродегенеративно заболяване визира към 10 милиона души по света. То предизвиква двигателни проблеми като трептене, закъснение на придвижванията и други, и в последна сметка може да се окаже мощно инвалидизиращо във всекидневието. Болестта на Паркинсон е обвързвана с последователно изгубване от мозъка на неврони, които създават допамин. Наличните през днешния ден медикаменти поправят тази липса на допамин, само че не предотвратяват утежняването на признаците с течение на годините, защото не се оправят с повода. Ето за какво учените се стремят да открият лекуване с невропротективен резултат, т.е. такова, което да усъвършенства оцеляването на невроните, произвеждащи допамин.
Настоящото проучване, резултатите от което са оповестени в сп. " Ню Инглънд джърнъл ъв медисин " (NEJM), е обхванало 156 души на възраст сред 40 и 75 години в ранен етап на болестта. На половината от тях е обещано плацебо, а на другата половина е приложено лекуване под формата на подкожни инжекции.
В края на едногодишния интервал при групата на плацебо е следено утежняване на индикатор за двигателни признаци, до момента в който в групата на ликсизенатид той е останал неизменен.
Оливие Раскол дефинира резултата като " непретенциозен ", само че по думите му той би могъл да бъде по-обещаващ при по-продължително наблюдаване на пациентите, защото заболяването на Паркинсон прогресира постепенно.
Следващата цел на експертите е създадат по-мащабно проучване.
