Нещо неочаквано: в резултат от климатичните промени до 2050 година глобалните доходи ще намалеят с една пета
Климатичните промени, породени от излъчванията на CO2, които към този момент са в атмосферата, ще понижат международния Брутният вътрешен продукт през 2050 година с към 38 трилиона щатски $, или съвсем една пета. При това без значение какъв брой нападателно човечеството ще понижи въглеродното замърсяване. Това се потвърждава от отчета на учените, пуибликуван тази седмица.
Но намаляването на излъчванията на парникови газове допустимо най-бързо си остава от решаващо значение. Така ще се избегнат още по-опустошителни стопански последствия след средата на века. Научната работа е оповестена в списание Nature.
Икономическите последствия от изменението на климата, демонстрира изследването, могат да набъбнат с десетки трилиони долари годишно до 2100 година Това е математически правилно, в случай че планетата се затопли доста с над два градуса по Целзий над равнищата от средата на 19-ти век.
Средната температура на повърхността на Земята към този момент се е повишила с 1,2 °C над този индикатор, което е задоволително, с цел да се засилят горещите талази, сушите, наводненията и тропическите стихии. Те непрестанно стават все по-опустошителни заради покачването на морската вода.
Годишните вложения, нужни за ограничение на световното стопляне под 2 °C – крайъгълната цел на Парижкото съглашение от 2015 година – са дребна част от вредите, които ще бъдат избегнати, откриха откривателите.
„ Оставането под прага от 2 °C би могло да ограничи междинната загуба на районните приходи до 20% спрямо 60% при сюжет с високи излъчвания “.
Това съобщи пред организация AFP водещият създател Макс Коц. Експерт по науката за комплицираните процеси в Потсдамския институт за проучване на въздействието на климата (PIK).
Икономистите не са единомислещи по въпроса какъв брой средства би трябвало да бъдат изхарчени, с цел да се избегнат вредите от изменението на климата. Някои приканват за масирани вложения в този момент, незабавно. Други пък настояват, че би било по-рентабилно да се изчака, до момента в който обществата станат по-богати, а технологиите – по-напреднали.
Бедните страни са най-силно наранени
Новото проучване заобикаля тези диспути. Но съгласно създателите и други специалисти, направената в него оценка на икономическите последствия, която е прекомерно висока, оказва помощ да се обоснове нуждата от амбициозни дейности в близко бъдеще.
„ Нашите калкулации са извънредно подобаващи “ за сходни разбори на разноските и изгодите,
каза съавторът Леони Венц, също откривател в PIK.
Те биха могли също по този начин да послужат за правене на държавни тактики за адаптиране към климатичните въздействия. За оценка на риска за бизнеса, както и за водените от Организация на обединените нации договаряния за обезщетения за разрастващите се страни. Които в действителност съвсем не са съдействали за световното стопляне, сподели тя за Агенция Франс Прес.
Проучването откри, че най-силно ще бъдат наранени тропическите страни. Много от тях са с стопански системи, които към този момент се свиват заради климатичните вреди.
„ Прогнозите са, че страните, които са минимум виновни за изменението на климата, ще претърпят загуба на приходи, която е с 60% по-голяма от тази на страните с по-високи приходи и с 40% по-голяма от тази на страните с по-високи излъчвания “,
каза старшият академик от ПИК Андерс Леверман.
Те също по този начин разполагат с минимум запаси за адаптиране към последствията от изменението на климата.
Богатите страни също няма да бъдат пощадени. Прогнозите са, че до 2050 година приходите на Германия и Съединените щати ще намалеят с 11%, а на Франция – с 13%.
Прогнозите се основават на четири десетилетия стопански и климатични данни от 1600 района. А не на статистически данни на равнище страна, което разрешава да се включат и вреди, които предходни изследвания са пренебрегвали, като да вземем за пример рисковите превалявания.
Вероятно всичко е подценено и оценката е занижена
Изследователите са разгледали също по този начин температурните съмнения в границите на всяка една година, а освен междинните стойности. Както и икономическото влияние на рисковите метеорологични феномени отвън годината, в която са се случили.
„ Като отчитаме тези спомагателни климатични променливи, вредите са с към 50% по-големи, в сравнение с в случай че включим единствено измененията в междинните годишни температури, което е основата на множеството предходни оценки “,
казва Венц.
Венц и нейните сътрудници откриха, че неизбежните вреди ще понижат брутния вътрешен артикул (БВП) на международната стопанска система със 17% през 2050 година Това е в съпоставяне със сюжет, при който няма спомагателни климатични въздействия след 2020 година
Въпреки това новите калкулации може да се окажат консервативни.
„ Вероятно те подценяват разноските, свързани с въздействието на изменението на климата “, разяснява пред AFP Боб Уорд, шеф по политиките на Изследователския институт по изменението на климата и околната среда „ Грантъм “ в Лондон.
коментира пред AFP Боб Уорд, шеф по политиките на Изследователския институт по изменението на климата и околната среда „ Грантъм “ в Лондон.
Той означи, че са изключени вредите, свързани с покачването на морското ниво, по-силните тропически циклони, дестабилизирането на ледените покривки и намаляването на огромните тропически гори.
Икономистът по въпросите на климата Гернот Вагнер, професор в Columbia Business School в Ню Йорк, който също не е взел участие в изследването, съобщи, че заключението, че „ всички вреди за трилиони са закрепени, не значи, че намаляването на въглеродното замърсяване не се изплаща “.
Всъщност, сподели той, то демонстрира, че „ разноските за противопоставяне са дребна част от разноските за обезвреждане на изменението на климата„.
По данни на Световната банка през 2022 година световният Брутният вътрешен продукт е бил малко над 100 трилиона $. Проучването предвижда, че при липса на климатични въздействия след 2020 година той ще бъде двойно по-голям през 2050 година
