Климатичните промени, които водят до топене на полярните ледове, забавят

Климатичните промени, които водят до размразяване на полярните ледове, забавят напълно леко въртенето на Земята, увеличавайки продължителността на светлата част на деня с няколко милисекунди, предават Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция, като цитират изследване. Антарктида, Гренландия и доста ледници се намират " в полярните райони ", изяснява пред Агенция Франс Прес Сурендра Адхикари, съавтор на проучването. По-голямата част от водата, получена от топенето им поради световното стопляне, се намира " в eкваториални райони " и тази смяна в разпределението на масата " оказва въздействие върху метода, по който се върти Земята ", отбелязва специалистът. Тоест: малко по-бавно. " Наподобява на фигурист, който прави пирует - първо държи ръцете си покрай тялото, а по-късно ги разперва ", прави съпоставяне Бенедикт Соя, също съавтор на проучването. Въртенето, което първоначално е доста бързо, последователно се забавя. Това по-бавно въртене значи, че продължителността на деня е напълно малко по-голяма - общо 86 400 секунди, отбелязва Агенция Франс Прес. От 2000 година насам темпът на увеличение на продължителността на деня, породен от изменението на климата, възлиза на 1,33 милисекунди, споделят учените. Ако излъчванията парникови газове продължат да се усилват доста, то до 2080 или 2100 година може да нарасне до 2,62 милисекунди в границите на век. Тогава въздействието на климатичните промени може да надмине резултата на Луната, която също последователно забавя въртенето на Земята от няколко милиарда години, споделят откривателите. " Много е изненадващо да се откри, че до края на 21-ви век, при сюжетите с високи излъчвания, (...) може да се окаже, че климатът самичък по себе си ще изпревари приноса на феномен " като " динамичността на Земята и Луната ", разяснява Сурендра Адхикари. Въпреки че тези промени наподобяват дребни, те имат " огромно значение за наземната и галактическата навигация ", да вземем за пример за изпращането на сигнали до далечни сонди, отбелязва специалистът. Бенедикт Соя добавя, че това проучване демонстрира и нещо по-символично: " Въздействието на хората върху планетите е по-голямо, в сравнение с си мислим ".