Държавните петролни гиганти ще решат съдбата на енергийния преход
Климатичните деятели обичат да изкарват ExxonMobil и Shell най-големите злодеи. Частните енергийни колоси като тях биват въвлечени в прокси борби, правни разногласия и други форми на напън, които да ги откажат от петрола и газа в интерес на възобновими енергийни източници и други зелени технологии. Те са привлекателна цел: имат необятни дистрибуторски мрежи и известни марки, податливи на протест от потребителите. Подобен напън постоянно е добре пристигнал - в битката против световното стопляне всяко малко изпитание е от голяма важност. Но на петролния пазар частният бранш тежи по-малко, в сравнение с бихте предположили. Държавните петролни колоси по света са тези, чието държание значително ще дефинира дали енергийният преход ще бъде сполучлив.
Ако обществените колоси са " огромният нефт ", тогава националните (national oil companies, NOC-ове на промишлен жаргон) са " големият нефт ". Заедно те създават три пети от международния необработен петрол и половината природен газ, а огромните интернационалните петролни компании - малко над една десета (останалото се изпомпва от по-малки независими фирми). Те държат две трети от оставащите ресурси от открит петрол и газ в международен мащаб. Четири сдружения - ADNOC в Обединените арабски емирства (ОАЕ), венецуелската PDVSA, QatarEnergy и Saudi Aramco - имат задоволително въглеводороди, с цел да продължат да създават със сегашните темпове още над четири десетилетия.
Истински огромните замърсители
Ако мислите, че петролните производители от частния бранш в последно време вършат големи доходи поради цените на суровия нефт от 100 или повече $ за барел, тяхната " плячка " бледнее пред тази на техните съперници, подкрепяни от страната. Според енергийната консултантска компания Wood Mackenzie, в случай че междинната цена на петрола до 2030 година е 70 $, 16-те най-големи NOC-ове ще приберат 1.1 трлн. $ повече спрямо базовия случай при цена от 50 $. Половината от тази премия ще отиде при емирските, кувейтските, катарските и саудитските компании. Руски колоси като " Роснефт ", най-вече избягвани от Запада след нашествието в Украйна през февруари, само че приветствани от Китай и други азиатски клиенти, биха прибрали близо една пета. И защото частният бранш бива засрамван и притискан да схване бъдеще с по-ниски въглеродни излъчвания, тежестта на държавните компании единствено ще пораства.
Реклама
В подобен случай е тревожно, че напредъкът на държавните колоси към декарбонизация е толкоз нищожен. Докато излъчванията на парникови газове на водещите огромни частни компании са се нормализирали или са достигнали своя връх, същото важи единствено за две държавни компании: бразилската Petrobras и колумбийската Ecopetrol. Кавита Джадхав от Wood Mackenzie пресмята, че държавните колоси отделят под 5% от финансовите си разноски за енергийния преход, а американските и европейските компании - приблизително 15% (виж графика 3). NOC-овете от разрастващите се страни също по този начин са подали доста по-малко заявки за патенти за зелени хрумвания спрямо интернационалните си съперници, настояват Ейми Майерс Джафе и сътрудниците ѝ от Лабораторията за климатична политика на университета Тъфтс.
Обезпокоително, че напредъкът на държавните колоси към декарбонизация е толкоз нищожен.
Не всички държавни мастодонти обаче са идентични. Както отбелязва Даниел Йергин, енергиен специалист в изследователската компания S&P Global, NOC-овете са доста по-разнообразни от частните компании. S&P Global разпознава 65 от тях по целия свят, от несполучливи образци като PDVSA, зле ръководена от лявата тирания във Венецуела, до професионално ръководени компании, листнати на борсата, които кардинално са виновни пред миноритарните акционери (по-специално Aramco или норвежката Equinor). Нищо чудно, че те се разграничават и по степента си на замърсяване.
В двата края на зеления набор
Голяма част от " най-кафявите " национални петролни компании са в Африка, Азия и Латинска Америка. Повечето са зле ръководени и имат дребни или непривлекателни запаси. Тези в Алжир и Венецуела отделят три до четири пъти повече въглерод при производството на нефт, в сравнение с геоложки по-облагодетелстваните и по-добре ръководени компании като ADNOC и Aramco, и изгарят седем до 10 пъти повече газ на барел спрямо QatarEnergy.
Реклама
Тези данни, плюс проблемите с ръководството, от ден на ден отблъскват от такива държавни компании поддръжката на интернационалните компании, които в предишното са ги снабдявали с механически и финансови средства. Кристиян Малек от банката JPMorgan Chase пресмята, че частните петролни колоси подсигуряват сред 40% и 60% от вложенията, направени от NOC-овете отвън Персийския залив. Сега, както изпълнителният шеф на една западна компания се показва, даже големите доходи от някой африкански план може да не си заслужават " поради грижите, които би ми основал ". Бен Кейхил от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, американски тинк-танк, слага в тази категория алжирската Sonatrach, анголската Sonangol, индонезийската Pertamina, мексиканската PEMEX и нигерийската NNPC. Те биха могли да добиват повече в този момент, с цел да си обезпечат допустимо най-вече доходи, преди активите им да останат изцяло неизползваеми.
В другия завършек на зеления набор амбициозните държавни колоси употребяват днешните непредвидени доходи от изкопаеми горива, с цел да се отдалечат от мръсната сила, изключително в страни с намаляващи ресурси и съществени цели за намаление на излъчванията на парникови газове. Алекс Мартинос от издателската компания Energy Intelligence счита, че тези компании, най-вече от междинен диаметър, през последните три години са последвали европейските колоси в ускоряването на вложенията в чиста сила, като постоянно даже са изпреварвали по този индикатор американски компании. Сред образците са малайзийската Petronas и тайландската PTT, които бързо минаха към възобновими енергийни източници. PTT също по този начин прави преход към електрическите транспортни средства. Ecopetrol взе участие в планове за вятърна и слънчева сила, a неотдавна закупи електропреносна компания. Китайската CNOOC в този момент желае въглеродните ѝ излъчвания да доближат своя най-много до 2028 година и се зарича, че силата от неизкопаеми горива ще съставлява над половината от вътрешното произвеждане до 2050 година в сходство с обещанието на президента Си Цзинпин, че китайските излъчвания ще стартират да спадат преди 2030 година
Средната група
Най-значителната група е някъде по средата. Това са компании, най-много в Персийския залив и Русия, с евтини, нисковъглеродни и дълготрайни запаси, които ще надживеят както по-слабо обезпечените NOC-ове, по този начин и огромните частни компании. Те ще продължат да добиват с години, даже десетилетия. Само че някои от тях се пробват да го вършат по по-чист метод.
Petrobras счита, че по-новите ѝ залежи създават нефт с до 40% по-малко излъчвания на парникови газове на барел от междинното за света. Вместо да прави огромни залози във възобновими източници, бразилската компания декарбонизира петролните си интервенции с вложения в напълно електрически индустриални уреди и съдове. Наскоро тя си обезпечи " зелен " заем от 1.3 милиарда $, при който лихвеният % пада, в случай че компанията отделя по-малко въглерод, и обвърза възнагражденията на ръководителите с задачите за излъчванията.
Ако обществените колоси са " огромният нефт ", тогава националните (national oil companies, NOC-ове на промишлен жаргон) са " големият нефт ". Заедно те създават три пети от международния необработен петрол и половината природен газ, а огромните интернационалните петролни компании - малко над една десета (останалото се изпомпва от по-малки независими фирми). Те държат две трети от оставащите ресурси от открит петрол и газ в международен мащаб. Четири сдружения - ADNOC в Обединените арабски емирства (ОАЕ), венецуелската PDVSA, QatarEnergy и Saudi Aramco - имат задоволително въглеводороди, с цел да продължат да създават със сегашните темпове още над четири десетилетия.
Истински огромните замърсители
Ако мислите, че петролните производители от частния бранш в последно време вършат големи доходи поради цените на суровия нефт от 100 или повече $ за барел, тяхната " плячка " бледнее пред тази на техните съперници, подкрепяни от страната. Според енергийната консултантска компания Wood Mackenzie, в случай че междинната цена на петрола до 2030 година е 70 $, 16-те най-големи NOC-ове ще приберат 1.1 трлн. $ повече спрямо базовия случай при цена от 50 $. Половината от тази премия ще отиде при емирските, кувейтските, катарските и саудитските компании. Руски колоси като " Роснефт ", най-вече избягвани от Запада след нашествието в Украйна през февруари, само че приветствани от Китай и други азиатски клиенти, биха прибрали близо една пета. И защото частният бранш бива засрамван и притискан да схване бъдеще с по-ниски въглеродни излъчвания, тежестта на държавните компании единствено ще пораства.
Реклама
В подобен случай е тревожно, че напредъкът на държавните колоси към декарбонизация е толкоз нищожен. Докато излъчванията на парникови газове на водещите огромни частни компании са се нормализирали или са достигнали своя връх, същото важи единствено за две държавни компании: бразилската Petrobras и колумбийската Ecopetrol. Кавита Джадхав от Wood Mackenzie пресмята, че държавните колоси отделят под 5% от финансовите си разноски за енергийния преход, а американските и европейските компании - приблизително 15% (виж графика 3). NOC-овете от разрастващите се страни също по този начин са подали доста по-малко заявки за патенти за зелени хрумвания спрямо интернационалните си съперници, настояват Ейми Майерс Джафе и сътрудниците ѝ от Лабораторията за климатична политика на университета Тъфтс.
Обезпокоително, че напредъкът на държавните колоси към декарбонизация е толкоз нищожен.
Не всички държавни мастодонти обаче са идентични. Както отбелязва Даниел Йергин, енергиен специалист в изследователската компания S&P Global, NOC-овете са доста по-разнообразни от частните компании. S&P Global разпознава 65 от тях по целия свят, от несполучливи образци като PDVSA, зле ръководена от лявата тирания във Венецуела, до професионално ръководени компании, листнати на борсата, които кардинално са виновни пред миноритарните акционери (по-специално Aramco или норвежката Equinor). Нищо чудно, че те се разграничават и по степента си на замърсяване.
В двата края на зеления набор
Голяма част от " най-кафявите " национални петролни компании са в Африка, Азия и Латинска Америка. Повечето са зле ръководени и имат дребни или непривлекателни запаси. Тези в Алжир и Венецуела отделят три до четири пъти повече въглерод при производството на нефт, в сравнение с геоложки по-облагодетелстваните и по-добре ръководени компании като ADNOC и Aramco, и изгарят седем до 10 пъти повече газ на барел спрямо QatarEnergy.
Реклама
Тези данни, плюс проблемите с ръководството, от ден на ден отблъскват от такива държавни компании поддръжката на интернационалните компании, които в предишното са ги снабдявали с механически и финансови средства. Кристиян Малек от банката JPMorgan Chase пресмята, че частните петролни колоси подсигуряват сред 40% и 60% от вложенията, направени от NOC-овете отвън Персийския залив. Сега, както изпълнителният шеф на една западна компания се показва, даже големите доходи от някой африкански план може да не си заслужават " поради грижите, които би ми основал ". Бен Кейхил от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, американски тинк-танк, слага в тази категория алжирската Sonatrach, анголската Sonangol, индонезийската Pertamina, мексиканската PEMEX и нигерийската NNPC. Те биха могли да добиват повече в този момент, с цел да си обезпечат допустимо най-вече доходи, преди активите им да останат изцяло неизползваеми.
В другия завършек на зеления набор амбициозните държавни колоси употребяват днешните непредвидени доходи от изкопаеми горива, с цел да се отдалечат от мръсната сила, изключително в страни с намаляващи ресурси и съществени цели за намаление на излъчванията на парникови газове. Алекс Мартинос от издателската компания Energy Intelligence счита, че тези компании, най-вече от междинен диаметър, през последните три години са последвали европейските колоси в ускоряването на вложенията в чиста сила, като постоянно даже са изпреварвали по този индикатор американски компании. Сред образците са малайзийската Petronas и тайландската PTT, които бързо минаха към възобновими енергийни източници. PTT също по този начин прави преход към електрическите транспортни средства. Ecopetrol взе участие в планове за вятърна и слънчева сила, a неотдавна закупи електропреносна компания. Китайската CNOOC в този момент желае въглеродните ѝ излъчвания да доближат своя най-много до 2028 година и се зарича, че силата от неизкопаеми горива ще съставлява над половината от вътрешното произвеждане до 2050 година в сходство с обещанието на президента Си Цзинпин, че китайските излъчвания ще стартират да спадат преди 2030 година
Средната група
Най-значителната група е някъде по средата. Това са компании, най-много в Персийския залив и Русия, с евтини, нисковъглеродни и дълготрайни запаси, които ще надживеят както по-слабо обезпечените NOC-ове, по този начин и огромните частни компании. Те ще продължат да добиват с години, даже десетилетия. Само че някои от тях се пробват да го вършат по по-чист метод.
Petrobras счита, че по-новите ѝ залежи създават нефт с до 40% по-малко излъчвания на парникови газове на барел от междинното за света. Вместо да прави огромни залози във възобновими източници, бразилската компания декарбонизира петролните си интервенции с вложения в напълно електрически индустриални уреди и съдове. Наскоро тя си обезпечи " зелен " заем от 1.3 милиарда $, при който лихвеният % пада, в случай че компанията отделя по-малко въглерод, и обвърза възнагражденията на ръководителите с задачите за излъчванията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ