Как климатичната криза навлиза в поп културата през мемета, плейлисти и минисериали
Климатичната рецесия е на всички места – в новините, в науката, в политиката. Но до каква степен тя е част от поп културата, която оформя нашето въображение и всекидневие? Музика, филми, сериали и даже видеоигри постоянно засягат екологичните тематики, само че рядко ги разпознаваме като " климатични истории “. Съществува ли " климатична поп просвета “ и може ли тя да промени метода, по който разбираме най-голямото предизвикателство на нашето време, написа " Климатека ".
Темата за климатичните промени се появява в разнообразни сфери на изкуството: от социално зает спектакъл, през документалистика и съвременно кино, до набиращия известност книжовен жанр климатична фантастика. Климатичната рецесия намира от ден на ден нови канали и средства да доближи до хората освен на рационално, само че и на прочувствено равнище. Явно тези креативен планове не са обособени, еднократни феномени или краткосрочни трендове: климатичната рецесия и нейните екологични, обществени, политически и стопански последствия към този момент са проникнали и в известната просвета. Къде и по какъв начин тези проблеми участват в медиите и поп културата, които консумираме всекидневно. Как това наличие оформя разбирането ни за рецесията, дали срещата сред поп културата и климатичните промени оказва помощ или противодейства на разкази, които подклаждат съмнение и скептицизъм към научния консенсус?
От филмите до музиката: по какъв начин изкуството въздейства на светогледа
Поп културата е дъблоко втъкана в всекидневието ни. Дори когато не осъзнаваме, тя въздейства върху ползите ни и метода, по който взаимодействаме с информацията. Подобно на други обществени и културни явления, ориентирани към необятната аудитория, трендовете в поп културата се трансформират съгласно реакциите на хората и с все по-бързи темпове. Затова, даже да имаме обща визия за поп просвета от ежедневния си опит, от време на време е мъчно да я дефинираме тъкмо.
В исторически план популярната просвета се преглежда като характерно събитие в средата на 19-ти век – като противовес на “официалната, висока просвета " на заможната класа. В смисъла на необятно публикувана и създавана от хората за хората, тя е съществувала доста преди поп културата да бъде въведена като разбиране. С индустриалната гражданска война идва нов стадий на пресъздаването и адаптирането на обичайните културни практики и развлекателни действия. С това, наред с софтуерните нововъведения, стартират да се появявят нови всеобщи течения в музиката, модата, литературата, публицистиката и образното изкуство, които дават отговор на ползите и потребностите за забавление на разрастващата се работническа класа. Друг преломен миг е следвоенният интервал, когато се постановат нови медии за всеобща информация и фокусът се измества към разширение на известната просвета посредством увеличение на производството и потреблението на артикули и услуги. С универсалното разпространяване на интернет и обществените медии, поп културата обгръща всички аспекти на нашата осведомителна и медийна “диета ", от обичайните телевизия и радио, филми и видео игри до интернет мемета и инфлуенсърството. Социалните науки са запленени от поп културата като обект на проучване. Тя е по едно и също време ултра глобализирана, само че е и фрагментирана заради съществуването на голям брой разнообразни субкултури. Хегемонията на онлайн логаритмите я прави хем предсказуема, хем се води така наречен цикли на трендовете, както илюстрира английският музикален критик Саймън Рейнолдс в “Ретромания: зависимостта на поп културата от личното ѝ минало ".
Сцената на нашия климат
Съвременната поп просвета може да трансформира всяко събитие – от световна рецесия до ежедневна преживелица – в налична история. В другите ѝ сегменти: в музиката, модата, киното и малкия екран – все по-често се срещат климатичните и екологичните сюжети. Климатичната рецесия е световно предизвикателство, само че на напред във времето излизат към този момент апели за говорене за казуса през призмата на персоналния опит.
В доста от случаите първопричината тя да проникне в мейнстрийма е точно персоналната ангажираност на режисьори, актьори и музиканти и стремежът им да употребяват своите платформи и обществено въздействие, с цел да сигнализират обществото за сериозността на казуса.
Климатът в ритъма на музиката
Музиканти от разнообразни жанрове опитват със основаването на музика и текстове, които те карат да ги слушаш още веднъж и още веднъж, само че и подтикват към размисъл. Ако се ограничим до по-популярни англоезични образци – измежду най-емблематичните модерни “климатични шлагери " можем да откроим:
Концептуалният албум на френската метъл група Gojira “From Mars to Sirius " ( “От Марс до Сириус " ) от 2005 година, който наблюдава междупланетарното пътешестване от една разрушена и опустошена планета в търсене на мир и метод да се възвърне това, което е било толкоз неразумно разрушено. Концепцията, текстовете и графичното оформление на албума засягат световното стопляне и деградацията на морските екосистеми.
В подтекста на актуалната поп просвета, която нямаше да бъде това, което е, без Бийтълс манията, няма по какъв начин да подминем Сър Пол Маккартни и неговата песен “Despite Repeated Warnings " (2018 г.), с която подлага на критика неналичието на обединени и незабавни дейности макар многократните предизвестия на учените.
“Feels Like Summer " на американския артист, режисьор и рапър Доналд Глоувър, прочут още с музикалния си псевдоним Чайлдиш Гамбино. На пръв взор песента и видеото наподобяват като лежерен летен шлагер. Но в случай че се вслушаме по-внимателно в текста, чуваме алегорията за световен проблем. Темата е настояща и за някои от най-популярните млади изпълнителки сега. С песента си “Аll the good girls go to hell ", Били Айлиш говори за последствията от климатичните промени и по съответно чудовищните горски пожари, които годишно поразяват родния ѝ щат Калифорния и неестествените мащаби на естествените бедствия. А “Stoned at the Nail Salon " на новозеландката Лорд звучи като парче за баналностите от живота, само че всъщност по един не-активистки начин рефлектира върху персоналното ѝ прекарване на световното стопляне.
От години Бьорк е позната освен с неповторимия си музикален жанр, само че и с твърдата си позиция и активизъм против климатичната рецесия и поддръжката ѝ за акции против съответни екологични закани освен на локално равнище в Исландия, само че и световно. Албумът ѝ от 2012 Biophilia, като се изключи че предизвика голяма полемика за пресечните точки сред природата, изкуството, технологиите и образованието, докара до основаването на документалния филм “Когато Бьорк срещна Атънбъроу ".
Не на последно място, Аурора (чуй “The Seed " ) e още един ослепителен и трогателен северен глас, който притегля вниманието ни към проблемите с климата и околната среда посредством своята музика, изкуство и гражданска позиция.
Проверка на климатичната действителност
Повечето хора към този момент знаят за климатичните промени и световното стопляне. Много по-трудно е да се разбере по какъв начин научните прогнози и модели се свързват с актуалната рецесия и какви резултати ще имат другите ограничения за намаляване и акомодация. Друг значим детайл, който лимитира самодейната настройка на хората към казуса, е осведомителното пренасищане. Ученият Матю Шнайдер-Ериксън, чиито проучвания върху успеваемостта на климатичната фантастика да осведоми своите читатели към този момент сме разглеждали, споделя следните размисли по отношение на значимостта от информационни акции:
Често фетишизираме повишението на осведомеността. Информираността е скъпа, само че ние сме осведомени по доста въпроси, което обаче не трансформира държанието ни. В момента множеството хора към този момент са осведомени за световното стопляне. Затова в този момент въпросът е: каква е цената на историите, които описваме, в миг, когато наподобява, че сме все по-осведомени от всеки път за протичащото се, само че не сме безусловно по-действащи? Нормализацията на дейностите за климата е скъпа. Според мен, сега основна е ролята на историите, които описваме.
Един от методите, по които екипът му ревизира действителното наличие на тематиката в поп културата, е посредством основаването на теста “Проверка на климатичната действителност ", който цели да покаже в какъв брой от актуалните блокбъстъри климатичната рецесия участва като тематика. Един филм минава теста сполучливо, в случай че отговори позитивно на следните два критерия:
(1) климатичната рецесия съществува ли във кино лентата? и
(2) има ли най-малко едно настоящо лице наясно с това?
Анализът на номинираните за Оскар филми през 2024 година демонстрира, че единствено три кино лентата, или 23% от номинациите, минават теста: това са “Барби ", “Мисията невъзможна: Пълна отплата – част първа " и “Наяд ".
Изследователите преглеждат и ретроспективно каква е климатичната действителност в блокбъстърите от интервала 2013-2022 г. От подбраните 250 пълнометражни кино лентата едвам 24, или 9,6%, минават теста. Положителната наклонност, която проучването регистрира, е, че от 2015-2016 година насам представянето на климатичните промени в известните холивудски филми последователно нараства.
За да може да се оцени действителното влияние от повишаващото се наличие на климатичната тема, е необходим спомагателен разбор както на желанията на кинотворците, по този начин и на упованията и реакциите на публиката. Ясно е обаче, че колкото по-често тя участва в разказите, които преобладават известната просвета, толкоз повече мотиви имаме да мислим за климатични дейности.
Климатът в сериали и игри
Освен музиката, книгите и киното, в днешно време сериалите и игрите също са главно забавление за мнозина. Не е изненада, че те също утвърждават като забавни формати за проучване на климатични тематики.
Минисериалът “Екстраполации " ни води на пътешестване през идващите 8 десетилетия, където климатичните промени и екологичният колапс последователно трансформират човешката цивилизация. Всеки епизод демонстрира по какъв начин всекидневието, взаимоотношенията и полезностите се трансформират под натиска на рецесията. Най-ценният принос на сериала е, че не ни хвърля непосредствено в апокалипсис, а малко по малко демонстрира пътя до такава степен.
Игрите също оферират нови способи да осмислим рецесията. Някои видео и настолни игри също са замислени или могат да се употребяват като инструмент за разпространяване на функционални познания по отношение на изменението на климата. Игри като Factorio и Terra Nil илюстрират какво е цялостното влияние на промишлеността, употребата на ресурсите, свръхпотреблението и експанзионизма върху комплицираните живи екосистеми. Factorio е предизвестие против унищожителния за околната среда екстрактивизъм и провокира играчите си да поддържат равновесие, като се научат по какъв начин да съхраняват естествените бариери против замърсяването и изчерпването на ресурсите. Terra Nil залага на климатичната позитивност, като разрешава на играчите си да опитват с разнообразни технологии за възобновяване на околната среда и биоразнообразието. Все повече настолни игри, основани в партньорство с екологични Неправителствени организации, трансформират климатичната тематика в налично прекарване за цялото семейство. Пример е Wheel Ville на WWF България, която служи и като забавна насочна точка за диалози за климатичните промени.
От по-оптимистична позиция може да се каже, че поп културата се оказва непредвиден съдружник, който:
Служи като средство за проучване на разнообразни климатични сюжети и прочувствени симулации, основани на човешкия опит.
Помага ни да се ориентираме в океана от информация.
Създава нови знаци и метафори, постоянно през комизъм и ирония, които улесняват груповото схващане и готовност.
Българското " Писмо в бутилка "
През 2018 година актрисата Лили Гелева, с поддръжката на " За Земята “ и Zero Waste София, показа песента “Писмо в бутилка ". Още с премиерата си тя беше ясно позиционирана като обществена акция против замърсяването с пластмаса. И в действителност съумя да притегли внимание освен поради музикалните си качества и образно изпипаното видео, само че и тъй като в него участваха десетки известни и обичани български създатели. Кампанията провокира състоятелен възторг, че може би това ще сложи началото на нов стадий в българската просвета и изкуство – с по-ясен и пореден акцент върху креативната интерпретация на климатичните и екологични проблеми.
В музикален проект се появят и други вълнуващи планове, като да вземем за пример песента на TRIGAIDA “The Mountain ", чийто текст визира свръхексплоатацията на естествените запаси. Наред с това зачестяват и креативните състезания и работилници с фокус климат и екология – от ученическо късометражно кино, до поетични резиденции и работилници за образно изкуство, като плана на Fine Arts “Творци за климат ". Съвременни театрални постановки към този момент вплитат климатични тематики, а някои паметни климатични романи са преведени и поставяни на българска сцена.
Климатичните шлагери, които не се чуват в България
Въпреки че тези старания са от основно значение за полагане и укрепване на основите на публичната полемика по отношение на климатичните промени у нас и дават опция на младежи и млади създатели да се ангажират креативен, и неведнъж групово, с казуса, те значително остават в периферията на известната просвета. За страдание в България продължаваме да сме надалеч от стадия, в който известни създатели поредно и осъзнато основават климатично и екологично ангажирани творби, отразяващи персоналния им опит и позиции.
Българското кино и сериали, въпреки и в напредък, не престават да пренебрегват тематиката за климатичната рецесия, като че ли тя по никакъв метод не визира българското общество и българските фенове демонстрират нулев интерес към нея. Някои известни персони у нас се изявяват като посланици на акции за разчистване и залесяване, само че тези прояви рядко провокират основни полемики за произхода и мащабите на казуса. Често оставят усещане за персонален пиар.
Защо у нас музикантите, писателите, артистите и режисьорите всеобщо се въздържат да се потопят в тази комплицирана, само че и извънредно вълнуваща тематика с всемирен измерения? Къде са родните сериали, песни и романи, които – в подтекста на нашия нрав и ежедневни грижи – отварят пространство за изчерпателен диалог по отношение на науката за климата, груповата и самостоятелната отговорност и социално-икономическите последствия от рецесията?
Истории, учредени на обстоятелства
Поп културата се явява пресечна точка на разнообразни хрумвания и сфери на човешката активност. Все повече границите сред основатели и потребители се размиват с помощта на обществените мрежи. Създава се и се популяризира в медийна среда, все по-силно повлияна от дезинформация. А каква е ролята на науката в представянето на климатичната рецесия в книги, филми, игри и други поп културни явления.
Някои създатели демонстрират забележителна отговорност към това да показват достоверна просвета в творбите си. Един от най-често цитираните образци за това е писателят Ким Стенли Робинсън, прочут със своята точност по отношение на науката и процесите в съвремената климатичната дипломация, на които базира действието в своите романи. С разрастващата се известност на климатичната просвета и непрекъснатите старания за ефикасна връзка, се откриват нови благоприятни условия за съдействие и за по-видимо наличие на научни гласове, които интерпретират последствията от климатичните промени посредством разнообразни форми и канали.
Кога поп културата подвежда?
В по-широк проект, посланията, които известният прочит на климатичната рецесия насочва, не всеки път са потребни или продуктивни. Такъв е казусът с книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на боязън ", която предизвика остра рецензия от страна на научната общественост поради неопределено показване и изкривяване на научни данни. Впоследствие, въпреки художествено произведение, книгата се трансформира в основен мотив за придвижването, отричащо климатичните промени.
Известни персони и герои от известни филми, сериали или други произведения постоянно стават ролеви модели. Но не трябва да забравяме, че поп културата е и машина, която продава и се устоя от непрекъснатата ни консумация на услуги, артикули, полезности и хрумвания. Изключително значимо е да не губим сериозното си мислене, дори в случаи привидно безобидни, като това да отделим един уикенд за обичан сериал. Не е изключено артист, на чиито позиции се възхищаваме през днешния ден, на следващия ден да взе участие в план, който ще въодушеви идващия ресурсоемък фешън микротренд.
Поп просвета и климатични придвижвания: Влияние, ограничавания и възможности
През 2020 година, английската група Massive Attack издава мини албумът Еутопия – място на благополучие, което е на практика осъществима цел, за разлика от утопията като невъзможна идея. Песента от албума отдадена на климатичните промени използва тирада на Кристиана Фигерес, чиято работа е един от моторите зад Парижкото съглашение. По този метод подсетиха на стотиците си слушатели за ангажиментите, поети от държавните управления, които към момента остават на хартия.
Поп културата несъмнено има капацитета да спомага на действителните придвижвания за климата, само че успеваемостта ѝ зависи от желанията на хората с креативен и управнически пълномощия в промишлеността. Дори когато артистите интензивно поддържат дейности за климата, икономическата и политическата система, от която поп културата е част, постоянно лимитира поддръжката, в случай че тя заплашва облагите. Едно е несъмнено: всички печелим от по-нюансирано, научно обосновано и съпричастно показване на климатичната рецесия и нейните последици. До огромна степен зависи от нас – като общности, а освен като човеци – по какъв начин ще използваме тези запаси на процедура.
Климатичната поп просвета не е фонът, а сцената, на която се срещат страховете, очакванията и въображението ни. Тя ни оказва помощ да преведем комплицираната просвета на езика на страстите и историите, които помним. Може да е ария, филм, игра – само че значимото е, че историите в тях могат да трансформират настройките ни и да ни вдъхновят за деяние. Климатът не е единствено статистика – той е нашият общ сюжет, в който живеем.
Темата за климатичните промени се появява в разнообразни сфери на изкуството: от социално зает спектакъл, през документалистика и съвременно кино, до набиращия известност книжовен жанр климатична фантастика. Климатичната рецесия намира от ден на ден нови канали и средства да доближи до хората освен на рационално, само че и на прочувствено равнище. Явно тези креативен планове не са обособени, еднократни феномени или краткосрочни трендове: климатичната рецесия и нейните екологични, обществени, политически и стопански последствия към този момент са проникнали и в известната просвета. Къде и по какъв начин тези проблеми участват в медиите и поп културата, които консумираме всекидневно. Как това наличие оформя разбирането ни за рецесията, дали срещата сред поп културата и климатичните промени оказва помощ или противодейства на разкази, които подклаждат съмнение и скептицизъм към научния консенсус?
От филмите до музиката: по какъв начин изкуството въздейства на светогледа
Поп културата е дъблоко втъкана в всекидневието ни. Дори когато не осъзнаваме, тя въздейства върху ползите ни и метода, по който взаимодействаме с информацията. Подобно на други обществени и културни явления, ориентирани към необятната аудитория, трендовете в поп културата се трансформират съгласно реакциите на хората и с все по-бързи темпове. Затова, даже да имаме обща визия за поп просвета от ежедневния си опит, от време на време е мъчно да я дефинираме тъкмо.
В исторически план популярната просвета се преглежда като характерно събитие в средата на 19-ти век – като противовес на “официалната, висока просвета " на заможната класа. В смисъла на необятно публикувана и създавана от хората за хората, тя е съществувала доста преди поп културата да бъде въведена като разбиране. С индустриалната гражданска война идва нов стадий на пресъздаването и адаптирането на обичайните културни практики и развлекателни действия. С това, наред с софтуерните нововъведения, стартират да се появявят нови всеобщи течения в музиката, модата, литературата, публицистиката и образното изкуство, които дават отговор на ползите и потребностите за забавление на разрастващата се работническа класа. Друг преломен миг е следвоенният интервал, когато се постановат нови медии за всеобща информация и фокусът се измества към разширение на известната просвета посредством увеличение на производството и потреблението на артикули и услуги. С универсалното разпространяване на интернет и обществените медии, поп културата обгръща всички аспекти на нашата осведомителна и медийна “диета ", от обичайните телевизия и радио, филми и видео игри до интернет мемета и инфлуенсърството. Социалните науки са запленени от поп културата като обект на проучване. Тя е по едно и също време ултра глобализирана, само че е и фрагментирана заради съществуването на голям брой разнообразни субкултури. Хегемонията на онлайн логаритмите я прави хем предсказуема, хем се води така наречен цикли на трендовете, както илюстрира английският музикален критик Саймън Рейнолдс в “Ретромания: зависимостта на поп културата от личното ѝ минало ".
Сцената на нашия климат
Съвременната поп просвета може да трансформира всяко събитие – от световна рецесия до ежедневна преживелица – в налична история. В другите ѝ сегменти: в музиката, модата, киното и малкия екран – все по-често се срещат климатичните и екологичните сюжети. Климатичната рецесия е световно предизвикателство, само че на напред във времето излизат към този момент апели за говорене за казуса през призмата на персоналния опит.
В доста от случаите първопричината тя да проникне в мейнстрийма е точно персоналната ангажираност на режисьори, актьори и музиканти и стремежът им да употребяват своите платформи и обществено въздействие, с цел да сигнализират обществото за сериозността на казуса.
Климатът в ритъма на музиката
Музиканти от разнообразни жанрове опитват със основаването на музика и текстове, които те карат да ги слушаш още веднъж и още веднъж, само че и подтикват към размисъл. Ако се ограничим до по-популярни англоезични образци – измежду най-емблематичните модерни “климатични шлагери " можем да откроим:
Концептуалният албум на френската метъл група Gojira “From Mars to Sirius " ( “От Марс до Сириус " ) от 2005 година, който наблюдава междупланетарното пътешестване от една разрушена и опустошена планета в търсене на мир и метод да се възвърне това, което е било толкоз неразумно разрушено. Концепцията, текстовете и графичното оформление на албума засягат световното стопляне и деградацията на морските екосистеми.
В подтекста на актуалната поп просвета, която нямаше да бъде това, което е, без Бийтълс манията, няма по какъв начин да подминем Сър Пол Маккартни и неговата песен “Despite Repeated Warnings " (2018 г.), с която подлага на критика неналичието на обединени и незабавни дейности макар многократните предизвестия на учените.
“Feels Like Summer " на американския артист, режисьор и рапър Доналд Глоувър, прочут още с музикалния си псевдоним Чайлдиш Гамбино. На пръв взор песента и видеото наподобяват като лежерен летен шлагер. Но в случай че се вслушаме по-внимателно в текста, чуваме алегорията за световен проблем. Темата е настояща и за някои от най-популярните млади изпълнителки сега. С песента си “Аll the good girls go to hell ", Били Айлиш говори за последствията от климатичните промени и по съответно чудовищните горски пожари, които годишно поразяват родния ѝ щат Калифорния и неестествените мащаби на естествените бедствия. А “Stoned at the Nail Salon " на новозеландката Лорд звучи като парче за баналностите от живота, само че всъщност по един не-активистки начин рефлектира върху персоналното ѝ прекарване на световното стопляне.
От години Бьорк е позната освен с неповторимия си музикален жанр, само че и с твърдата си позиция и активизъм против климатичната рецесия и поддръжката ѝ за акции против съответни екологични закани освен на локално равнище в Исландия, само че и световно. Албумът ѝ от 2012 Biophilia, като се изключи че предизвика голяма полемика за пресечните точки сред природата, изкуството, технологиите и образованието, докара до основаването на документалния филм “Когато Бьорк срещна Атънбъроу ".
Не на последно място, Аурора (чуй “The Seed " ) e още един ослепителен и трогателен северен глас, който притегля вниманието ни към проблемите с климата и околната среда посредством своята музика, изкуство и гражданска позиция.
Проверка на климатичната действителност
Повечето хора към този момент знаят за климатичните промени и световното стопляне. Много по-трудно е да се разбере по какъв начин научните прогнози и модели се свързват с актуалната рецесия и какви резултати ще имат другите ограничения за намаляване и акомодация. Друг значим детайл, който лимитира самодейната настройка на хората към казуса, е осведомителното пренасищане. Ученият Матю Шнайдер-Ериксън, чиито проучвания върху успеваемостта на климатичната фантастика да осведоми своите читатели към този момент сме разглеждали, споделя следните размисли по отношение на значимостта от информационни акции:
Често фетишизираме повишението на осведомеността. Информираността е скъпа, само че ние сме осведомени по доста въпроси, което обаче не трансформира държанието ни. В момента множеството хора към този момент са осведомени за световното стопляне. Затова в този момент въпросът е: каква е цената на историите, които описваме, в миг, когато наподобява, че сме все по-осведомени от всеки път за протичащото се, само че не сме безусловно по-действащи? Нормализацията на дейностите за климата е скъпа. Според мен, сега основна е ролята на историите, които описваме.
Един от методите, по които екипът му ревизира действителното наличие на тематиката в поп културата, е посредством основаването на теста “Проверка на климатичната действителност ", който цели да покаже в какъв брой от актуалните блокбъстъри климатичната рецесия участва като тематика. Един филм минава теста сполучливо, в случай че отговори позитивно на следните два критерия:
(1) климатичната рецесия съществува ли във кино лентата? и
(2) има ли най-малко едно настоящо лице наясно с това?
Анализът на номинираните за Оскар филми през 2024 година демонстрира, че единствено три кино лентата, или 23% от номинациите, минават теста: това са “Барби ", “Мисията невъзможна: Пълна отплата – част първа " и “Наяд ".
Изследователите преглеждат и ретроспективно каква е климатичната действителност в блокбъстърите от интервала 2013-2022 г. От подбраните 250 пълнометражни кино лентата едвам 24, или 9,6%, минават теста. Положителната наклонност, която проучването регистрира, е, че от 2015-2016 година насам представянето на климатичните промени в известните холивудски филми последователно нараства.
За да може да се оцени действителното влияние от повишаващото се наличие на климатичната тема, е необходим спомагателен разбор както на желанията на кинотворците, по този начин и на упованията и реакциите на публиката. Ясно е обаче, че колкото по-често тя участва в разказите, които преобладават известната просвета, толкоз повече мотиви имаме да мислим за климатични дейности.
Климатът в сериали и игри
Освен музиката, книгите и киното, в днешно време сериалите и игрите също са главно забавление за мнозина. Не е изненада, че те също утвърждават като забавни формати за проучване на климатични тематики.
Минисериалът “Екстраполации " ни води на пътешестване през идващите 8 десетилетия, където климатичните промени и екологичният колапс последователно трансформират човешката цивилизация. Всеки епизод демонстрира по какъв начин всекидневието, взаимоотношенията и полезностите се трансформират под натиска на рецесията. Най-ценният принос на сериала е, че не ни хвърля непосредствено в апокалипсис, а малко по малко демонстрира пътя до такава степен.
Игрите също оферират нови способи да осмислим рецесията. Някои видео и настолни игри също са замислени или могат да се употребяват като инструмент за разпространяване на функционални познания по отношение на изменението на климата. Игри като Factorio и Terra Nil илюстрират какво е цялостното влияние на промишлеността, употребата на ресурсите, свръхпотреблението и експанзионизма върху комплицираните живи екосистеми. Factorio е предизвестие против унищожителния за околната среда екстрактивизъм и провокира играчите си да поддържат равновесие, като се научат по какъв начин да съхраняват естествените бариери против замърсяването и изчерпването на ресурсите. Terra Nil залага на климатичната позитивност, като разрешава на играчите си да опитват с разнообразни технологии за възобновяване на околната среда и биоразнообразието. Все повече настолни игри, основани в партньорство с екологични Неправителствени организации, трансформират климатичната тематика в налично прекарване за цялото семейство. Пример е Wheel Ville на WWF България, която служи и като забавна насочна точка за диалози за климатичните промени.
От по-оптимистична позиция може да се каже, че поп културата се оказва непредвиден съдружник, който:
Служи като средство за проучване на разнообразни климатични сюжети и прочувствени симулации, основани на човешкия опит.
Помага ни да се ориентираме в океана от информация.
Създава нови знаци и метафори, постоянно през комизъм и ирония, които улесняват груповото схващане и готовност.
Българското " Писмо в бутилка "
През 2018 година актрисата Лили Гелева, с поддръжката на " За Земята “ и Zero Waste София, показа песента “Писмо в бутилка ". Още с премиерата си тя беше ясно позиционирана като обществена акция против замърсяването с пластмаса. И в действителност съумя да притегли внимание освен поради музикалните си качества и образно изпипаното видео, само че и тъй като в него участваха десетки известни и обичани български създатели. Кампанията провокира състоятелен възторг, че може би това ще сложи началото на нов стадий в българската просвета и изкуство – с по-ясен и пореден акцент върху креативната интерпретация на климатичните и екологични проблеми.
В музикален проект се появят и други вълнуващи планове, като да вземем за пример песента на TRIGAIDA “The Mountain ", чийто текст визира свръхексплоатацията на естествените запаси. Наред с това зачестяват и креативните състезания и работилници с фокус климат и екология – от ученическо късометражно кино, до поетични резиденции и работилници за образно изкуство, като плана на Fine Arts “Творци за климат ". Съвременни театрални постановки към този момент вплитат климатични тематики, а някои паметни климатични романи са преведени и поставяни на българска сцена.
Климатичните шлагери, които не се чуват в България
Въпреки че тези старания са от основно значение за полагане и укрепване на основите на публичната полемика по отношение на климатичните промени у нас и дават опция на младежи и млади създатели да се ангажират креативен, и неведнъж групово, с казуса, те значително остават в периферията на известната просвета. За страдание в България продължаваме да сме надалеч от стадия, в който известни създатели поредно и осъзнато основават климатично и екологично ангажирани творби, отразяващи персоналния им опит и позиции.
Българското кино и сериали, въпреки и в напредък, не престават да пренебрегват тематиката за климатичната рецесия, като че ли тя по никакъв метод не визира българското общество и българските фенове демонстрират нулев интерес към нея. Някои известни персони у нас се изявяват като посланици на акции за разчистване и залесяване, само че тези прояви рядко провокират основни полемики за произхода и мащабите на казуса. Често оставят усещане за персонален пиар.
Защо у нас музикантите, писателите, артистите и режисьорите всеобщо се въздържат да се потопят в тази комплицирана, само че и извънредно вълнуваща тематика с всемирен измерения? Къде са родните сериали, песни и романи, които – в подтекста на нашия нрав и ежедневни грижи – отварят пространство за изчерпателен диалог по отношение на науката за климата, груповата и самостоятелната отговорност и социално-икономическите последствия от рецесията?
Истории, учредени на обстоятелства
Поп културата се явява пресечна точка на разнообразни хрумвания и сфери на човешката активност. Все повече границите сред основатели и потребители се размиват с помощта на обществените мрежи. Създава се и се популяризира в медийна среда, все по-силно повлияна от дезинформация. А каква е ролята на науката в представянето на климатичната рецесия в книги, филми, игри и други поп културни явления.
Някои създатели демонстрират забележителна отговорност към това да показват достоверна просвета в творбите си. Един от най-често цитираните образци за това е писателят Ким Стенли Робинсън, прочут със своята точност по отношение на науката и процесите в съвремената климатичната дипломация, на които базира действието в своите романи. С разрастващата се известност на климатичната просвета и непрекъснатите старания за ефикасна връзка, се откриват нови благоприятни условия за съдействие и за по-видимо наличие на научни гласове, които интерпретират последствията от климатичните промени посредством разнообразни форми и канали.
Кога поп културата подвежда?
В по-широк проект, посланията, които известният прочит на климатичната рецесия насочва, не всеки път са потребни или продуктивни. Такъв е казусът с книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на боязън ", която предизвика остра рецензия от страна на научната общественост поради неопределено показване и изкривяване на научни данни. Впоследствие, въпреки художествено произведение, книгата се трансформира в основен мотив за придвижването, отричащо климатичните промени.
Известни персони и герои от известни филми, сериали или други произведения постоянно стават ролеви модели. Но не трябва да забравяме, че поп културата е и машина, която продава и се устоя от непрекъснатата ни консумация на услуги, артикули, полезности и хрумвания. Изключително значимо е да не губим сериозното си мислене, дори в случаи привидно безобидни, като това да отделим един уикенд за обичан сериал. Не е изключено артист, на чиито позиции се възхищаваме през днешния ден, на следващия ден да взе участие в план, който ще въодушеви идващия ресурсоемък фешън микротренд.
Поп просвета и климатични придвижвания: Влияние, ограничавания и възможности
През 2020 година, английската група Massive Attack издава мини албумът Еутопия – място на благополучие, което е на практика осъществима цел, за разлика от утопията като невъзможна идея. Песента от албума отдадена на климатичните промени използва тирада на Кристиана Фигерес, чиято работа е един от моторите зад Парижкото съглашение. По този метод подсетиха на стотиците си слушатели за ангажиментите, поети от държавните управления, които към момента остават на хартия.
Поп културата несъмнено има капацитета да спомага на действителните придвижвания за климата, само че успеваемостта ѝ зависи от желанията на хората с креативен и управнически пълномощия в промишлеността. Дори когато артистите интензивно поддържат дейности за климата, икономическата и политическата система, от която поп културата е част, постоянно лимитира поддръжката, в случай че тя заплашва облагите. Едно е несъмнено: всички печелим от по-нюансирано, научно обосновано и съпричастно показване на климатичната рецесия и нейните последици. До огромна степен зависи от нас – като общности, а освен като човеци – по какъв начин ще използваме тези запаси на процедура.
Климатичната поп просвета не е фонът, а сцената, на която се срещат страховете, очакванията и въображението ни. Тя ни оказва помощ да преведем комплицираната просвета на езика на страстите и историите, които помним. Може да е ария, филм, игра – само че значимото е, че историите в тях могат да трансформират настройките ни и да ни вдъхновят за деяние. Климатът не е единствено статистика – той е нашият общ сюжет, в който живеем.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ