Ново проучване посочва каква ще е следващата пандемия в България
Климатът ни трайно се трансформира, България ще бъде от най-засегнатите страни, съгласно разбор на Организация на обединените нации.
Трябва да се мисли експедитивно за нови сортове, технологии и наложително за вода за напояване.
България ще бъде една от най-засегнатите страни от сушата. Това се споделя в изследване и разбор на Организация на обединените нации, завършени в отчет. Според специалисти не е пресилено да се каже, че новата пандемия, която се задава на наша територия, ще е точно сушата.
Становището е на влиятелна интернационална група, работеща по въпросите на изменение на климата към Организацията на обединените народи.
Това прекомерно съществено предизвестие към всички, които взимат решенията в страната ни, за жалост до момента няма никакъв съответен отговор, споделя самостоятелният климатолог Антоанета Йотова.
Според нея и нейни сътрудници, интернационалните експерти пустинята се мести нагоре.
И в резултат на това този климат, който сме го имали, към този момент няма да е същият. А дали ще го назовем субтропичен или екваториален, това няма никакво значение.
Предупреждението на Организация на обединените нации още гласи, че рисковите промени на времето, на които сме очевидци в международен мащаб, ще бъдат доста по-неблагоприятни за България.
Рисковете за страната ни са разказани от дълго време, това е станало в документ отпреди 5-6 години, само че до момента не им е обърнато никакво внимание.
Анализът и оценката на риска за земеделието също са загърбени. Те би трябвало да бъдат бързо актуализирани и към тях да се добави новата оценка, която всяка година метеоролозите вършат.
Трябва още наложително да се прочете и отчетът, който е изработен от български учени, и на който също не се обръща внимание от решаващите фактори.
Какви са главните опасности за българското земеделие?
Те са големи. И, в случай че идващите ръководещи, които и да са те, не им извърнат внимание и не вземат незабавни ограничения, секторът ще е изправен пред съдбовни резултати.Днес закъснението е към този момент огромно.
Тревогата за сушата е изказана в отчет у нас, който е направен още през 2014 година по поръчка на Министерство на околната среда и водите. Но като резултат през миналите 7 години не е свършено нищо, а единствено официално е направена една тактика, която е останала на хартия.
Специалистите още тогава са дали обща оценка за секторите на стопанската система, която демонстрира, че ще има опасности за тяхното опериране. Тук става въпрос и за излъчванията от енергетиката, и за тези от бранш селско стопанство, по-специално от отглеждането на животни.
Днес към този момент протичащите се климатични промени, имат отражение върху съответните браншове, споделят експертите.
Според специалисти от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките може да се чака, че в недалечен проект
България ще има проблеми и с напояването, и с питейната вода, предава zemedeleca.bg.
Затова не би трябвало да чакаме някой различен нещо да направи, а да започваме още през днешния ден. Веднага е редно да се стартират съответните дейности за ръководството на рецесии и за основаване на държавен проект, в който да се споделя кой, какво и до по кое време ще направи. Няма гаранция, че рискът от климатичните промени няма да стартира да се случва все по-често и на повече места, което най-силно ще се усети в земеделието.
В европейски мащаб обособени страни от години работят в това направление и даже към този момент синхронизират дейностите си. Важно е и в България това да стартира да се случва.
Йотова предизвестява, че в случай че не се направи карта на рисковете при рискови климатични феномени, каквато още нямаме, нещата може да излязат отвън надзор. Ще можем да караме още известно време по този начин, само че след това няма да го имаме времето за реакции.
Тя и сътрудниците й оферират първо на експертно равнище да се оценят рисковете и решенията, а по-късно на законодателно равнище.
Според тях към този момент се следят тревожни нетипични климатични феномени във връзка с тяхната скорост и периодичност, и във връзка с температурите, и на преваляванията.
Според климатолога Йотова динамичността на метеорологичното време, която се следи у нас, към този момент е по-голяма отпреди години.
Специално в земеделието това значи да се създаде национална тактика за взимане на ограничения за преориентация към нови сортове, нови технологии, които да включват и нови култури, и преразглеждане на периоди за сеитби и засаждане.
Това значи и незабавни управнически ограничения за обезпечаване на източници на вода за напояване, само че не от рода на тези " пускаме язовира, стопираме язовира “, които са смехотворни на фона на задаващата се паника.
Да не приказваме за поливна тактика, каквато България няма, за възобновяване и създаване на канална мрежа за напояване по региони, за сондажни кладенци в рискови аграрни региони и така нататък
Засега е видно, че България няма никаква подготовка, че нищо не се прави от Министерство на земеделието и държавното управление.
Новата пандемия-сушата, се задава, както споделят метеоролозите.
Трябва да се мисли експедитивно за нови сортове, технологии и наложително за вода за напояване.
България ще бъде една от най-засегнатите страни от сушата. Това се споделя в изследване и разбор на Организация на обединените нации, завършени в отчет. Според специалисти не е пресилено да се каже, че новата пандемия, която се задава на наша територия, ще е точно сушата.
Становището е на влиятелна интернационална група, работеща по въпросите на изменение на климата към Организацията на обединените народи.
Това прекомерно съществено предизвестие към всички, които взимат решенията в страната ни, за жалост до момента няма никакъв съответен отговор, споделя самостоятелният климатолог Антоанета Йотова.
Според нея и нейни сътрудници, интернационалните експерти пустинята се мести нагоре.
И в резултат на това този климат, който сме го имали, към този момент няма да е същият. А дали ще го назовем субтропичен или екваториален, това няма никакво значение.
Предупреждението на Организация на обединените нации още гласи, че рисковите промени на времето, на които сме очевидци в международен мащаб, ще бъдат доста по-неблагоприятни за България.
Рисковете за страната ни са разказани от дълго време, това е станало в документ отпреди 5-6 години, само че до момента не им е обърнато никакво внимание.
Анализът и оценката на риска за земеделието също са загърбени. Те би трябвало да бъдат бързо актуализирани и към тях да се добави новата оценка, която всяка година метеоролозите вършат.
Трябва още наложително да се прочете и отчетът, който е изработен от български учени, и на който също не се обръща внимание от решаващите фактори.
Какви са главните опасности за българското земеделие?
Те са големи. И, в случай че идващите ръководещи, които и да са те, не им извърнат внимание и не вземат незабавни ограничения, секторът ще е изправен пред съдбовни резултати.Днес закъснението е към този момент огромно.
Тревогата за сушата е изказана в отчет у нас, който е направен още през 2014 година по поръчка на Министерство на околната среда и водите. Но като резултат през миналите 7 години не е свършено нищо, а единствено официално е направена една тактика, която е останала на хартия.
Специалистите още тогава са дали обща оценка за секторите на стопанската система, която демонстрира, че ще има опасности за тяхното опериране. Тук става въпрос и за излъчванията от енергетиката, и за тези от бранш селско стопанство, по-специално от отглеждането на животни.
Днес към този момент протичащите се климатични промени, имат отражение върху съответните браншове, споделят експертите.
Според специалисти от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките може да се чака, че в недалечен проект
България ще има проблеми и с напояването, и с питейната вода, предава zemedeleca.bg.
Затова не би трябвало да чакаме някой различен нещо да направи, а да започваме още през днешния ден. Веднага е редно да се стартират съответните дейности за ръководството на рецесии и за основаване на държавен проект, в който да се споделя кой, какво и до по кое време ще направи. Няма гаранция, че рискът от климатичните промени няма да стартира да се случва все по-често и на повече места, което най-силно ще се усети в земеделието.
В европейски мащаб обособени страни от години работят в това направление и даже към този момент синхронизират дейностите си. Важно е и в България това да стартира да се случва.
Йотова предизвестява, че в случай че не се направи карта на рисковете при рискови климатични феномени, каквато още нямаме, нещата може да излязат отвън надзор. Ще можем да караме още известно време по този начин, само че след това няма да го имаме времето за реакции.
Тя и сътрудниците й оферират първо на експертно равнище да се оценят рисковете и решенията, а по-късно на законодателно равнище.
Според тях към този момент се следят тревожни нетипични климатични феномени във връзка с тяхната скорост и периодичност, и във връзка с температурите, и на преваляванията.
Според климатолога Йотова динамичността на метеорологичното време, която се следи у нас, към този момент е по-голяма отпреди години.
Специално в земеделието това значи да се създаде национална тактика за взимане на ограничения за преориентация към нови сортове, нови технологии, които да включват и нови култури, и преразглеждане на периоди за сеитби и засаждане.
Това значи и незабавни управнически ограничения за обезпечаване на източници на вода за напояване, само че не от рода на тези " пускаме язовира, стопираме язовира “, които са смехотворни на фона на задаващата се паника.
Да не приказваме за поливна тактика, каквато България няма, за възобновяване и създаване на канална мрежа за напояване по региони, за сондажни кладенци в рискови аграрни региони и така нататък
Засега е видно, че България няма никаква подготовка, че нищо не се прави от Министерство на земеделието и държавното управление.
Новата пандемия-сушата, се задава, както споделят метеоролозите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




