ПРЕНАРЕЖДАНЕ: Нови насекоми, идващи с топлия климат, променят екологията на Балканите
Климатът на Балканите се затопля, а дружно с него идват и нови жители — дребни, крилати и постоянно по-опасни, в сравнение с наподобяват. Учените предизвестяват, че десетки южни типове инсекти към този момент се откриват трайно у нас и трансформират екологичния баланс.
Южни комари се настаняват на север
Най-показателен образец е азиатският тигров комар (Aedes albopictus) – насекомо, което преди десетилетие се срещаше единствено в Южна Италия и Гърция. Днес той е засечен в София, Пловдив, Бургас и даже във Велико Търново, съгласно данни на Европейския център за предварителна защита на болесттите (ECDC).
Този тип може да придвижва вирусите на денга, чикунгуня и западнонилска тресчица. Не става дума за суматоха, а за действителна смяна в биосферата — комарът към този момент претърпява зимата в България.
" Преди пет години това беше невероятно, " казва доктор Радка Аргирова от Националния център по заразни заболявания. " Сега яйцата на тези комари умерено оцеляват при -5°C, което демонстрира, че типът се е приспособил към нашия климат. "
Бръмбари, които изяждат цели гори
В същото време инвазивни типове короядни бръмбари унищожават хиляди декари иглолистни гори в България и Северна Македония. Тези инсекти, дейни нормално при високи температури, към този момент имат по-дълъг деен сезон, а това им разрешава две генерации на година вместо едно.
" Това е екологична злополука, която се случва постепенно, " казва лесовъдът инж. Петър Тодоров.
" Една ларва може да убие дърво за седмици. А милиони ларви – цяла гора. "
Опрашителите – жертвите на новия климат
Не всички новодошли са рискови, само че локалните типове губят територията си.
Пчелите и дивите опрашители страдат от комбинацията от суша, високи температури и нови паразити като Varroa destructor – акар, пристигнал от Азия, който опустошава пчелни фамилии в Южна България.
" Имаме цели региони в Пловдивско и Хасковско без диви опрашители, " съобщава проф. Велислав Иванов от Аграрния университет. " Когато климатът се трансформира, пчелите не просто изчезват – екосистемата колабира. "
Нови вредители в земеделието
По-топлите зими към този момент разрешават на инсекти, които преди не преживяваха мраз, да се развъждат целогодишно. Сред тях са памуковата нощенка (Helicoverpa armigera), листните въшки и средиземноморската муха – призрачен сън за овощните насаждения.
" Те идват с въздушни течения от юг, само че към този момент не си потеглят, " обяснява агроекологът доктор Нина Ганева. " Имаме трайна смяна в екосистемите, която ще засегне и стопанската система. "
Балканите – нов биологичен кръстопът
Климатичните промени трансформират района в тропически буфер сред Азия, Африка и Европа.
Географията на Балканите е изключително уязвима: комбинацията от влажни низини, планини и морски климат основава идеални условия за акомодация.
Според данни на Global Biodiversity Information Facility, над 60 нови типа инсекти са засечени в района от 2015 година насам – от дребни мравки до пеперуди и комари, пренасяни от ветрове или посредством търговски контейнери.
Реакцията на учените
Орнитолози и ентомолози от Българската академия на науките упорстват за национална стратегия за биологичен мониторинг, защото екосистемните промени се случват по-бързо от способността ни да ги проследим.
" Това не е екологична сензация, а развой, който към този момент е в ход, " казва проф. Лъчезар Стоянов " Природата се пренарежда пред очите ни – не трагично, а безшумно. И това е по-страшно. "
Южни комари се настаняват на север
Най-показателен образец е азиатският тигров комар (Aedes albopictus) – насекомо, което преди десетилетие се срещаше единствено в Южна Италия и Гърция. Днес той е засечен в София, Пловдив, Бургас и даже във Велико Търново, съгласно данни на Европейския център за предварителна защита на болесттите (ECDC).
Този тип може да придвижва вирусите на денга, чикунгуня и западнонилска тресчица. Не става дума за суматоха, а за действителна смяна в биосферата — комарът към този момент претърпява зимата в България.
" Преди пет години това беше невероятно, " казва доктор Радка Аргирова от Националния център по заразни заболявания. " Сега яйцата на тези комари умерено оцеляват при -5°C, което демонстрира, че типът се е приспособил към нашия климат. "
Бръмбари, които изяждат цели гори
В същото време инвазивни типове короядни бръмбари унищожават хиляди декари иглолистни гори в България и Северна Македония. Тези инсекти, дейни нормално при високи температури, към този момент имат по-дълъг деен сезон, а това им разрешава две генерации на година вместо едно.
" Това е екологична злополука, която се случва постепенно, " казва лесовъдът инж. Петър Тодоров.
" Една ларва може да убие дърво за седмици. А милиони ларви – цяла гора. "
Опрашителите – жертвите на новия климат
Не всички новодошли са рискови, само че локалните типове губят територията си.
Пчелите и дивите опрашители страдат от комбинацията от суша, високи температури и нови паразити като Varroa destructor – акар, пристигнал от Азия, който опустошава пчелни фамилии в Южна България.
" Имаме цели региони в Пловдивско и Хасковско без диви опрашители, " съобщава проф. Велислав Иванов от Аграрния университет. " Когато климатът се трансформира, пчелите не просто изчезват – екосистемата колабира. "
Нови вредители в земеделието
По-топлите зими към този момент разрешават на инсекти, които преди не преживяваха мраз, да се развъждат целогодишно. Сред тях са памуковата нощенка (Helicoverpa armigera), листните въшки и средиземноморската муха – призрачен сън за овощните насаждения.
" Те идват с въздушни течения от юг, само че към този момент не си потеглят, " обяснява агроекологът доктор Нина Ганева. " Имаме трайна смяна в екосистемите, която ще засегне и стопанската система. "
Балканите – нов биологичен кръстопът
Климатичните промени трансформират района в тропически буфер сред Азия, Африка и Европа.
Географията на Балканите е изключително уязвима: комбинацията от влажни низини, планини и морски климат основава идеални условия за акомодация.
Според данни на Global Biodiversity Information Facility, над 60 нови типа инсекти са засечени в района от 2015 година насам – от дребни мравки до пеперуди и комари, пренасяни от ветрове или посредством търговски контейнери.
Реакцията на учените
Орнитолози и ентомолози от Българската академия на науките упорстват за национална стратегия за биологичен мониторинг, защото екосистемните промени се случват по-бързо от способността ни да ги проследим.
" Това не е екологична сензация, а развой, който към този момент е в ход, " казва проф. Лъчезар Стоянов " Природата се пренарежда пред очите ни – не трагично, а безшумно. И това е по-страшно. "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ