Настанаха години да се крадат роднини
Клетката е едно малко пространство, оградено с железни решетки. Намира се във входа на сливенската полиция. Навремето тук задържаха нарушителите, до момента в който съдът не ги вкара в ареста. Последната медийна фотография на арестуван е отпреди няколко петилетки. Убиец. Безработен маргинал. Изтрезнял синеок и русокос скот. При следващия побой над майка си, я захвърлил върху горящата печка на дърва. Убиецът несъмнено е измежду последните, търкали дървената скамейка зад решетките. От доста време насам за такива, като него, има специфични пространства, до момента в който чакат съдът да ги вкара в следствения арест. Европейски стандарт. Клетката обаче си стои. Днес в нея са „ задържани ”… колела. Скъпи, евтини, всевъзможни – склад за непотърсени, крадени колелета. Собствениците им изобщо не са подавали недоволство и нямат никаква визия, че кражбите са били разкрити, причинителите – хванати, и че могат да си върнат назад движимостите.
А формалните числа за кражбите в Сливен и региона са следните: през 2016 година са били регистрирани 2107 престъпни закононарушения. От тях близо 60 на 100 са закононарушенията против собствеността. Това се случва в място, където 30 на 100 от близо 200-хилядното население живее под прага на бедността, по данни на „ Евростат ”, и съвсем никой не има вяра, че междинната работна заплата в Сливен може да е 676 лв..
Димо Маринов и брачната половинка му Марчи държат магазин за пластмасови произведения и дребни артикули за бита на стоковото пазарище в Сливен. На 12 октомври жена му била сама в магазина. Той пристигнал по обяд, поговорили си. Изведнъж Марчи пребледняла като платно. Шок! „ Парите ги няма! ” – изохкала тя. В дамската си чанта оставила 1000 лв., трябвало да ги внесе по банковата сметка на техен контрагент. Чантата подпряла до един от прозорците, зад заслон в помещението. Звъннали на тел.112 и в локалното полицейско ръководство. Извикали ги на място. Показали им фотоси. „ Не бях запомнила физиономиите на тези клиенти добре, влязоха по-рано същия ден. Четирима мъже и дами на не повече от 25 години, с две деца ” – спомня си тя. Клиентите се огледали, пък поискали да им смъкна някакъв долап от най-високото място върху стелажа. Два пъти я карали да се качва на стълба и да го смъква. Накрая изтърсили, че отиват и по други магазини, чао-чао! и толкоз.
„ В полицията с нас разговаряха двама криминалисти, Панайот Байков и Йордан Данев. Бяхме напряко разрушени! ” – споделя дамата. Инспекторите разузнавачи пък признават, че се насочили безпогрешно към обвинените, тъй като били от контингента. Групичката правила най-вече обири от магазини. Наблюдавали ги. В последно време се движели все по един и същи маршрут – от някогашната трета поликлиника в центъра към стоковото пазарище. „ Очаквахме, че някой ще изпищи! ” – настояват служителите на реда. По видеокамери в региона засекли групата. Още същия ден ги разкрили – поданици на ромския кв. „ Надежда ”.
Оказало се, че когато първия път Маринова се качила на стълбата, не съумели да отворят чантата й. Затова поискали още един път да прегледат шкафа. Тогава една от дамите бръкнала, видяла банкнота от 20 лв.. Дори не предполагала каква тлъста пачка ще извади. Щом ги задържали, били похарчили 100 лв., най-вече за храна. На идващия ден върнали останалите 900 лв.. „ Жена ми отиде в полицията да вземе парите. Аз не пожелах, тъй като не желаех да се срещам лице в лице с крадците. Бях мощно обиден, не можех да давам отговор за реакциите си. Само този, който е претърпял кражба, знае защо приказвам ” – споделя Димо Маринов. И двамата със брачната половинка си са безапелационни: „ Потърсихме ви, с цел да благодарим! ”.
„ О! Имало е инфарктни случаи! ” – декларират служителите на реда. Млад мъж от Велико Търново изгубил безценен, марков портфейл на автогарата в Сливен. Бил в смут, тъй като единствено след няколко дни трябвало да лети за ЮАР, където живеел и работел. „ Момчето не беше на себе си. Едно на ръка, че единствено портфейлът беше за 500 евро, имало пари и валута. Но и персоналните му документи бяха там, златни дебитни карти ” – описаха криминалистите. Мъжът изтървал портмонето пред гарата. Една жена го намерила, взела парите от него и го хвърлила в близката река. Данев и Байков го намерили във водата съвсем в другия завършек на града. На втория ден го върнали на търновеца. Пак по същото време изревала клиентка на хипермаркет. Изчезнало портмонето й с персоналните документи и 800 лв. в него. Открили крадлата – 12-годишно момиче, от Горна Оряховица. Детето било особено доведено от двете си баби, с цел да го обучат на джебчийство.
„ И не е правилно, че единствено ромите крадат. Дори може да се каже, че кражбите, осъществени от тях, в този момент понамаляват, тъй като към този момент са били по пандизите, изпоразболели са се – споделят криминалистите. – Има и такива, които тъкмо в пандизите построяват незаконни привички, само че въпреки всичко не крадат единствено те. Хората постоянно протягат ръка от безпаричие. Роднини крадат от родственици. Отстрани може да не е за поверие. Но стане ли нещо, постоянно ревизираме най-близкия кръг от роднини ” – добавя Байков. Той е бил дълготраен началник на сектора в ромското село Градец, Данев – на сектора в ромския квартал „ Надежда ” в Сливен.
В един от случаите млада жена употребила персоналната карта на друго лице, съумяла да заблуди консултантите в огромен магазин и взела на погашение мобилен телефон за 1800 лв.. Скромно. Личната карта била на личната й майка. Друга уличена оправдала стореното с обидно ниската си заплата. Работела в обществено заведение, където били настанени неколцина дами с ментални проблеми. Взела им пенсиите за неработоспособност, протегнала ръка и на преносим компютър. И наркозависимите, сходно на дамата със скъпия телефон, най-много посягали върху имуществото на близки.
Често посягали и на колела. Най-бедните роми пък ги отмъквали, с цел да има с какво да се придвижват. Трети ги продавали за по 20 лв.. Имало и рядкости. „ Един екзпемпляр от прилежащ регионален град пътуваше до Сливен, с цел да краде колелета. Продаваше ги тук, в махалата и се прибираше. Човекът бе с две висши образования. Беше я закъсал доста след тежък бракоразвод. Веднъж пък издирихме притежателя, само че той не можа да си познае велосипеда. От частите на няколко бяха сглобили един. Той си разпозна единствено моторчето, което бил поставил на неговия ” – обявиха криминалистите. „ С сътрудниците работим по този начин, че да удовлетворим пострадалите. Хората, обяснимо, губят доверие, в случай че се забавим. Разочароват се като стартират каузи, тъй като, споделят, процедурите са продължителни. Ако откраднатата движимост не е на огромна стойност и бъде върната в 7-дневен период, нормално досъдебните производства се приключват. Доволен съм, когато виждам, че връщаме доверието в полицията ” – споделя Данев.
Данев има 20 години стаж в Министерство на вътрешните работи, Байков – 27. Работните им пространства, както и на други места в страната, припомнят декора на кино лентата „ Вчера ”. Май не им пука. Имат длъжностен автомобил, който могат да употребяват дружно с още шестима сътрудници като тях.
А формалните числа за кражбите в Сливен и региона са следните: през 2016 година са били регистрирани 2107 престъпни закононарушения. От тях близо 60 на 100 са закононарушенията против собствеността. Това се случва в място, където 30 на 100 от близо 200-хилядното население живее под прага на бедността, по данни на „ Евростат ”, и съвсем никой не има вяра, че междинната работна заплата в Сливен може да е 676 лв..
Димо Маринов и брачната половинка му Марчи държат магазин за пластмасови произведения и дребни артикули за бита на стоковото пазарище в Сливен. На 12 октомври жена му била сама в магазина. Той пристигнал по обяд, поговорили си. Изведнъж Марчи пребледняла като платно. Шок! „ Парите ги няма! ” – изохкала тя. В дамската си чанта оставила 1000 лв., трябвало да ги внесе по банковата сметка на техен контрагент. Чантата подпряла до един от прозорците, зад заслон в помещението. Звъннали на тел.112 и в локалното полицейско ръководство. Извикали ги на място. Показали им фотоси. „ Не бях запомнила физиономиите на тези клиенти добре, влязоха по-рано същия ден. Четирима мъже и дами на не повече от 25 години, с две деца ” – спомня си тя. Клиентите се огледали, пък поискали да им смъкна някакъв долап от най-високото място върху стелажа. Два пъти я карали да се качва на стълба и да го смъква. Накрая изтърсили, че отиват и по други магазини, чао-чао! и толкоз.
„ В полицията с нас разговаряха двама криминалисти, Панайот Байков и Йордан Данев. Бяхме напряко разрушени! ” – споделя дамата. Инспекторите разузнавачи пък признават, че се насочили безпогрешно към обвинените, тъй като били от контингента. Групичката правила най-вече обири от магазини. Наблюдавали ги. В последно време се движели все по един и същи маршрут – от някогашната трета поликлиника в центъра към стоковото пазарище. „ Очаквахме, че някой ще изпищи! ” – настояват служителите на реда. По видеокамери в региона засекли групата. Още същия ден ги разкрили – поданици на ромския кв. „ Надежда ”.
Оказало се, че когато първия път Маринова се качила на стълбата, не съумели да отворят чантата й. Затова поискали още един път да прегледат шкафа. Тогава една от дамите бръкнала, видяла банкнота от 20 лв.. Дори не предполагала каква тлъста пачка ще извади. Щом ги задържали, били похарчили 100 лв., най-вече за храна. На идващия ден върнали останалите 900 лв.. „ Жена ми отиде в полицията да вземе парите. Аз не пожелах, тъй като не желаех да се срещам лице в лице с крадците. Бях мощно обиден, не можех да давам отговор за реакциите си. Само този, който е претърпял кражба, знае защо приказвам ” – споделя Димо Маринов. И двамата със брачната половинка си са безапелационни: „ Потърсихме ви, с цел да благодарим! ”.
„ О! Имало е инфарктни случаи! ” – декларират служителите на реда. Млад мъж от Велико Търново изгубил безценен, марков портфейл на автогарата в Сливен. Бил в смут, тъй като единствено след няколко дни трябвало да лети за ЮАР, където живеел и работел. „ Момчето не беше на себе си. Едно на ръка, че единствено портфейлът беше за 500 евро, имало пари и валута. Но и персоналните му документи бяха там, златни дебитни карти ” – описаха криминалистите. Мъжът изтървал портмонето пред гарата. Една жена го намерила, взела парите от него и го хвърлила в близката река. Данев и Байков го намерили във водата съвсем в другия завършек на града. На втория ден го върнали на търновеца. Пак по същото време изревала клиентка на хипермаркет. Изчезнало портмонето й с персоналните документи и 800 лв. в него. Открили крадлата – 12-годишно момиче, от Горна Оряховица. Детето било особено доведено от двете си баби, с цел да го обучат на джебчийство.
„ И не е правилно, че единствено ромите крадат. Дори може да се каже, че кражбите, осъществени от тях, в този момент понамаляват, тъй като към този момент са били по пандизите, изпоразболели са се – споделят криминалистите. – Има и такива, които тъкмо в пандизите построяват незаконни привички, само че въпреки всичко не крадат единствено те. Хората постоянно протягат ръка от безпаричие. Роднини крадат от родственици. Отстрани може да не е за поверие. Но стане ли нещо, постоянно ревизираме най-близкия кръг от роднини ” – добавя Байков. Той е бил дълготраен началник на сектора в ромското село Градец, Данев – на сектора в ромския квартал „ Надежда ” в Сливен.
В един от случаите млада жена употребила персоналната карта на друго лице, съумяла да заблуди консултантите в огромен магазин и взела на погашение мобилен телефон за 1800 лв.. Скромно. Личната карта била на личната й майка. Друга уличена оправдала стореното с обидно ниската си заплата. Работела в обществено заведение, където били настанени неколцина дами с ментални проблеми. Взела им пенсиите за неработоспособност, протегнала ръка и на преносим компютър. И наркозависимите, сходно на дамата със скъпия телефон, най-много посягали върху имуществото на близки.
Често посягали и на колела. Най-бедните роми пък ги отмъквали, с цел да има с какво да се придвижват. Трети ги продавали за по 20 лв.. Имало и рядкости. „ Един екзпемпляр от прилежащ регионален град пътуваше до Сливен, с цел да краде колелета. Продаваше ги тук, в махалата и се прибираше. Човекът бе с две висши образования. Беше я закъсал доста след тежък бракоразвод. Веднъж пък издирихме притежателя, само че той не можа да си познае велосипеда. От частите на няколко бяха сглобили един. Той си разпозна единствено моторчето, което бил поставил на неговия ” – обявиха криминалистите. „ С сътрудниците работим по този начин, че да удовлетворим пострадалите. Хората, обяснимо, губят доверие, в случай че се забавим. Разочароват се като стартират каузи, тъй като, споделят, процедурите са продължителни. Ако откраднатата движимост не е на огромна стойност и бъде върната в 7-дневен период, нормално досъдебните производства се приключват. Доволен съм, когато виждам, че връщаме доверието в полицията ” – споделя Данев.
Данев има 20 години стаж в Министерство на вътрешните работи, Байков – 27. Работните им пространства, както и на други места в страната, припомнят декора на кино лентата „ Вчера ”. Май не им пука. Имат длъжностен автомобил, който могат да употребяват дружно с още шестима сътрудници като тях.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ