Нов доклад: Растенията нямат съзнание
Клетъчните сигнали при растенията не могат да се съпоставят с нервната система при животните – концепция, противоречаща на едва познатата научна дисциплинираност растителна невробиология. Растенията са надалеч по-динамични, в сравнение с считаме, написа в нов отчет, представен от wissenschaft.de.
Растенията усещат и реагират на звуци - от жуженето на опрашителите, до звучния дъвчещ тон на хищниците.
Допирът предизвика реакции, част от които растенията в действителност ненавиждат. Те поддържат връзка едно с друго. Вцепеняват се. Възможно е даже да имат способността да помнят.
От началото на 21-ви век, а може би и от по-рано, се води яростен спор дали бихме могли да прокараме ясно разгреничение сред реакциите на растенията вследствие на факторите на околната среда и някакъв тип растителна неврология.
Сравнението има своите ограничавания, настояват критиците. Най-голямата заплаха от антропоморфизирането на растенията, е че слага под подозрение обективността на проучванията, считат учените.
“Растенията и животните са развили напълно разнообразни витални тактики. Мозъкът е безценен орган, няма безусловно никакви преимущества, растенията да имат мощно развита нервна система ”, споделя ботаникът Линкълн Тайц от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Строго видяно единствено животните имат невронна мрежа, способна да обработва тласъци и да пресмята реакции. Никой не твърди, че растенията имат сиво вещество и периферни нерви. Но до момента в който учените откриват повече за комплицираната сигнализация сред клетките и връзката сред обособените растения, хората се изкушават да ги оприличат с животните.
Да разгледаме концепцията за използване на термина “интелигентност на рояка ” във връзка с растенията. Според тази концепция, държанието на растенията е резултат от координацията на обособените кафези и тъкани, аналогично на решаването на проблеми, произлизащо от връзката и съдействието сред членовете на пчелния кошер, написа в отчета.
При тази прилика, обаче, съществуват няколко казуса. Например, пчелите са свободни да идват и да се връщат, за разлика от клетките в самостоятелните растения. Съществува и по-голям генетичен спор сред обособените членове на рояка, който има основна роля при възпроизводството. Но най-проблемната прилика е, концепцията, че най-малко някои растенията може да демонстрират схващане.
На философите им е мъчно да слагат ясна разлика сред растенията и животните в това отношение. Дори актуалните невролози не съумяват дефинират по какъв начин се заражда съзнанието при хората. Предположението, че наподобяващата невронна интензивност във върховете на корените на растенията, се приближава до мозъчната, звучи неправдоподобно, когато съпоставим реакцията на тъканите с тази при животните.
Особено като се има поради, че съществуват животни с действителни нервни системи, които ние не възприемаме като такива.
Възможно е някой ден въпреки всичко да преразгледаме схващанията си, демонстрирайки че изчисленията, осъществявани от растенията, са сравними с това което при животните описваме като схващане. /24chasa.bg
Растенията усещат и реагират на звуци - от жуженето на опрашителите, до звучния дъвчещ тон на хищниците.
Допирът предизвика реакции, част от които растенията в действителност ненавиждат. Те поддържат връзка едно с друго. Вцепеняват се. Възможно е даже да имат способността да помнят.
От началото на 21-ви век, а може би и от по-рано, се води яростен спор дали бихме могли да прокараме ясно разгреничение сред реакциите на растенията вследствие на факторите на околната среда и някакъв тип растителна неврология.
Сравнението има своите ограничавания, настояват критиците. Най-голямата заплаха от антропоморфизирането на растенията, е че слага под подозрение обективността на проучванията, считат учените.
“Растенията и животните са развили напълно разнообразни витални тактики. Мозъкът е безценен орган, няма безусловно никакви преимущества, растенията да имат мощно развита нервна система ”, споделя ботаникът Линкълн Тайц от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Строго видяно единствено животните имат невронна мрежа, способна да обработва тласъци и да пресмята реакции. Никой не твърди, че растенията имат сиво вещество и периферни нерви. Но до момента в който учените откриват повече за комплицираната сигнализация сред клетките и връзката сред обособените растения, хората се изкушават да ги оприличат с животните.
Да разгледаме концепцията за използване на термина “интелигентност на рояка ” във връзка с растенията. Според тази концепция, държанието на растенията е резултат от координацията на обособените кафези и тъкани, аналогично на решаването на проблеми, произлизащо от връзката и съдействието сред членовете на пчелния кошер, написа в отчета.
При тази прилика, обаче, съществуват няколко казуса. Например, пчелите са свободни да идват и да се връщат, за разлика от клетките в самостоятелните растения. Съществува и по-голям генетичен спор сред обособените членове на рояка, който има основна роля при възпроизводството. Но най-проблемната прилика е, концепцията, че най-малко някои растенията може да демонстрират схващане.
На философите им е мъчно да слагат ясна разлика сред растенията и животните в това отношение. Дори актуалните невролози не съумяват дефинират по какъв начин се заражда съзнанието при хората. Предположението, че наподобяващата невронна интензивност във върховете на корените на растенията, се приближава до мозъчната, звучи неправдоподобно, когато съпоставим реакцията на тъканите с тази при животните.
Особено като се има поради, че съществуват животни с действителни нервни системи, които ние не възприемаме като такива.
Възможно е някой ден въпреки всичко да преразгледаме схващанията си, демонстрирайки че изчисленията, осъществявани от растенията, са сравними с това което при животните описваме като схващане. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ