Абсурд ли е животът ни?
Клери Костова
Емил Кръстев е едно от най-оригиналните феномени в актуалната българска литература. Дотолкова, че и рецензията не може да го вкара в калъпа на определенията си. И може би по-добре. Да е нов Кафка, не напълно. Да е Гарсия Маркес на българска почва? Не, напълно не, това е Емил Кръстев със личен несравним почерк, един публицист, който ни измъква от прозата на родното село, от районния взор и ни сродява със актуалната международна литература, демонстрира ни, че в българската литература може да има и различен образ, и различен жанр, колкото и необикновен да е той.
В този смисъл последната му книга " Карибски плажове " е и образец на комбинация от разнообразни стилове. Които целят да влияят по разнообразни способи на съзнанието ни. И това напълно не е инцидентно, тъй като задачата е да се получи търсеният живописен резултат. Повествованието минава от поток на съзнанието, от вътрешен до външен монолог, от роман с иронични нотки до директна тирада. Разказът се прекъсва освен от театрален разговор, само че и от непосредствено изложение на сцената, където се развива събитието, което си е редно, в случай че пишеш пиеса. Авторът като че ли си играе със стилове, на пръв взор несъвместими, с цел да реализира оптимален живописен резултат. Това е стилистична изненада за читателя, може би дори културен потрес, само че тя се трансформира в естетическо наслаждение. Разбира се, тази пиеса в романа е просто едно съновидение на основния воин. В него блика тънкият му комизъм и подигравка.
Описанията, както в множеството творби на Емил Кръстев, са си малко неуместни. Но за какво пък не. Не е ли целият наш живот един парадокс? Но все пак той третира доста съществени въпроси, като този може ли създателят да реализира безспорна независимост? Героят на " Карибски плажове ", надареният художник Николай Колев, Ники, който има поръчка да изрисува базиликата " Света София ", си мечтае за огромни прояви на " Сакре кьор " в Париж, да се разхожда около Сена, да излага картините си на площад " Де Вож ". Но в действителност приключва като доста създатели на дъното. Което за него е самостоятелно ръчно рисувани погребални предложения, съпроводени с дребна пластика, които други продават добре. За да може да се устоя.
Но освен това. Той пада в личния си капан на надарен създател. Защото неговите картички толкоз доста се харесват, че художествената изложба, в която стартира да работи по два часа дневно, се трансформира в затвор, защитаван от полицията, а на ръката му е сложена затворническа гривна. За да продължава да създава погребалните предложения, от чиято продажба не се отхвърлят нито мафиотите, нито полицията, нито публичните организации... до най-висшите кръгове на властта. Това, естествено, е алегорично. И въпреки всичко каква по-голяма насмешка за индивида на изкуството?
В романа всеки си има неосъществима фантазия. Любимата му Толя пък си мечтае за Карибските острови, за Хавана, за курортите на Варадеро, за мохитото и къщата на Хемингуей. Но май нищо не е осъществимо. "...когато застане пред виртуалния си монумент, същинският художник вижда, че в тичането си към фантазията, е не запомнил за нея... По-лошо, осъзнава, че въобще не я е имал... И го заключват да балансира върху кула над празен басейн ", ни споделя създателят.
Така и приключва творбата, с типичния за Емил Кръстев отворен край, в който всеки четец взема решение самичък за себе си каква ще бъде по-нататъшната орис на художника, качил се на тази страшна височина.
Ами за какво пък тъкмо Карибски плажове? Наистина завладяващо. За да си отговорите, просто прочетете книгата. Няма да се разочаровате. Пък и можете да хвърлите взор обратно към творчеството на Емил Кръстев, където книгите му като " Кръговрат ", " Медии ", " Уебсайт " и други ще ви разкрият забавното мислене и творчество на този толкоз невероятен публицист.
Издателство " Гея-Либрис " ще показа книгата " Карибски плажове " на 6 септември от 17 ч. в Литературния ъгъл на Алея на книгата в София
Емил Кръстев е едно от най-оригиналните феномени в актуалната българска литература. Дотолкова, че и рецензията не може да го вкара в калъпа на определенията си. И може би по-добре. Да е нов Кафка, не напълно. Да е Гарсия Маркес на българска почва? Не, напълно не, това е Емил Кръстев със личен несравним почерк, един публицист, който ни измъква от прозата на родното село, от районния взор и ни сродява със актуалната международна литература, демонстрира ни, че в българската литература може да има и различен образ, и различен жанр, колкото и необикновен да е той.
В този смисъл последната му книга " Карибски плажове " е и образец на комбинация от разнообразни стилове. Които целят да влияят по разнообразни способи на съзнанието ни. И това напълно не е инцидентно, тъй като задачата е да се получи търсеният живописен резултат. Повествованието минава от поток на съзнанието, от вътрешен до външен монолог, от роман с иронични нотки до директна тирада. Разказът се прекъсва освен от театрален разговор, само че и от непосредствено изложение на сцената, където се развива събитието, което си е редно, в случай че пишеш пиеса. Авторът като че ли си играе със стилове, на пръв взор несъвместими, с цел да реализира оптимален живописен резултат. Това е стилистична изненада за читателя, може би дори културен потрес, само че тя се трансформира в естетическо наслаждение. Разбира се, тази пиеса в романа е просто едно съновидение на основния воин. В него блика тънкият му комизъм и подигравка.
Описанията, както в множеството творби на Емил Кръстев, са си малко неуместни. Но за какво пък не. Не е ли целият наш живот един парадокс? Но все пак той третира доста съществени въпроси, като този може ли създателят да реализира безспорна независимост? Героят на " Карибски плажове ", надареният художник Николай Колев, Ники, който има поръчка да изрисува базиликата " Света София ", си мечтае за огромни прояви на " Сакре кьор " в Париж, да се разхожда около Сена, да излага картините си на площад " Де Вож ". Но в действителност приключва като доста създатели на дъното. Което за него е самостоятелно ръчно рисувани погребални предложения, съпроводени с дребна пластика, които други продават добре. За да може да се устоя.
Но освен това. Той пада в личния си капан на надарен създател. Защото неговите картички толкоз доста се харесват, че художествената изложба, в която стартира да работи по два часа дневно, се трансформира в затвор, защитаван от полицията, а на ръката му е сложена затворническа гривна. За да продължава да създава погребалните предложения, от чиято продажба не се отхвърлят нито мафиотите, нито полицията, нито публичните организации... до най-висшите кръгове на властта. Това, естествено, е алегорично. И въпреки всичко каква по-голяма насмешка за индивида на изкуството?
В романа всеки си има неосъществима фантазия. Любимата му Толя пък си мечтае за Карибските острови, за Хавана, за курортите на Варадеро, за мохитото и къщата на Хемингуей. Но май нищо не е осъществимо. "...когато застане пред виртуалния си монумент, същинският художник вижда, че в тичането си към фантазията, е не запомнил за нея... По-лошо, осъзнава, че въобще не я е имал... И го заключват да балансира върху кула над празен басейн ", ни споделя създателят.
Така и приключва творбата, с типичния за Емил Кръстев отворен край, в който всеки четец взема решение самичък за себе си каква ще бъде по-нататъшната орис на художника, качил се на тази страшна височина.
Ами за какво пък тъкмо Карибски плажове? Наистина завладяващо. За да си отговорите, просто прочетете книгата. Няма да се разочаровате. Пък и можете да хвърлите взор обратно към творчеството на Емил Кръстев, където книгите му като " Кръговрат ", " Медии ", " Уебсайт " и други ще ви разкрият забавното мислене и творчество на този толкоз невероятен публицист.
Издателство " Гея-Либрис " ще показа книгата " Карибски плажове " на 6 септември от 17 ч. в Литературния ъгъл на Алея на книгата в София
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ