Клавишите, докоснати от неговите пръсти, са не просто хубави звуци,

Клавишите, допрени от неговите пръсти, са не просто хубави звуци, а обособена симфония. Те са концерт в концерта. Музикална галактика, която те кара да се преоткриваш, до момента в който навлизаш в хубостта й. В един прекомерно прекрасен свят. В действителност без граници и без задръжки.

Иво Погорелич свири с най-хубавите оркестри и диригенти в света. И Софийската филхармония, и Найден Тодоров, напълно естествено се вписват в този избор. Световноизвестният пианист се завръща у нас, има-няма, 30-ина месеца откакто в края на януари 2020 година, още веднъж в зала „ България “, докара публиката до възторг. После отдели още време – с цел да се срещне със стотиците искащи, които желаеха да получат подпис, да го прегърнат, целунат, допрян или просто да го зърнат от една ръка разстоятие...

На 10 ноември 2022 година въодушевлението бе още по-голямо, а хората – още по-настръхнали и още по-жадни за хубава музика. И за Погорелич. Шопен. Втори концерт за пиано и оркестър. И едно още по-силно, и още по-(не)очаквано чувство за празник. Както го умеят единствено най-големите.

Неформалната среща с него е не по-малко тестване за духа, за невъзможността да спреш необратимостта на живота. За уроци, всеки от които, в своята наложителност, стига до няколко основи – дисциплинираност, отговорност, чест, поредност, низ от революции... Каквато, може би, е естествената житейска среда на Погорелич.



Иво Погорелич: Продължава ли към момента пандемията или е единствено в главите на хората. Кои са специфичните българи в живота му. Приема ли себе си за мечтател – в живота и в музиката. Как прави своите избори. Готов ли е да изнесе концерт пред един човек. Кое е мястото, само че което обича да се завръща...

Г-н Погорлеч, има ли специфична причина да се върнете у нас толкоз скоро след последния Ви концерт?

- Не зная. Кога тъкмо беше последният концерт... Явно е било преди да се появи ковид. За мен пандемията стартира през 2019 година. Тогава взимах визи от разнообразни посолства, с цел да отпътувах на турне в Япония, Корея и Китай.

За първи път чух вести за корона по малкия екран – беше през ноември 2019 година. Още тогава имах предусещане и инстинкт, че ни чака нещо доста съществено.

Бях в Токио, когато започнаха да идват новините. Не знам дали си спомняте един от първите произшествия. Беше с кораба „ Диамантената принцеса “, който влезе в пристанището на Йокохама с заболели хора на борда. По това време аз приключих уговорката в Япония, отпътувах за Корея и свирих там един концерт, вторият беше анулиран. После отпътувах за Китай, където всичко беше анулирано...



Прибрах се в Европа и 48 часа по-късно двете летища на Милано, които употребявам, бяха затворени. След това избухна обстановката в Ломбардия, която и до този миг остава една от най-сериозните обстановки от пандемията. Такава беше обстановката тогава, в този момент сме 2022 година Дойдох, тъй като бях поканен...

Казвате, че пандемията за Вас е почнала през 2019 година. Продължава ли към момента или е единствено в главите на хората...

- Не знам. Не съм сигурен, тъй като има доста отчети от разнообразни страни. Съвсем ненадейно, хората стопираха да се опасяват и започнаха да се усещат несъмнено, успокоиха се някак си и въздъхнаха надълбоко. И започнаха да идват отчети за растящи случаи...

По време на пандемията аз работих, само че от самото начало си правех PCR-тестове и носех една купчина документи и документи, че не съм инфектиран...

Има ли специфични българи по пътя Ви като музикант?

- Още от дете знам, че българите са доста музикален народ. Тогава бях 7-8 годишен... Имах много български учители в музикалното учебно заведение. Още оттогава у мен се е основало усещането, че българите са носители само че доста мощно възприятие за темп и могат да пеят красиво.

Освен това, българските музиканти имаха доста добра известност.

Тук става въпрос за манталитета на хора, които обичат слънцето и живота, те са доста гъвкави, доста приятни, с добър темперамент.



Нали знаете, когато си дете, в главата ти се въртят най-различни облици. Такава най-малко беше моята визия за българите. И по този начин си остана...

А по-късно срещнахте ли български музиканти по пътя си...

- Не бих могъл да кажа напълно тъкмо, тъй като моят живот се промени изцяло. Много време мина. Срещал съм разнообразни диригенти, само че не мога да кажа съответни имена.

Приемате ли себе си за мечтател в музиката?

- (Смее се с глас – бел. а.) Не знам. Мисля, че това, което е значимо, е да имаш хрумвания. Но и това не е толкоз значимо, тъй като се приема и надали не е обезпечено, че композиторите са тези, които носят концепциите. И това е задоволително (Смее се – бел. а.).

А в живота мечтател ли сте?

- И на този въпрос не мога да дам еднопосочен отговор. Моят живот е плануван и регламентиран. Така че аз имам отговорности, които би трябвало да извършвам.
Например, след нашата среща би трябвало да отида до хотела, да хапна нещо, да поспя малко и още веднъж да се върна тук.

При този метод на живот, по какъв начин вършиме своите избори – персонални и професионални? Разчитате ли на интуицията си или обмисляте нещата в елементи?

- Не зная... Винаги е добре пристигнало да имаш ентусиазъм и фикция, само че действителността на живота е просто една отговорност. Отговорността е тази, която господства в тази ситуация. Основно...

Готов ли сте да изнесете концерт пред един човек? И що за човек би бил той?

- Знаете ли, аз постоянно чувствам наличието на композитора, когато изсвирвам. И това наличие нормално е сериозно.

Кое е мястото, само че което обичате да се завръщате?

- Много е необичайно... Защото моят метод на живот е едно безкрайно въртене, един низ от революции. Нещата се трансформират. Нашите усещания от местата се трансформират, самите места също се трансформират. Ние самите сме разнообразни, когато се завръщаме някъде. Затова ми е съвсем безусловно невероятно да назова съответно място.



Обикновено е хубаво да бъдеш тук-там, където хората са гостоприемни, топли и където умеят да почитат актьора и чакат, че той ще им предложи нещо положително от сцената. Мисля, че е София е едно такова място.

Как бихте траял изречението: Аз съм човек, който обича...

- (Замисля се – бел. а.) Добрата музика.