Георги Мърков: Селскостопанският техникум и спортът ме изградиха като личност
Класната ми ме защищити от огромна неточност, с благодарност споделя първенецът, на който учебното заведение е дало старт на блестяща кариера
Олимпийският, международен и европейски първенец в класическата битка Георги Мърков е един от звездните ученици на тогавашния Селскостопански колеж „ Петър Богданов “, през днешния ден – Професионална гимназия по селско стопанство „ Царица Йоанна “. Преди десетина дни той и съучениците му от випуск 1965, който преди време е включвал три паралелки с по 28-30 възпитаници, се събраха на трогателна среща 60 години след абитуриентския си бал. Избраха за място на срещата обичаното учебно заведение. А ситуацията там, въпреки и изменена, осъвременена, разсъни лавина от приятни мемоари от едни отминали времена, доста по-различни от сегашните.
Георги Мърков на драго сърце и напълно искрено описа своята история, обвързвана със Селскостопанския колеж. В образователното заведение той влезнал с връзки, както самичък признава.
„ Тогава Селскостопанският колеж беше един от водещите в страната и не можеше в него да учи който изиска – спомня си огромният български състезател. – Трудна работа беше да влезеш, тъй като имаше доста искащи. Ние имахме във випуска съученици от няколко района в България, дори и чак от Бургас. Един учител ми оказа помощ да вляза. Привилегии по това време употребиха хора с принос към партията, със заслуги за страната, имаше и тогава политическо въздействие, както и в този момент. Та, с другарство влязох. Или най-малко по този начин ми споделиха. Подбираха ни по тапия и по биография. Аз съм роден в село Горно Вършило, малко село, знаете. В тамошното учебно заведение не се наблягаше доста на знанието. Разликата я усетих, когато имах опция да поддържам връзка с възпитаници и сътрудници, учили в огромните градове. Усещах, че не съм им равносилен. Но това ме караше доста да се старая, с цел да стана като тях. А и в техникума нямаше метод да не учиш и да не се мъчиш! “ – шеговито отбелязва тогавашният средношколец.
В тези години всички ученици на Селскостопанския колеж живеели на цялостен интернат. Нощували в базата на школото, дружно ставали, дружно се хранели, дружно прекарвали задачите си дни – като едно семейство. Не единствено през образователната година, само че и по време на по този начин нареченото трудово образование – едномесечна процедура, провеждана всяко лято по време на ваканцията. Вършели всякаква селскостопанска работа, от която техникумът се издържал, а и осигурявал храната за многото си възпитаници. Едно от най-ценните неща, родили се от този взаимен живот съвсем през цялата година, били здравите другарства, потвърдили се с десетилетията след завършването. Бившите съученици се търсят, вършат си срещи за годишнини от бала, възнамеряват последващи сбирки и се молят за дълъг живот, с цел да могат отново да се събират всички дружно, несъмнено – в обичаното учебно заведение.
Георги Мърков споделя още, че в ученическите му години условията в техникума били доста високи и строги. Децата боготворели учителите, тяхната дума била закон.
„ Сега не е по този начин и доста тъпо! – разяснява именитият състезател. – Не знам кой е отговорен – дали възпитанието на родителите, дали системата, дали нещо друго. Но тогава и класните, и учителите, и възпитателите за нас бяха всичко! Спомням си нашата възпитателка – Спасова се споделяше – в никакъв случай няма да я не помни. Вече споделих, че при започване на мен в учебното заведение ми се видя доста мъчно! Нямах мощен триумф и не имах вяра, че ще се оправя. Един ден си събрах багажа. Баща ми ме беше изпратил с едно дървено куфарче, сложих си нещата в него и си потеглих. Обаче тя ме срещна. Като разбра накъде съм тръгнал, стартира да ме разубеждава. Дълго си говорихме и съумя да ме накара да се върна. Тя ме избави, другояче аз бях тръгнал да си вървя и кой знае какво щеше да стане от мен! После тази жена съм я гледал като господ, толкоз мощно съм я уважавал! Тя имаше прелестно отношение към всички деца, в това число към тези, които родителите им ги бяха оставили в пансиона. Но времената бяха такива. И макар компликациите, за нас бяха доста хубави! Класната ни пък се споделяше Попчева. Беше доста строга. Всички я гледахме с уважение. Едновременно я уважавахме, само че и се страхувахме от нея. Оценявахме, че е строга, само че обективна. Преподаваше ни по български език и литература. Аз доста обичах да чета, всички стихотворения знаех наизуст. Но в правописа не бях от мощните – на село кой да ме учи на правопис? Тя доста ми оказа помощ. Вече съм с две висши образования и съм професор, само че това, което съм го изпуснал в първите години, беше доста мъчно да се навакса “.
Георги Мърков в продължение на 15 години е бил учител по спортна педагогика в Пловдивския университет. Вече не преподава. Но постоянно гостува в университета, където се радва на почитание.
Съветът му към младежите е да се посветят на нещо свястно – спорта. Не всеки ще стане международен или олимпийски първенец, само че всеки състезател възпитава у себе си дисциплинираност, възприятие за отговорност, усърдие, належащо за реализиране на високите цели. Другият съвет към младежите е да държат на образованието си, да бъдат любознателни, да се построяват като почтени и честни хора. Във време, когато всеки има толкоз елементарен достъп до всякаква информация, да не знаеш, си е срамотия, споделя Мърков. Внуците му също са изявени спортисти, към този момент извоювали шампионски трофеи.
За блестящата спортна и преподавателска кариера на дядо им решаваща роля е изиграл и Селскостопанският колеж. Защото освен нивото на обучение било високо, само че и спортът за децата. Всяко учебно заведение имало тимове, които се състезавали с тези на другите образователни заведения, ходели на шампионати из цялата страна, радвали се на всяка своя победа, учели се от всяка загуба. Като в живота. Гордост и въпрос на авторитет било да ти се доверят да представляваш своя колеж на съревнование. Тогава учител по физкултура в техникума бил Атанас Пържелов, който е бил вратар в тим „ Червено знаме “ – Пазарджик, а по-късно се издига до треньор на Националния тим по футбол на България.
„ Нали си представяте с какви фрагменти са разполагали тогава учебните заведения! – с наяве удивление отбелязва Георги Мърков. – Днес има физкултурници, които избират тази компетентност единствено с цел да им е елементарно. Не вкарват децата в тънкостите, не работят за възпитаване на дисциплинираност и състезателен дух “.
По това време нямало профилирани спортни учебни заведения, само че във всяко били проведени премного спортни клубове. Децата за тях се подбирали съгласно физическите им данни и опциите им. Било чест да бъдат включени в клубовете. А победа над тима на друга гимназия носела необикновен престиж.
„ Неслучайно по това време постигнахме най-големите триумфи. От техникума ме взеха в Националния тим, станах републикански първенец, след две години станах трети на международно състезание, а на идната година станах и олимпийски, и международен първенец. Значи аз съм имал подготовката за всичко това! Спортът и Селскостопанският колеж ме построиха като персона “.
Образователната система от тези години не оставяла децата да си пилеят времето. Сутрин учели по стратегия, следобяд – на наложителна занималня за спомагателна подготовка. Имали и доста процедура по опитните полета, градините и лозята на техникума. Свободно време съвсем не оставало. Болничен можело да получат само от учебния доктор, и то в случай че в действителност са в съществено положение.
„ Но ние тогава не боледувахме. Не знам по какъв начин сме го реализирали, само че бяхме здрави и мощни деца “ – добавя Мърков.
Вечерите били време за забави, танци и културни прояви. Имало и самоинициативен състав, който правел театрални представления.
Днес тогавашните възпитаници от випуск 1965 са богати на мемоари. Именно те ги теглят на обичайните им сбирки. Доскоро срещите са били на всеки 5-10 години. На последната, осъществена в средата на юни тази година, е решено отсега нататък да бъдат всяко лято по същото време. Времето на зрелостниците – сегашни и някогашни, само че запазили младежкото в сърцата си.
Олимпийският, международен и европейски първенец в класическата битка Георги Мърков е един от звездните ученици на тогавашния Селскостопански колеж „ Петър Богданов “, през днешния ден – Професионална гимназия по селско стопанство „ Царица Йоанна “. Преди десетина дни той и съучениците му от випуск 1965, който преди време е включвал три паралелки с по 28-30 възпитаници, се събраха на трогателна среща 60 години след абитуриентския си бал. Избраха за място на срещата обичаното учебно заведение. А ситуацията там, въпреки и изменена, осъвременена, разсъни лавина от приятни мемоари от едни отминали времена, доста по-различни от сегашните.
Георги Мърков на драго сърце и напълно искрено описа своята история, обвързвана със Селскостопанския колеж. В образователното заведение той влезнал с връзки, както самичък признава.
„ Тогава Селскостопанският колеж беше един от водещите в страната и не можеше в него да учи който изиска – спомня си огромният български състезател. – Трудна работа беше да влезеш, тъй като имаше доста искащи. Ние имахме във випуска съученици от няколко района в България, дори и чак от Бургас. Един учител ми оказа помощ да вляза. Привилегии по това време употребиха хора с принос към партията, със заслуги за страната, имаше и тогава политическо въздействие, както и в този момент. Та, с другарство влязох. Или най-малко по този начин ми споделиха. Подбираха ни по тапия и по биография. Аз съм роден в село Горно Вършило, малко село, знаете. В тамошното учебно заведение не се наблягаше доста на знанието. Разликата я усетих, когато имах опция да поддържам връзка с възпитаници и сътрудници, учили в огромните градове. Усещах, че не съм им равносилен. Но това ме караше доста да се старая, с цел да стана като тях. А и в техникума нямаше метод да не учиш и да не се мъчиш! “ – шеговито отбелязва тогавашният средношколец.
В тези години всички ученици на Селскостопанския колеж живеели на цялостен интернат. Нощували в базата на школото, дружно ставали, дружно се хранели, дружно прекарвали задачите си дни – като едно семейство. Не единствено през образователната година, само че и по време на по този начин нареченото трудово образование – едномесечна процедура, провеждана всяко лято по време на ваканцията. Вършели всякаква селскостопанска работа, от която техникумът се издържал, а и осигурявал храната за многото си възпитаници. Едно от най-ценните неща, родили се от този взаимен живот съвсем през цялата година, били здравите другарства, потвърдили се с десетилетията след завършването. Бившите съученици се търсят, вършат си срещи за годишнини от бала, възнамеряват последващи сбирки и се молят за дълъг живот, с цел да могат отново да се събират всички дружно, несъмнено – в обичаното учебно заведение.
Георги Мърков споделя още, че в ученическите му години условията в техникума били доста високи и строги. Децата боготворели учителите, тяхната дума била закон.
„ Сега не е по този начин и доста тъпо! – разяснява именитият състезател. – Не знам кой е отговорен – дали възпитанието на родителите, дали системата, дали нещо друго. Но тогава и класните, и учителите, и възпитателите за нас бяха всичко! Спомням си нашата възпитателка – Спасова се споделяше – в никакъв случай няма да я не помни. Вече споделих, че при започване на мен в учебното заведение ми се видя доста мъчно! Нямах мощен триумф и не имах вяра, че ще се оправя. Един ден си събрах багажа. Баща ми ме беше изпратил с едно дървено куфарче, сложих си нещата в него и си потеглих. Обаче тя ме срещна. Като разбра накъде съм тръгнал, стартира да ме разубеждава. Дълго си говорихме и съумя да ме накара да се върна. Тя ме избави, другояче аз бях тръгнал да си вървя и кой знае какво щеше да стане от мен! После тази жена съм я гледал като господ, толкоз мощно съм я уважавал! Тя имаше прелестно отношение към всички деца, в това число към тези, които родителите им ги бяха оставили в пансиона. Но времената бяха такива. И макар компликациите, за нас бяха доста хубави! Класната ни пък се споделяше Попчева. Беше доста строга. Всички я гледахме с уважение. Едновременно я уважавахме, само че и се страхувахме от нея. Оценявахме, че е строга, само че обективна. Преподаваше ни по български език и литература. Аз доста обичах да чета, всички стихотворения знаех наизуст. Но в правописа не бях от мощните – на село кой да ме учи на правопис? Тя доста ми оказа помощ. Вече съм с две висши образования и съм професор, само че това, което съм го изпуснал в първите години, беше доста мъчно да се навакса “.
Георги Мърков в продължение на 15 години е бил учител по спортна педагогика в Пловдивския университет. Вече не преподава. Но постоянно гостува в университета, където се радва на почитание.
Съветът му към младежите е да се посветят на нещо свястно – спорта. Не всеки ще стане международен или олимпийски първенец, само че всеки състезател възпитава у себе си дисциплинираност, възприятие за отговорност, усърдие, належащо за реализиране на високите цели. Другият съвет към младежите е да държат на образованието си, да бъдат любознателни, да се построяват като почтени и честни хора. Във време, когато всеки има толкоз елементарен достъп до всякаква информация, да не знаеш, си е срамотия, споделя Мърков. Внуците му също са изявени спортисти, към този момент извоювали шампионски трофеи.
За блестящата спортна и преподавателска кариера на дядо им решаваща роля е изиграл и Селскостопанският колеж. Защото освен нивото на обучение било високо, само че и спортът за децата. Всяко учебно заведение имало тимове, които се състезавали с тези на другите образователни заведения, ходели на шампионати из цялата страна, радвали се на всяка своя победа, учели се от всяка загуба. Като в живота. Гордост и въпрос на авторитет било да ти се доверят да представляваш своя колеж на съревнование. Тогава учител по физкултура в техникума бил Атанас Пържелов, който е бил вратар в тим „ Червено знаме “ – Пазарджик, а по-късно се издига до треньор на Националния тим по футбол на България.
„ Нали си представяте с какви фрагменти са разполагали тогава учебните заведения! – с наяве удивление отбелязва Георги Мърков. – Днес има физкултурници, които избират тази компетентност единствено с цел да им е елементарно. Не вкарват децата в тънкостите, не работят за възпитаване на дисциплинираност и състезателен дух “.
По това време нямало профилирани спортни учебни заведения, само че във всяко били проведени премного спортни клубове. Децата за тях се подбирали съгласно физическите им данни и опциите им. Било чест да бъдат включени в клубовете. А победа над тима на друга гимназия носела необикновен престиж.
„ Неслучайно по това време постигнахме най-големите триумфи. От техникума ме взеха в Националния тим, станах републикански първенец, след две години станах трети на международно състезание, а на идната година станах и олимпийски, и международен първенец. Значи аз съм имал подготовката за всичко това! Спортът и Селскостопанският колеж ме построиха като персона “.
Образователната система от тези години не оставяла децата да си пилеят времето. Сутрин учели по стратегия, следобяд – на наложителна занималня за спомагателна подготовка. Имали и доста процедура по опитните полета, градините и лозята на техникума. Свободно време съвсем не оставало. Болничен можело да получат само от учебния доктор, и то в случай че в действителност са в съществено положение.
„ Но ние тогава не боледувахме. Не знам по какъв начин сме го реализирали, само че бяхме здрави и мощни деца “ – добавя Мърков.
Вечерите били време за забави, танци и културни прояви. Имало и самоинициативен състав, който правел театрални представления.
Днес тогавашните възпитаници от випуск 1965 са богати на мемоари. Именно те ги теглят на обичайните им сбирки. Доскоро срещите са били на всеки 5-10 години. На последната, осъществена в средата на юни тази година, е решено отсега нататък да бъдат всяко лято по същото време. Времето на зрелостниците – сегашни и някогашни, само че запазили младежкото в сърцата си.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ