Върховният касационен съд реши: Лихварството не е престъпление
Класическото лихварство, при което се дават заеми със лични пари против рента, не е закононарушение.
Това следва от новия наложителен прочит на член 252, алинея 1* от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС), заяви правният уебсайт.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите.
В тълкувателно решение Наказателната гилдия разгласи: „ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива тази активност.
И решението дали ще има такова закононарушение в Наказателен кодекс е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
Остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната рента.
член 252, алинея 1* Който без надлежно позволение прави по занимание банкови, застрахователни или други финансови покупко-продажби, дава платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова позволение, се санкционира с отнемане от независимост от три до пет години и с конфискация до ½ от имуществото на деца.
Това следва от новия наложителен прочит на член 252, алинея 1* от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС), заяви правният уебсайт.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите.
В тълкувателно решение Наказателната гилдия разгласи: „ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива тази активност.
И решението дали ще има такова закононарушение в Наказателен кодекс е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
Остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната рента.
член 252, алинея 1* Който без надлежно позволение прави по занимание банкови, застрахователни или други финансови покупко-продажби, дава платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова позволение, се санкционира с отнемане от независимост от три до пет години и с конфискация до ½ от имуществото на деца.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ