Новият български филм “Клас 90” - топъл и човешки, въпреки всичките си недостатъци
“Клас 90 ” е топъл и носталгичен филм.
Неподправените страсти, които от време на време проблясват на екрана, са силата и очарованието на продукцията.
Филмът е дебют за режисьора Бойко Боянов, който написва сюжета дружно със своя състудент Станислав Тодоров-Роги („ Дъвка за балончета “). Оператор е Мартин Балкански.
Историята, която оживява на екрана, е комбинация от действителни и измислени хора и обстановки.
Филмът споделя за поколението, претърпяло младостта си пред 80-те, героите са някогашни съученици, които се събират да отпразнуват 33 години от завършването на гимназията.
Изолирани са в хотел в планината и безусловно, и метафорично - няма къде да избягат, нито да се скрият.
Купонът има дрескод, всички би трябвало да облечени по модата на тогавашната ера, дружно с едновремешните си облекла обличат и неизлекуваните си контузии.
Образите са накратко построени - двойката, която основава семейство незабавно след дипломирането, корумпираният политик, унизеното в гимназията момиче, емигрантът, амбициозната журналистка, алкохолизираният артист, скромната и тиха съученичка, която в този момент работи в банка.
Актьорите имат химия между тях. Личи, че са се забавлявали откровено по време на фотосите, само че желанието на сценаристите да обзет цялата българска народопсихология лишава от тежестта на персонажите.
Понякога ни се коства, че това не са пълнокръвни персони, а ходещи лозунги за проблемите на съвремието и несъмнено - за прехода.
Любимата тематика на новото българското кино - социализмът и животът през 90-те - също изживява своя интерпретация в “Клас 90 ”. Разбира се, това е напълно обикновено. Режисьорът е връстник на героите, познава това време, има подобен с техния опит.
Положителна линия на кино лентата е, че не съди - демонстрира със съчувствие и схващане слабостите, измените и жестокостта на своите персонажи.
Това, че сценаристите са избрали да опишат историите на всички някогашни съученици, е по едно и също време минус и предимство.
Този метод основава нужната динамичност и безпорядък, само че без да може да стигне прекомерно надълбоко.
Препускаме през самопризнания, обвинявания, секрети и разкрития, без да навлизаме в мотивацията на героите, без да се идентифицираме с тях.
Всички ни стават симпатични, само че са далечни, в никакъв случай не потъваме изцяло в историите им. Актьорите се оправят отлично, има “преиграване ” и театрални похвати, само че не наподобяват дразнещо и отблъскващо, а някак в “духа на срещата ”.
Умело са пресъздадени язвителните мнения, шегите, конкуренцията, надпреварата.
Изведнъж възрастните още веднъж са деца.
Това, че актьорите са познати и известни лица, също е плюс за кино лентата. Участват Любомир Нейков, Людмила Митева Даскалова, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов и немската актриса Катрин Йене.
Гледали сме ги в голям брой филми, театрални постановки, телевизионни продукции - това основава чувството, че те в действителност са ни съученици, че дружно сме минали пътя до тази среща в планината.
Въпреки тежките тематики, които историята пътем подхваща - за издевателството в учебно заведение, корупцията, неуспехите в персоналния живот, “Клас 90 ” не е тъмен филм.
Напротив, той е топъл и човешки, дружно с всичките си дефекти и недостатъци.
Всъщност, по някакъв чудноват и абсурден метод - прекрасен е точно поради тях.
Неподправените страсти, които от време на време проблясват на екрана, са силата и очарованието на продукцията.
Филмът е дебют за режисьора Бойко Боянов, който написва сюжета дружно със своя състудент Станислав Тодоров-Роги („ Дъвка за балончета “). Оператор е Мартин Балкански.
Историята, която оживява на екрана, е комбинация от действителни и измислени хора и обстановки.
Филмът споделя за поколението, претърпяло младостта си пред 80-те, героите са някогашни съученици, които се събират да отпразнуват 33 години от завършването на гимназията.
Изолирани са в хотел в планината и безусловно, и метафорично - няма къде да избягат, нито да се скрият.
Купонът има дрескод, всички би трябвало да облечени по модата на тогавашната ера, дружно с едновремешните си облекла обличат и неизлекуваните си контузии.
Образите са накратко построени - двойката, която основава семейство незабавно след дипломирането, корумпираният политик, унизеното в гимназията момиче, емигрантът, амбициозната журналистка, алкохолизираният артист, скромната и тиха съученичка, която в този момент работи в банка.
Актьорите имат химия между тях. Личи, че са се забавлявали откровено по време на фотосите, само че желанието на сценаристите да обзет цялата българска народопсихология лишава от тежестта на персонажите.
Понякога ни се коства, че това не са пълнокръвни персони, а ходещи лозунги за проблемите на съвремието и несъмнено - за прехода.
Любимата тематика на новото българското кино - социализмът и животът през 90-те - също изживява своя интерпретация в “Клас 90 ”. Разбира се, това е напълно обикновено. Режисьорът е връстник на героите, познава това време, има подобен с техния опит.
Положителна линия на кино лентата е, че не съди - демонстрира със съчувствие и схващане слабостите, измените и жестокостта на своите персонажи.
Това, че сценаристите са избрали да опишат историите на всички някогашни съученици, е по едно и също време минус и предимство.
Този метод основава нужната динамичност и безпорядък, само че без да може да стигне прекомерно надълбоко.
Препускаме през самопризнания, обвинявания, секрети и разкрития, без да навлизаме в мотивацията на героите, без да се идентифицираме с тях.
Всички ни стават симпатични, само че са далечни, в никакъв случай не потъваме изцяло в историите им. Актьорите се оправят отлично, има “преиграване ” и театрални похвати, само че не наподобяват дразнещо и отблъскващо, а някак в “духа на срещата ”.
Умело са пресъздадени язвителните мнения, шегите, конкуренцията, надпреварата.
Изведнъж възрастните още веднъж са деца.
Това, че актьорите са познати и известни лица, също е плюс за кино лентата. Участват Любомир Нейков, Людмила Митева Даскалова, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов и немската актриса Катрин Йене.
Гледали сме ги в голям брой филми, театрални постановки, телевизионни продукции - това основава чувството, че те в действителност са ни съученици, че дружно сме минали пътя до тази среща в планината.
Въпреки тежките тематики, които историята пътем подхваща - за издевателството в учебно заведение, корупцията, неуспехите в персоналния живот, “Клас 90 ” не е тъмен филм.
Напротив, той е топъл и човешки, дружно с всичките си дефекти и недостатъци.
Всъщност, по някакъв чудноват и абсурден метод - прекрасен е точно поради тях.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ