Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
Клариса „ Клара ” Харлоу Бартън посвещава живота си на филантропична активност за благополучието на другите. Тя е създател на Американския червен кръст – работата ѝ оказва помощ на хора във времена на война и мир, трансформирайки я в знак на хуманизъм.
Родена на 25 декември 1821 година в Оксфорд, Масачузетс (САЩ), Клара е най-малката от петте деца на Стивън и Сара Бартън. Като младеж Клара оказва помощ в грижата за съществено болния си брат Дейвид – това е и първият ѝ опит като здравна сестра. Семейството предизвиква мъчително срамежливата си щерка да стане учителка по рекомендация на известния френолог Л. Н. Фаулър, който я преглежда като момиче (френологията е псевдонаука, съгласно която по формата на черепните кости може да се съди за проявата на комплицирани душевен качества). Клара стартира да преподава едвам 15-годишна в околните учебни заведения. Тя посещава Либералния институт в Клинтън, Ню Йорк (1850-51 г.), а през 1852 година в Бордентаун, Ню Джърси, основава гратис учебно заведение, което скоро става толкоз огромно, че жителите на града отхвърлят да разрешат на жена да го ръководи. За шеф е назначен мъж и Клара подава оставка, разбирайки, че той ще получава двойна заплата като декларира, че в никакъв случай няма да работи за по-малко възнаграждение от мъж.
През 1854 година тя е наета като чиновник в Патентното ведомство на Съединени американски щати във Вашингтон, първата жена, назначена на подобен пост (получава заплата от 1400 $ годишно, както и мъжките ѝ колеги). През идната година обаче министърът на вътрешните работи Робърт Макклеланд, който се опълчва на дамите, работещи в държавното управление, я намалява като служба с по-ниска заплата. През 1857 година администрацията на Бюканън отстрани напълно позицията, на която е назначена, само че през 1860 година тя се връща още веднъж след избирането на президента Ейбрахам Линкълн.
С ранени по време на Гражданската война
С експлоадирането на Гражданската война в Съединени американски щати през 1861 година Клара напуща работата си и трансформира в своя задача обезпечаването на муниции за бойците от американската войска. Тя подема самодейност в организирането на уреди за възобновяване на изгубения багаж на военните и за обезпечаване на медикаменти и консумативи за ранените мъже. Това е началото на една доживотна кариера в помощ на хората по време на спорове и бедствия. През 1862 година тя получава и позволение да пресече бойните линии, с цел да разпредели запасите, да търси изчезналите и да се грижи за ранените. Клара е и на всяка огромна борба в Мериленд, Вирджиния и Южна Каролина, където също се грижи за ранените и става известна като „ ангел на бойното поле “. Официално е оповестена за основна здравна сестра в един от отрядите на военачалник Бенджамин Бътлър през 1864 година, (въпреки че няма официално здравно образование).
През 1865 година, по искане на президента Ейбрахам Линкълн, тя основава особено бюро, което да помогне в търсенето на изчезнали бойци, маркира хиляди гробове и свидетелства в Конгреса за нейните военни прекарвания.
През 1869 година Бартън пътува из Европа, с цел да възвърне здравето си. Докато е в Швейцария, тя научава за Международния червен кръст, основан в Женева през 1864 година В този интервал избухва и френско-германската война и Бартън още веднъж разпределя помощи за жертвите. След завръщането си в Съединените щати през 1873 година тя пламенно и сполучливо организира акция за подписването на Женевската спогодба. Споразумението има за цел да разреши лекуването на болните и ранените в борбите, вярното идентифициране и заравяне на починалите, и подходящо справяне с военнопленниците. За да построи поддръжка за основаването на американско общество на Червения кръст, тя написа брошури, изнася лекции и се среща с президента Ръдърфорд Б. Хейс.
През 1881 година Клара Бартън провежда Американската асоциация на Червения кръст, известна от 1893 година като Американски народен червен кръст, и служи като негов президент до 1904 година Тя написва и американската корекция към конституцията на Червения кръст, която планува разпределянето на облекчения освен във война, само че и във времена на бедствия като апетит, наводнения, трусове, торнадо и епидемии. През 1883 година Бартън служи и като шеф на женския новаторски затвор в Шерборн, Масачузетс. Въпреки това, тя остава отдадена на главната си идея. Пътува и като чиновник на Червения кръст, с цел да оказва помощ на жертвите на пожари в Мичиган и жертвите на трусове в Чарлстън, Южна Каролина. През 1884 година тя носи ресурси за жертвите на наводненията по река Охайо. Пет години по-късно отива в Джонстаун, Пенсилвания след пагубно наводняване. Бартън също пътува до Русия и Турция, с цел да помогне на нуждаещите се. Едва през 1900 година посещава Галвестън, Тексас, с цел да управлява помощта след приливна вълна.
Бартън се посвещава напълно на организацията и внимателно я пази от всякаква интервенция, надзиравайки дейностите ѝ толкоз тясно, че членовете на изпълнителния съвет повдигат обвинявания за авторитаризъм против нея. До 1904 година тя интензивно посещава национални и интернационалните срещи, помагайки при бедствия, оказва поддръжка на бездомните и бедните. Въпреки произвола на нейните административни способи, достиженията ѝ са забележителни и заслужават внимание и почитание. Тя е също и разгорещен покровител на изборните права на дамите, написа и няколко книги, в това число „ История на Червения кръст “ (1882), „ Червеният кръст в мира и войната “ (1899) и „ Историята на моето детство “ (1907). През 1904 година тя основава Националната асоциация за първа помощ на Америка, организация, която акцентира готовността за незабавни случаи и създава комплекти за първа помощ.
Клара Бартън умира на 2 април 1912 година, а нейният дом в Глен Ехо, Мериленд, става Национален исторически обект през 1975 година - първият подобен, в чест на достиженията на жена.
Родена на 25 декември 1821 година в Оксфорд, Масачузетс (САЩ), Клара е най-малката от петте деца на Стивън и Сара Бартън. Като младеж Клара оказва помощ в грижата за съществено болния си брат Дейвид – това е и първият ѝ опит като здравна сестра. Семейството предизвиква мъчително срамежливата си щерка да стане учителка по рекомендация на известния френолог Л. Н. Фаулър, който я преглежда като момиче (френологията е псевдонаука, съгласно която по формата на черепните кости може да се съди за проявата на комплицирани душевен качества). Клара стартира да преподава едвам 15-годишна в околните учебни заведения. Тя посещава Либералния институт в Клинтън, Ню Йорк (1850-51 г.), а през 1852 година в Бордентаун, Ню Джърси, основава гратис учебно заведение, което скоро става толкоз огромно, че жителите на града отхвърлят да разрешат на жена да го ръководи. За шеф е назначен мъж и Клара подава оставка, разбирайки, че той ще получава двойна заплата като декларира, че в никакъв случай няма да работи за по-малко възнаграждение от мъж.
През 1854 година тя е наета като чиновник в Патентното ведомство на Съединени американски щати във Вашингтон, първата жена, назначена на подобен пост (получава заплата от 1400 $ годишно, както и мъжките ѝ колеги). През идната година обаче министърът на вътрешните работи Робърт Макклеланд, който се опълчва на дамите, работещи в държавното управление, я намалява като служба с по-ниска заплата. През 1857 година администрацията на Бюканън отстрани напълно позицията, на която е назначена, само че през 1860 година тя се връща още веднъж след избирането на президента Ейбрахам Линкълн.
С ранени по време на Гражданската война
С експлоадирането на Гражданската война в Съединени американски щати през 1861 година Клара напуща работата си и трансформира в своя задача обезпечаването на муниции за бойците от американската войска. Тя подема самодейност в организирането на уреди за възобновяване на изгубения багаж на военните и за обезпечаване на медикаменти и консумативи за ранените мъже. Това е началото на една доживотна кариера в помощ на хората по време на спорове и бедствия. През 1862 година тя получава и позволение да пресече бойните линии, с цел да разпредели запасите, да търси изчезналите и да се грижи за ранените. Клара е и на всяка огромна борба в Мериленд, Вирджиния и Южна Каролина, където също се грижи за ранените и става известна като „ ангел на бойното поле “. Официално е оповестена за основна здравна сестра в един от отрядите на военачалник Бенджамин Бътлър през 1864 година, (въпреки че няма официално здравно образование).
През 1865 година, по искане на президента Ейбрахам Линкълн, тя основава особено бюро, което да помогне в търсенето на изчезнали бойци, маркира хиляди гробове и свидетелства в Конгреса за нейните военни прекарвания.
През 1869 година Бартън пътува из Европа, с цел да възвърне здравето си. Докато е в Швейцария, тя научава за Международния червен кръст, основан в Женева през 1864 година В този интервал избухва и френско-германската война и Бартън още веднъж разпределя помощи за жертвите. След завръщането си в Съединените щати през 1873 година тя пламенно и сполучливо организира акция за подписването на Женевската спогодба. Споразумението има за цел да разреши лекуването на болните и ранените в борбите, вярното идентифициране и заравяне на починалите, и подходящо справяне с военнопленниците. За да построи поддръжка за основаването на американско общество на Червения кръст, тя написа брошури, изнася лекции и се среща с президента Ръдърфорд Б. Хейс.
През 1881 година Клара Бартън провежда Американската асоциация на Червения кръст, известна от 1893 година като Американски народен червен кръст, и служи като негов президент до 1904 година Тя написва и американската корекция към конституцията на Червения кръст, която планува разпределянето на облекчения освен във война, само че и във времена на бедствия като апетит, наводнения, трусове, торнадо и епидемии. През 1883 година Бартън служи и като шеф на женския новаторски затвор в Шерборн, Масачузетс. Въпреки това, тя остава отдадена на главната си идея. Пътува и като чиновник на Червения кръст, с цел да оказва помощ на жертвите на пожари в Мичиган и жертвите на трусове в Чарлстън, Южна Каролина. През 1884 година тя носи ресурси за жертвите на наводненията по река Охайо. Пет години по-късно отива в Джонстаун, Пенсилвания след пагубно наводняване. Бартън също пътува до Русия и Турция, с цел да помогне на нуждаещите се. Едва през 1900 година посещава Галвестън, Тексас, с цел да управлява помощта след приливна вълна.
Бартън се посвещава напълно на организацията и внимателно я пази от всякаква интервенция, надзиравайки дейностите ѝ толкоз тясно, че членовете на изпълнителния съвет повдигат обвинявания за авторитаризъм против нея. До 1904 година тя интензивно посещава национални и интернационалните срещи, помагайки при бедствия, оказва поддръжка на бездомните и бедните. Въпреки произвола на нейните административни способи, достиженията ѝ са забележителни и заслужават внимание и почитание. Тя е също и разгорещен покровител на изборните права на дамите, написа и няколко книги, в това число „ История на Червения кръст “ (1882), „ Червеният кръст в мира и войната “ (1899) и „ Историята на моето детство “ (1907). През 1904 година тя основава Националната асоциация за първа помощ на Америка, организация, която акцентира готовността за незабавни случаи и създава комплекти за първа помощ.
Клара Бартън умира на 2 април 1912 година, а нейният дом в Глен Ехо, Мериленд, става Национален исторически обект през 1975 година - първият подобен, в чест на достиженията на жена.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ