11 юли: Жестокото клане в Европа
Клането в Сребреница е военно закононарушение по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, осъществено през 1995. Класифицирано от трибунала на Организация на обединените нации като геноцид. В покрайнините на град Сребреница през юли 1995 година са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под управлението на сръбския военачалник Ратко Младич на няколко разнообразни места. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след приключването на Втората международна война. За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно.
Международният арбитражен съд в Хага е предявил обвинявания за това закононарушение. От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска (АРС) държи града под блокада. Най-близката територия, следена от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен недостиг на храна, медикаменти и гориво. Течаща вода няма, тъй като босненските сърби са разрушили централния тръбопровод.
Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ зона за сигурност “
и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса „ Дрина “, които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропични помощи. Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери.
The genocide was the worst massacre in Europe since WWll. Here’s what led to it.
— Bosnian History (@BosnianHistory)
Анклавът е високомерен за 6 дни през юли 1995 от корпуса „ Дрина “. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 година Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за изтезания – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 година нидерландските бойци от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „ нито един жив мохамеданин “.
Twenty-five years ago, more than 8,000 Muslim men and boys were massacred at Srebrenica by Bosnian Serb troops, in one of the darkest chapters of the break up of Yugoslavia.
The worst massacre in Europe since WWII, it was classed as genocide.
— DW News (@dwnews)
Свидетелства на дами, претърпели ужаса на клането
Показания на Рамиза Гурдич:
„ Видях по какъв начин едно малко момче на към 10 години беше убито от сърби в холандска униформа. Това се случи пред очите ми. Майката седеше на земята, а дребният ѝ наследник седеше до нея. Малкото момче беше сложено в скута на майка му. Малкото момче беше убито. Главата му беше отрязана. Тялото остана в скута на майката. Сръбският боец сложи главата на дребното момче на ножа си и го сподели на всички.... Видях по какъв начин беше заклана бременна жена. Имаше сърби, които я намушкаха в стомаха, разрязаха я и извадиха две дребни деца от стомаха ѝ, а по-късно ги пребиха до гибел на земята. Видях това със личните си очи “.
Показания на Када Хотич:
„ По пътя към рейса имаше млада жена с бебе. Бебето плачеше и сръбски боец ѝ сподели, че би трябвало да се увери, че бебето е безшумно. След това боецът взе детето от майката и му преряза гърлото. Не знам дали бойци от холандския баталион са видели това.... След това чух друга жена да моли: „ Оставете я, тя е единствено на девет години “. Крясъците ненадейно стопираха. Бях толкоз шокирана, че едвам можех да се движа.... По-късно бързо се популяризира слухът, че деветгодишно момиче е било изнасилено “.
Bosnian Serb forces killed over 8,000 Muslim Bosniaks in July 1995 in the town of Srebrenica.
Twenty-nine years after the Bosnian genocide, the victims are still being identified through their DNA. Their families are reburying them.
— AJ+ (@ajplus)
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разрушена на 2 елементи. Малка част доближава мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са хванати. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките задържани – по игрища, ливади, хранилища и учебни заведения. Накрая ги разделят на групи, водят ги с камиони до местата за изтезания, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага по-късно идва екскаватор, който да изкопае всеобщия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
„ Да убиеш присмехулник “
На 11 юли 1960 година е публикуван романът в жанр южняшки готик „ Да убиеш присмехулник “ на американската писателка Харпър Лий. Той става неотложен шлагер след излизането си; в Съединените щати е необятно четен в гимназиите и междинните учебни заведения. „ Да убиеш присмехулник “ печели премията „ Пулицър “ година след излизането си и се трансформира в класика на актуалната американска литература. Сюжетът и героите са свободно основани на наблюденията на Лий върху фамилията ѝ, съседите ѝ и събитие, случило се покрай родния ѝ град Монровил, Алабама, през 1936 година, когато е била на 10 години.
Въпреки че преглежда сериозните проблеми с изнасилването и расовото неравноправие, романът е прочут със своята топлина и комизъм .
cr: to kill a mockingbird
—
Международният арбитражен съд в Хага е предявил обвинявания за това закононарушение. От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска (АРС) държи града под блокада. Най-близката територия, следена от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен недостиг на храна, медикаменти и гориво. Течаща вода няма, тъй като босненските сърби са разрушили централния тръбопровод.
Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ зона за сигурност “
и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса „ Дрина “, които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропични помощи. Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери.
The genocide was the worst massacre in Europe since WWll. Here’s what led to it.
— Bosnian History (@BosnianHistory)
Анклавът е високомерен за 6 дни през юли 1995 от корпуса „ Дрина “. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 година Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за изтезания – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 година нидерландските бойци от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „ нито един жив мохамеданин “.
Twenty-five years ago, more than 8,000 Muslim men and boys were massacred at Srebrenica by Bosnian Serb troops, in one of the darkest chapters of the break up of Yugoslavia.
The worst massacre in Europe since WWII, it was classed as genocide.
— DW News (@dwnews)
Свидетелства на дами, претърпели ужаса на клането
Показания на Рамиза Гурдич:
„ Видях по какъв начин едно малко момче на към 10 години беше убито от сърби в холандска униформа. Това се случи пред очите ми. Майката седеше на земята, а дребният ѝ наследник седеше до нея. Малкото момче беше сложено в скута на майка му. Малкото момче беше убито. Главата му беше отрязана. Тялото остана в скута на майката. Сръбският боец сложи главата на дребното момче на ножа си и го сподели на всички.... Видях по какъв начин беше заклана бременна жена. Имаше сърби, които я намушкаха в стомаха, разрязаха я и извадиха две дребни деца от стомаха ѝ, а по-късно ги пребиха до гибел на земята. Видях това със личните си очи “.
Показания на Када Хотич:
„ По пътя към рейса имаше млада жена с бебе. Бебето плачеше и сръбски боец ѝ сподели, че би трябвало да се увери, че бебето е безшумно. След това боецът взе детето от майката и му преряза гърлото. Не знам дали бойци от холандския баталион са видели това.... След това чух друга жена да моли: „ Оставете я, тя е единствено на девет години “. Крясъците ненадейно стопираха. Бях толкоз шокирана, че едвам можех да се движа.... По-късно бързо се популяризира слухът, че деветгодишно момиче е било изнасилено “.
Bosnian Serb forces killed over 8,000 Muslim Bosniaks in July 1995 in the town of Srebrenica.
Twenty-nine years after the Bosnian genocide, the victims are still being identified through their DNA. Their families are reburying them.
— AJ+ (@ajplus)
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разрушена на 2 елементи. Малка част доближава мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са хванати. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките задържани – по игрища, ливади, хранилища и учебни заведения. Накрая ги разделят на групи, водят ги с камиони до местата за изтезания, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага по-късно идва екскаватор, който да изкопае всеобщия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
„ Да убиеш присмехулник “
На 11 юли 1960 година е публикуван романът в жанр южняшки готик „ Да убиеш присмехулник “ на американската писателка Харпър Лий. Той става неотложен шлагер след излизането си; в Съединените щати е необятно четен в гимназиите и междинните учебни заведения. „ Да убиеш присмехулник “ печели премията „ Пулицър “ година след излизането си и се трансформира в класика на актуалната американска литература. Сюжетът и героите са свободно основани на наблюденията на Лий върху фамилията ѝ, съседите ѝ и събитие, случило се покрай родния ѝ град Монровил, Алабама, през 1936 година, когато е била на 10 години.
Въпреки че преглежда сериозните проблеми с изнасилването и расовото неравноправие, романът е прочут със своята топлина и комизъм .
cr: to kill a mockingbird
—
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ