Когато не ти се пада по гръб
Kитайците имали проклинание: „ нека да живееш в забавни времена “! Разбирайте, в наш превод би било нещо в духа на: „ бял ден да не видиш “. И за нас като народ и просвета сходна дефиниция би била задоволителна изчерпателна за духа на положителните пожелания, отправени към получатела – малко, просто и ясно, какво да му цепиш басма?! Според някои трактовки китайското проклинание обаче има продължение: „ и нека ти се случи всичко, за което мечтаеш “. Какво да ги правиш – и когато се псуват, мислят метафизичен за близък!
Но не към мистичния Ориент сме се загледали през днешния ден, а към не толкоз далечния европейски северозапад, където с наближаването на крайните периоди по процеса на изваждането на Англия от Европейски Съюз, играта последните седмици взе че загрубя. Така де, условно казано. За да загрубее една игра, би трябвало и двата тима да вземат участие в мача. А отбор „ Брюксел “ след две години спортсменско туптене на топката, в очакване от отбор „ Лондон “ най-малко да си облекат фланелките, пък в случай че ще да не престават да четат разпоредбите, е още в летен отпуск.
Което не попречи на британците да си бият тъпаните и надуват зурните цялостен август. След като осъзнаха какъв брой малко време в действителност им остава да измислят по какъв начин да наподобява това, за което „ мечтаят “ най-малко част от тях.
Първата версия на английското проектоспоразумение с Брюксел за връзките след Брекзит, което министър-председателят Тереза Мей най-сетне съумя да съчлени, бе оповестено през юли т. година Две години след референдума, на който по-голямата част от партията й агитираше за излизането на Англия от Европейски Съюз, без съответен проект какво значи това. Предложението на Мей бе недопустимо за Брюксел, несъмнено – най-краткия му анализ би бил – „ желаеме правата, и Ви оставаме отговорностите “, по всички въпроси, касаещи участието в Единния пазар и Митническия съюз. Документът към момента не дава никакви действителни оферти за статута на границата сред Ейре и Северна Ирландия и продължава с неразбираемите дефиниции за правата на европейските жители на Албиона, и респективно на английските в Европейски Съюз.
Но пък коства работата на двама от най-видните „ Брекзитари “ в партията и държавното управление на Тереза Мей – досегашният външен министър и самоходен анекдот Борис Джонсън и неговият сътрудник, основният договарящ с Европейски Съюз Дейвид Дейвис. Видните лица на акцията за излизането на Англия от съюза се оповестиха за предадени от проектопредложението на Мей, два дни откакто го бяха подписали наедно с сътрудниците си. Вероятно, осъзнавайки, че по този начин написана, колкото и неуместна да е, това е единствената позиция в полза на Англия, която Лондон може да пази в договарянията с Брюксел за връзките след Брекзит. И грам не се вписва в гръмките лозунги, с които поведоха акцията на консерваторите за референдума през юни 2016 година
Навремето, с цел да отвръщат различен английски политически смешник, Найджъл Фарадж, който набираше скорост с неговата „ Партия на независимоста “ и не по-малко неуместни лозунги, само че и създаваше риск за подкопаване на устоите на торите във вековния двупартиен модел на Албиона. Мнозина виждаха в това и част от очевидно по-широк проект на Борис Джонсън, който да го докара отпред на партията на консерваторите и даже до премиерски пост, след оставката на Дейвид Камерън през 2016-а и последвалите предварителни избори последваща година, на които Мей загуби болшинството на торите в английския парламент.
Е, тази тактика очевидно се сгромоляса. По-малко от месец след оповестяването на първата английска позиция за след Брекзит, Джонсън и Дейвис са в глуха съпротива – нито те, нито някой от съпартийците им би желал сега работата на Тереза Мей, камо ли да оспори поста й поради риска от предварителни избори, идване на власт на опозиционните лейбъристи, втори референдум, попречване на Брекзит и изобщо каша, злополука, тресавище.
В които още веднъж да изгрее звездата на Найджъл Фарадж, който в края на предходната седмица разгласи, че „ се завръща в политиката “, тъй като английските жители били „ предадени “ от държавното управление на Тереза Мей в договарянията с Брюксел. Ако дотук и на Вас към този момент е спряло да ви звучи съществено, не се косете, в цяла Европа е по този начин!
Което надменните британци също към този момент осъзнават доста добре – и по тази причина, притиснати от времето, взеха решение да подходят по една добре изпитана и тествана метода, която от гледната точка на потомците на Вилхелм Завоевателя в исторически проект постоянно е работела в тяхна изгода – шантаж. Тоест Лондон разгласи преди дни готовността си да напусне Европейски Съюз в среднощ на 29 март 2019 година без съглашение с Брюксел за живота оттатък идващия ден. Включително и що се отнася до постигнатите за към този момент една година договаряния без посока краткотрайни договорености. И забележете – Мей съобщи пред сънародниците си, че е принудена да планува тези ограничения, тъй като Европа „ не желае да отстъпи “ на гореспоменатите безочливи английски претенции. Когато гледаш на света от върха на носа си, е по този начин! Всеки здрав разсъдък диктува, че от сходна обстановка, най-вече ще пострадат жителите на Англия, само че какво разбирате вие от агитация?!
Албионът към този момент се готви за обсада – запасяване с медикаменти, горива, движимости от първа нужда и т. н. А вие си мислихте, че единствено руснаците не са сваляли каските от 1945-та насам.
Но пък дипломацията върви
Капитанът на отбор „ Брюксел “, основният европейски договарящ за Брекзит Мишел Барние (на фотографията вдясно), който евентуално насън към този момент може да декламира позициите на Европейски Съюз по всички нерешени от формалното начало на договарянията на 26 юни 2017 година въпроси, от възпитание се завъртя два пъти през Брюксел в почивния август, с цел да си стисне ръката с новия си английски сътрудник Доминик Рааб (смутено гледащият вляво). По отегчения му звук от взаимната конференция този вторник, стана ясно, че силовият ход на Тереза Мей от последните дни с оповестената подготвеност да напусне Европейски Съюз „ без договорка “, не му звучи като устойчива позиция за договаряния.
Но не към мистичния Ориент сме се загледали през днешния ден, а към не толкоз далечния европейски северозапад, където с наближаването на крайните периоди по процеса на изваждането на Англия от Европейски Съюз, играта последните седмици взе че загрубя. Така де, условно казано. За да загрубее една игра, би трябвало и двата тима да вземат участие в мача. А отбор „ Брюксел “ след две години спортсменско туптене на топката, в очакване от отбор „ Лондон “ най-малко да си облекат фланелките, пък в случай че ще да не престават да четат разпоредбите, е още в летен отпуск.
Което не попречи на британците да си бият тъпаните и надуват зурните цялостен август. След като осъзнаха какъв брой малко време в действителност им остава да измислят по какъв начин да наподобява това, за което „ мечтаят “ най-малко част от тях.
Първата версия на английското проектоспоразумение с Брюксел за връзките след Брекзит, което министър-председателят Тереза Мей най-сетне съумя да съчлени, бе оповестено през юли т. година Две години след референдума, на който по-голямата част от партията й агитираше за излизането на Англия от Европейски Съюз, без съответен проект какво значи това. Предложението на Мей бе недопустимо за Брюксел, несъмнено – най-краткия му анализ би бил – „ желаеме правата, и Ви оставаме отговорностите “, по всички въпроси, касаещи участието в Единния пазар и Митническия съюз. Документът към момента не дава никакви действителни оферти за статута на границата сред Ейре и Северна Ирландия и продължава с неразбираемите дефиниции за правата на европейските жители на Албиона, и респективно на английските в Европейски Съюз.
Но пък коства работата на двама от най-видните „ Брекзитари “ в партията и държавното управление на Тереза Мей – досегашният външен министър и самоходен анекдот Борис Джонсън и неговият сътрудник, основният договарящ с Европейски Съюз Дейвид Дейвис. Видните лица на акцията за излизането на Англия от съюза се оповестиха за предадени от проектопредложението на Мей, два дни откакто го бяха подписали наедно с сътрудниците си. Вероятно, осъзнавайки, че по този начин написана, колкото и неуместна да е, това е единствената позиция в полза на Англия, която Лондон може да пази в договарянията с Брюксел за връзките след Брекзит. И грам не се вписва в гръмките лозунги, с които поведоха акцията на консерваторите за референдума през юни 2016 година
Навремето, с цел да отвръщат различен английски политически смешник, Найджъл Фарадж, който набираше скорост с неговата „ Партия на независимоста “ и не по-малко неуместни лозунги, само че и създаваше риск за подкопаване на устоите на торите във вековния двупартиен модел на Албиона. Мнозина виждаха в това и част от очевидно по-широк проект на Борис Джонсън, който да го докара отпред на партията на консерваторите и даже до премиерски пост, след оставката на Дейвид Камерън през 2016-а и последвалите предварителни избори последваща година, на които Мей загуби болшинството на торите в английския парламент.
Е, тази тактика очевидно се сгромоляса. По-малко от месец след оповестяването на първата английска позиция за след Брекзит, Джонсън и Дейвис са в глуха съпротива – нито те, нито някой от съпартийците им би желал сега работата на Тереза Мей, камо ли да оспори поста й поради риска от предварителни избори, идване на власт на опозиционните лейбъристи, втори референдум, попречване на Брекзит и изобщо каша, злополука, тресавище.
В които още веднъж да изгрее звездата на Найджъл Фарадж, който в края на предходната седмица разгласи, че „ се завръща в политиката “, тъй като английските жители били „ предадени “ от държавното управление на Тереза Мей в договарянията с Брюксел. Ако дотук и на Вас към този момент е спряло да ви звучи съществено, не се косете, в цяла Европа е по този начин!
Което надменните британци също към този момент осъзнават доста добре – и по тази причина, притиснати от времето, взеха решение да подходят по една добре изпитана и тествана метода, която от гледната точка на потомците на Вилхелм Завоевателя в исторически проект постоянно е работела в тяхна изгода – шантаж. Тоест Лондон разгласи преди дни готовността си да напусне Европейски Съюз в среднощ на 29 март 2019 година без съглашение с Брюксел за живота оттатък идващия ден. Включително и що се отнася до постигнатите за към този момент една година договаряния без посока краткотрайни договорености. И забележете – Мей съобщи пред сънародниците си, че е принудена да планува тези ограничения, тъй като Европа „ не желае да отстъпи “ на гореспоменатите безочливи английски претенции. Когато гледаш на света от върха на носа си, е по този начин! Всеки здрав разсъдък диктува, че от сходна обстановка, най-вече ще пострадат жителите на Англия, само че какво разбирате вие от агитация?!
Албионът към този момент се готви за обсада – запасяване с медикаменти, горива, движимости от първа нужда и т. н. А вие си мислихте, че единствено руснаците не са сваляли каските от 1945-та насам.
Но пък дипломацията върви
Капитанът на отбор „ Брюксел “, основният европейски договарящ за Брекзит Мишел Барние (на фотографията вдясно), който евентуално насън към този момент може да декламира позициите на Европейски Съюз по всички нерешени от формалното начало на договарянията на 26 юни 2017 година въпроси, от възпитание се завъртя два пъти през Брюксел в почивния август, с цел да си стисне ръката с новия си английски сътрудник Доминик Рааб (смутено гледащият вляво). По отегчения му звук от взаимната конференция този вторник, стана ясно, че силовият ход на Тереза Мей от последните дни с оповестената подготвеност да напусне Европейски Съюз „ без договорка “, не му звучи като устойчива позиция за договаряния.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ