Китайският председател Си Дзинпин се срещна в петък с белгийския

Китайският ръководител Си Дзинпин се срещна в петък с белгийския министър председател Александер де Кроо, който бе на двудневна аудиенция в страната. Това посещаване е един от най-важните контакти на високо равнище сред Китай и Европейски Съюз тази година след тези на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през декември.

Визитата на Де Кроо бе следващият положителен знак за продължаващия разговор и взаимоотношение сред Китай и Европейски Съюз, изключително откакто Белгия неотдавна пое ротационното председателство на съюза и министър председателят на кралството ще бъде в централна позиция да координира политическия дневен ред на Европейски Съюз през идващите шест месеца.

Отношенията на Европейски Съюз с Китай са комплицирани и многостранни, с разлики сред двете страни в редица области, в това число търговски несъответствия и дотации и спора в Украйна. Тези характерни проблеми не могат да бъдат обсъждани отвън подтекста на по-широките геополитически и световни трансформации, които провокираха безпокойствие в Евросъюза.

Европейците от ден на ден осъзнават възходящото наличие и въздействие на Китай на световната сцена, освен в стопанската система, само че и в софтуерната и геополитическата сфери. Променящите се връзки сред трите полюса – Китай, Съединени американски щати и Европа не са ново събитие, само че напоследъх тяхната динамичност търпи известни промени. Докато Съединени американски щати не престават да водеща страна в световните процеси, Китай и Европейски Съюз играят все по-голяма роля, което е се вижда все по-отчетливо от напредъка на стратегическата автономност на Европа и възхода на Китай.

Като съдружник на Съединени американски щати, Европейският съюз продължава да е мощно смутен от възхода на Китай. Това е добре илюстрирано посредством сравняване на кориците на два броя на „ Икономист “ (The Economist), който през 2013 година разказа опасността от въглеродните излъчвания на Китай за света. През 2024 година корицата демонстрира новата опасност от водачеството на Китай в зелените технологии.

Ако си представим Китай, Съединени американски щати и Европейски Съюз като трима състезатели, бягащи в една писта, Вашингтон към момента води, а Пекин понякога излиза пред Брюксел, само че през множеството време е противоположното. Често този, който е на второ място, е по-притеснен. Тази спортна сцена също демонстрира разликата сред американската и европейската политика по отношение на Китай.

Понастоящем Европейски Съюз е концентриран върху понижаване на зависимостта си от непознати снабдители на високи технологии, изключително с цел да избегне надминаването или замяната на Китай в сериозни области, като в същото време ползва защитни ограничения за противопоставяне на въздействието на китайското произвеждане върху европейския пазар. За разлика от тях, Съединени американски щати се стремят да запазят световната си доминация във високотехнологичните области и основните производства, като лимитират Китай.

Резултатът от това съревнование обаче наподобява се разграничава от упованията на Съединени американски щати. Вместо да възвръща веригите за доставки, с цел да изключи китайското произвеждане, всеки състезател се стреми да консолидира и ускори позицията си в съществуващите вериги за доставки. Така „ разделянето “ и „ разкъсването на веригата “ се оказа невероятно. Малко евентуално е някоя от страните да успее да построи нова, изцяло самостоятелна световна верига за доставки. Ако Европейски Съюз схване метода на Съединени американски щати към Китай, той може да се окаже по-зависим от тях и да понесе най-вече вреди от трите страни. Тъй като Европейски Съюз следва политиката на Съединени американски щати за въздържане по отношение на Китай, изключително във връзка с оборудването за произвеждане на чипове, той рискува да загуби рентабилен пазар с най-силния потенциал за произвеждане на крайни артикули, разширявайки пропастта със Съединени американски щати.

Стратегическата алтернатива на Европейски Съюз с Китай също отразява стратегическата му алтернатива със Съединени американски щати. Евросъюзът се стреми да бъде водещата международна стопанска система, само че също по този начин желае да резервира зависимостта си от Съединени американски щати, стратегически употребявайки алианса, с цел да построи личната си авторитетна позиция в международен мащаб.

Еврпейският съюз би трябвало независимо да дефинира своя метод към Китай. Това не значи, че той би трябвало да очертае ясни червени линии със Съединени американски щати, само че има потребност от по-прагматично, рационално и изцяло отношение, когато преглежда връзките си с Китай. Европейските политици не би трябвало постоянно да се концентрират върху конкуренцията с Китай и да подценяват възходящата бездна със Съединени американски щати.

Ако Европейски Съюз съумее по-често да преглежда връзките си с Китай от разнообразни ъгли, тогава ще стане ясно, че и Китай, и Европа имат области за конкуренция и съдействие, като последното евентуално понижава пропастта сред двете страни и Съединени американски щати, като по този метод внася непоклатимост в мултиполяризацията на света. Следователно основаването на повече връзки сред Европейски Съюз и Китай е от решаващо значение. С повече мостове ще има повече пътища, по-добра връзка и по-добро схващане. Китай и Европейски Съюз могат да открият нови връзки, които ще поддържат уравновесеното световно развиване.