Проф. Дронзина: Присъствието на Путин като почетен гост на военния парад в Китай стана сцена за демонстрация на руско-китайски съюз, това е изключително неприемливо за европейските държавни глави
Китайският водач Си Дзинпин организира огромен боен церемониал, разгласен да означи 80 години от края на Втората международна война. Той бе съпроводен от съветския президент Владимир Путин, севернокорейския водач Ким Чен-ун и още 26 държавни и държавни ръководители от Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, множеството известни най-вече с диктаторските си режими. На натоварения с печална популярност площад " Тиенанмън “ стояха и словашкият министър председател Роберт Фицо, и сръбският държавен глава Александър Вучич, и българският вицепремиер и ръководител на Българска социалистическа партия. Дефилето на най-модерна военна техника и формалните фенове провокираха оживени мнения в международните медии. Как със събитието, чиято кулминационна точка бе въпросния уред, Китай се постара да пренапиша историята и да се показва като водещ играта в новия международен ред, и присъединяване в тази драматургия на българския вицепремиер облага ли бе или бе следващото лепнато леке на нашата страна?
Гост впредаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " преподавателят СУ " Св. Климент Охридски “ проф. Татяна Дронзина.
25-ата среща на върха на Шанхайската организация за съдействие, известна като ШОС, в китайския град Тиендзин, предхождаща парада, не послужи ли като загряващо събитие на китайските искания за водачество и за основна международна роля, и какви сигнали изпрати?
О, да. Тя послужи като началото на един политически маратон, който стартира с нея, мина през тристранната среща Русия-Монголия-Китай и приключи с боен церемониал и последвалите диалози с президента на Русия Путин. Формално това са разнообразни формати, само че в интернационалната процедура постоянно се съчетават формален многостранен конгрес, двустранни и тристранни диалози и алегорични актове, какъвто беше този на парада. Събрани за среща на върха на Шанхайската организация за съдействие, тези високопоставени лица участваха и във деликатно оркестрирания по-късно церемониал. Тяхното наличие имаше за цел да прогласи славата на Китай като център на незападния свят, а Китай се постара да изпрати послания за единение измежду своите съдружници и сътрудници, таман в прорез с офанзивите на Съединени американски щати против личните им другари при президента Доналд Тръмп. Ако ми разрешите желая да припомня на слушателите, че Шанхайската организация за съдействие със самото си основаване през 2001 година се показва освен като районна конструкция за сигурност, само че и като опция на западния модел на интернационалните връзки. Тя има няколко съществени правила, които Шолц формулира посредством така наречен " шанхайски дух “. Той включва взаимно доверие и взаимна полза, равнопоставеност сред страните, без значение от техния размер или мощност, почитание към културното разнообразие, невмешателство във вътрешните работи, групов метод към сигурността и развиването, като дано подчертая, че този по този начин рекламиран миг за невмешателство във вътрешните работи, в действителност не е толкоз категоричен, доколкото всички си спомняме, че преди 2 години съветските сили нахлуха в Казахстан. Това сигурно е станало с китайско утвърждение, с цел да потушат може би не въстанието, само че митингите против режима на Назарбаев. Има обаче нещо, което на мен ми се ще тук да го почертаем особено, и то е, че в случай че по-рано ШОС имаше упоритостите или по-скоро тя прикриваше упоритостите на Русия и Китай да ръководят тази част от света, в този момент по-трудно прикрива съперничеството сред две велики народи, като Индия и Китай. И ми се коства, че ШОС не може да направи нищо по повод нито на тези разлики, нито на някакви други, тъй като тя не е съюз, не е ос, не е лагер. Тя е просто платформа за разговор и нищо друго също така. И по тази причина не би трябвало да ни учудва, че взаимното изказване, което наброява 6 000 думи и което, по този начин има едно тромаво наименование, при по-внимателно разглеждане се указва една такава сбирка от баналности. В него има нещо за тероризма, нещо за изкуствения разсъдък, нещо за туризма, нещо за образованието, нещо за ледниците, само че няма проект за постзападен свят.
А какъв модел за нов вид интернационалните връзки предлага ШОС, в случай че въобще предлага подобен?
Да, предлага или по-скоро предлага детайли на подобен. Нека стартира с това, че ШОС от ден на ден стартира концепцията си за един многополюсен свят, като отхвърля западния модел за еднополюсна надмощие. Той основава визията за един интернационален ред, където другите центрове на мощ ще съществуват редом, само че не за сметка един на различен. Това акцентира апропо и Путин през вчерашния ден в изявлението си след приключването на всички церемонии, 40-минутно – аз деликатно го изгледах, то беше единствено за съветски публицисти, които му сътвориха несъмнено цялостен медиен комфорт. Този постзападен международен ред би трябвало да се радва на едно суверенно тъждество, което се опълчва на практиката на Запада да постанова народна власт, невмешателство във вътрешните работи, т.е. ШОС изцяло отхвърля всякаква интервенция в името на правата на човек или на нещо друго, и се акцентира, че всяка страна има правото да избере своя политически и стопански път – още веднъж един принцип, който е повече принцип, в сравнение с действителност. ШОС също по този начин упорства и за сигурност посредством съдействие, а не посредством блокова борба, макар че се залага на неделимата сигурност, в смисъл, че сигурността на една страна не може да бъде за сметка на друга, без повече конкретизиране обаче, и както постоянно военното измерение в нейния дискурс се концентрира върху тримата зли врагове, т.е. тероризма, екстремизма и сепаратизма. Разбира се тук става въпроси за инфраструктурни и стопански връзки, ШОС се стреми да се нарежда като стопански мост сред Азия, Европа и Близкия изток, изключително посредством самодейността, която е китайска апропо, " Един пояс – веднъж “, тя залага на културния плурализъм, и още един път, за разлика от западния модел, който залага на универсални полезности, тя залага на един релативизъм, в смисъл, че всяка нация има право на собствен път, пази правилото на ненамесата и суверенитета, пази многополюстността и салдото сред огромните сили и отхвърля глобализацията по западни правила. Тя упорства за една районна интеграция, която назовава " евразийско съдействие “. Обърнахте внимание, това е Европа плюс Азия, където живеят 52% от цялото население на земята през днешния ден.
Проф. Дронзина, по какъв начин Владимир Путин и Си Дзинпин си разпределиха функциите в събитията, за които до момента говорите, и съумяха ли да реализират задачите си?
О да, имаше такова систематизиране и позволете ми да стартира с разпределението на срещата на ШОС в Пекин. Ролята на президента Си беше да бъде хазаин и център на вниманието, той откри срещата, говореше за нов вид интернационалните връзки и за ролята на ШОС като платформа за многополюсен свят. Той построи своя облик като стопански визионер, който подчертава върху самодейност " Един пояс – веднъж “, приказва за инфраструктурни планове, за вложения, за банки, за взаимна съгласуваност и така нататък Той пожела да се утвърди като дипломатически водач, като нарежда Китай като мощ, която предлага опция на западния ред и основава мрежа от партньорства. В същото време ролята на Владимир Путин беше друга. Той беше сътрудник по сигурността, защото изведе на лоялен проект въпросите на битката с тероризма, военната съгласуваност и опълчването на Запада, който той постоянно отъждествяваше с НАТО. Освен това, той се прояви като енергиен и геополитически състезател, като акцентира смисъла на съветските енергийни запаси, транспортните коридори за свързването на Евразия. Тук желая особено да подчертая, че в двустранните диалози сред Китай и Русия беше подписан един доста сериозен пакет от документи, в това число отнасящи се и до строителството на втория газопровод, а точно " Силата на Сибир-2 “. И е в последна сметка Путин се яви нещо като легитиматор на китайската визия. Присъствието и речите му демонстрираха, че Русия поддържа китайското водачество в ШОС и също залага на многополюсния модел. Така че в резюме можем да кажем, Си се прояви като проектант на икономическото и политическото измерение на ШОС, а Путин някак си застана пред публиката като поръчител за военната и енергийната тежест на организация. Малко се трансформираха тия функции по време на парада. Тогава президентът Си беше в ролята си на хазаин и знак на китайската мощност. Той посрещаше задграничните водачи и произнесе главната тирада, която в действителност беше доста къса, аз чаках да бъде по-дълга апропо и с повече акценти в нея. В този тирада той акцентира китайската визия за нов вид интернационалните връзки и показва, че Китай е център на събитието. Парадът беше и средство за вътрешна легитимация, несъмнено, че не може без вътрешни послания и послания към вътрешната аудитория. Той демонстрира силата на Китай и обвързаността на тази мощ, точно на армията, с него. А Владимир Путин вземаше функциите на почетен посетител и стратегически сътрудник. Сега, несъмнено той свиреше втора цигулка, както и въобще свири в връзките сред Китай и Русия. Присъствието му имаше символика, тъй като Русия демонстрира, че ето, Китай сега на напрежение със Запада, само че Путин никога не беше в центъра, той нито водеше, нито задаваше тона. Той по-скоро легитимираше китайските начинания и получаваше дивиденти от демонстрацията на непосредственост сред двете страни. Така че в случай че би трябвало да обобщя: Си беше водещият режисьор, а Путин значим съдружник, който посредством ръководителя Си поддържа китайското обръщение за опция на западния ред.
А за какво европейските водачи бойкотираха парада на Си Дзинпин?
Да, това е един добър въпрос. И би трябвало да кажем, че евентуално тяхната мотивация е съчетана от политически и стратегически алегорични аргументи. Първите си алегорични, бих споделила аз – парадът не беше единствено юбилейни честване, а проява на военна мощност. Всеки, който го е гледал, видя сподели на новите ракети, нуклеарни носители и стратегически дронове, макар че най-секретните планове несъмнено не бяха демонстрирани, нито пък тези, които са в развой на разработка. За Европа, където военните паради не се употребяват като инструмент за легитимация, сходно обръщение носи по /…/ милитаризация и опълчване, което европейската аудитория няма да утвърди. Геополитическият подтекст какъв беше? Ами този церемониал съответствува с войната в Украйна и с откритата поддръжка на Китай към Русия – икономическа, дипломатическа, индиректна, а може би към този момент директно и военна. Присъствието на Путин като честен посетител направи де факто сцена за проява на руско-китайски съюз, което е извънредно недопустимо за европейските държавни глави. И най-сетне политическото обръщение, което присъединяване на европейските водачи би донесло, е легитимиране на китайската визия за нов интернационален ред, което е в несъгласие с възгледите на западните демокрации. Както знаете, от 1919 година Европейският съюз възприема Китай като систематичен противник, което беше дефинирал като потребление в стратегическите визии на Съюза, а освен като сътрудници. Най-сетне вътрешнополитическите фактори и вътрешноевропейските фактори, считам, че европейската аудитория, европейските гласоподаватели нямаше да поддържат такова наличие, най-малкото заради обстоятелството, че всеки подобен церемониал им подухва мисли за нацисти, за руски паради, а щеше да обрисува и европейските водачи като прекомерно отстъпчиви пред Китай. И без това има такива обвинявания към този момент към тях.
Какво обръщение насочи гледката с наличието на формалната естрада до Си Дзинпин и Владимир Путин на българския вицепремиер?
Трябва да кажа, че аз персонално бях, по какъв начин да ви кажа, не сюрпризирана, бях възмутена, бях обезпокоена, бях ядосана от това, тъй като тези настоящи политици имат своите позиции в държавното управление на България, и въпреки че те са в отпуска или че не са командировани за сметка на Министерския съвет и така нататък, и така нататък, извинения, които са много плитки, които съгласно мен въобще не хващат дикиш. И макар, че китайската преса употребяваше повече и по-често техните имена, като наблягаше на партийните им постове, в действителност за международната общност и за всеки, който се интересува от този проблем усещането е, че участва вицепремиера на българското държавно управление. За мен това е една неприемлива крачка в страни, крачка в неправилна посока. Забележете, че множеството от хората, които участваха от западния свят, бяха някогашни – те бяха или някогашни министри, или някогашни обществени персони, или някогашни, някакви някогашни, както беше в тази ситуация с Румъния, а не настоящо настоящи политики, както е в България. За мен това е политически скандал.
Какво печели Българска социалистическа партия и страната от делегацията ни в Китай на въпросните знакови събития?
Ако Вие виждате някаква облага за страната, кажете я, апелирам ви се, тъй като аз не я виждам. Тази делегация не беше държавна, въпреки това Българска социалистическа партия има право да избират с кого и по какъв начин да се срещат постоянно, когато не показват това за държавно дело, каквото усещане беше оставила. Ако желаете да ми кажете, че България има изгода от развиването си с Китай – да, тя има такава изгода. Само че позволете ми да кажа, че тази изгода би съществувала тогава и постоянно, когато връзките са учредени не на идеология, а са учредени на ползи. В това отношение ние имаме сякаш една извънредно къса памет, тъй като на мен ми се ще да напомня нещичко, и това нещо е, че единствено допреди 10-на години тук се говореше и можеха да се видят в медиите едни такива заглавия: " Китайски предприемачи се заемат с /…/ у нас “, " Интелигентен град на бъдещето ще изникне на изток от София “, " Българо-китайски цех ще сглобява електроавтобуси “. Това са единствено една дребна част от всички бомбастични формулировки, които циркулираха в медийното пространство тогава. Трябваше да се посадят черешови градини, лозови масиви, да се построят заводи за трактори, електробуси, осветителни тела и не знам още какво. В последна сметка истината е, че имаме едни минимални вложения от Китай сред 2011-та и 2013-та. Той не е действителен вложител с въздействие в България. Затова аз започнах отговора с обстоятелството, че в случай че вие виждате някакви изгоди, ги кажете, тъй като аз не преставам да не ги виждам.
Гост впредаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " преподавателят СУ " Св. Климент Охридски “ проф. Татяна Дронзина.
25-ата среща на върха на Шанхайската организация за съдействие, известна като ШОС, в китайския град Тиендзин, предхождаща парада, не послужи ли като загряващо събитие на китайските искания за водачество и за основна международна роля, и какви сигнали изпрати?
О, да. Тя послужи като началото на един политически маратон, който стартира с нея, мина през тристранната среща Русия-Монголия-Китай и приключи с боен церемониал и последвалите диалози с президента на Русия Путин. Формално това са разнообразни формати, само че в интернационалната процедура постоянно се съчетават формален многостранен конгрес, двустранни и тристранни диалози и алегорични актове, какъвто беше този на парада. Събрани за среща на върха на Шанхайската организация за съдействие, тези високопоставени лица участваха и във деликатно оркестрирания по-късно церемониал. Тяхното наличие имаше за цел да прогласи славата на Китай като център на незападния свят, а Китай се постара да изпрати послания за единение измежду своите съдружници и сътрудници, таман в прорез с офанзивите на Съединени американски щати против личните им другари при президента Доналд Тръмп. Ако ми разрешите желая да припомня на слушателите, че Шанхайската организация за съдействие със самото си основаване през 2001 година се показва освен като районна конструкция за сигурност, само че и като опция на западния модел на интернационалните връзки. Тя има няколко съществени правила, които Шолц формулира посредством така наречен " шанхайски дух “. Той включва взаимно доверие и взаимна полза, равнопоставеност сред страните, без значение от техния размер или мощност, почитание към културното разнообразие, невмешателство във вътрешните работи, групов метод към сигурността и развиването, като дано подчертая, че този по този начин рекламиран миг за невмешателство във вътрешните работи, в действителност не е толкоз категоричен, доколкото всички си спомняме, че преди 2 години съветските сили нахлуха в Казахстан. Това сигурно е станало с китайско утвърждение, с цел да потушат може би не въстанието, само че митингите против режима на Назарбаев. Има обаче нещо, което на мен ми се ще тук да го почертаем особено, и то е, че в случай че по-рано ШОС имаше упоритостите или по-скоро тя прикриваше упоритостите на Русия и Китай да ръководят тази част от света, в този момент по-трудно прикрива съперничеството сред две велики народи, като Индия и Китай. И ми се коства, че ШОС не може да направи нищо по повод нито на тези разлики, нито на някакви други, тъй като тя не е съюз, не е ос, не е лагер. Тя е просто платформа за разговор и нищо друго също така. И по тази причина не би трябвало да ни учудва, че взаимното изказване, което наброява 6 000 думи и което, по този начин има едно тромаво наименование, при по-внимателно разглеждане се указва една такава сбирка от баналности. В него има нещо за тероризма, нещо за изкуствения разсъдък, нещо за туризма, нещо за образованието, нещо за ледниците, само че няма проект за постзападен свят.
А какъв модел за нов вид интернационалните връзки предлага ШОС, в случай че въобще предлага подобен?
Да, предлага или по-скоро предлага детайли на подобен. Нека стартира с това, че ШОС от ден на ден стартира концепцията си за един многополюсен свят, като отхвърля западния модел за еднополюсна надмощие. Той основава визията за един интернационален ред, където другите центрове на мощ ще съществуват редом, само че не за сметка един на различен. Това акцентира апропо и Путин през вчерашния ден в изявлението си след приключването на всички церемонии, 40-минутно – аз деликатно го изгледах, то беше единствено за съветски публицисти, които му сътвориха несъмнено цялостен медиен комфорт. Този постзападен международен ред би трябвало да се радва на едно суверенно тъждество, което се опълчва на практиката на Запада да постанова народна власт, невмешателство във вътрешните работи, т.е. ШОС изцяло отхвърля всякаква интервенция в името на правата на човек или на нещо друго, и се акцентира, че всяка страна има правото да избере своя политически и стопански път – още веднъж един принцип, който е повече принцип, в сравнение с действителност. ШОС също по този начин упорства и за сигурност посредством съдействие, а не посредством блокова борба, макар че се залага на неделимата сигурност, в смисъл, че сигурността на една страна не може да бъде за сметка на друга, без повече конкретизиране обаче, и както постоянно военното измерение в нейния дискурс се концентрира върху тримата зли врагове, т.е. тероризма, екстремизма и сепаратизма. Разбира се тук става въпроси за инфраструктурни и стопански връзки, ШОС се стреми да се нарежда като стопански мост сред Азия, Европа и Близкия изток, изключително посредством самодейността, която е китайска апропо, " Един пояс – веднъж “, тя залага на културния плурализъм, и още един път, за разлика от западния модел, който залага на универсални полезности, тя залага на един релативизъм, в смисъл, че всяка нация има право на собствен път, пази правилото на ненамесата и суверенитета, пази многополюстността и салдото сред огромните сили и отхвърля глобализацията по западни правила. Тя упорства за една районна интеграция, която назовава " евразийско съдействие “. Обърнахте внимание, това е Европа плюс Азия, където живеят 52% от цялото население на земята през днешния ден.
Проф. Дронзина, по какъв начин Владимир Путин и Си Дзинпин си разпределиха функциите в събитията, за които до момента говорите, и съумяха ли да реализират задачите си?
О да, имаше такова систематизиране и позволете ми да стартира с разпределението на срещата на ШОС в Пекин. Ролята на президента Си беше да бъде хазаин и център на вниманието, той откри срещата, говореше за нов вид интернационалните връзки и за ролята на ШОС като платформа за многополюсен свят. Той построи своя облик като стопански визионер, който подчертава върху самодейност " Един пояс – веднъж “, приказва за инфраструктурни планове, за вложения, за банки, за взаимна съгласуваност и така нататък Той пожела да се утвърди като дипломатически водач, като нарежда Китай като мощ, която предлага опция на западния ред и основава мрежа от партньорства. В същото време ролята на Владимир Путин беше друга. Той беше сътрудник по сигурността, защото изведе на лоялен проект въпросите на битката с тероризма, военната съгласуваност и опълчването на Запада, който той постоянно отъждествяваше с НАТО. Освен това, той се прояви като енергиен и геополитически състезател, като акцентира смисъла на съветските енергийни запаси, транспортните коридори за свързването на Евразия. Тук желая особено да подчертая, че в двустранните диалози сред Китай и Русия беше подписан един доста сериозен пакет от документи, в това число отнасящи се и до строителството на втория газопровод, а точно " Силата на Сибир-2 “. И е в последна сметка Путин се яви нещо като легитиматор на китайската визия. Присъствието и речите му демонстрираха, че Русия поддържа китайското водачество в ШОС и също залага на многополюсния модел. Така че в резюме можем да кажем, Си се прояви като проектант на икономическото и политическото измерение на ШОС, а Путин някак си застана пред публиката като поръчител за военната и енергийната тежест на организация. Малко се трансформираха тия функции по време на парада. Тогава президентът Си беше в ролята си на хазаин и знак на китайската мощност. Той посрещаше задграничните водачи и произнесе главната тирада, която в действителност беше доста къса, аз чаках да бъде по-дълга апропо и с повече акценти в нея. В този тирада той акцентира китайската визия за нов вид интернационалните връзки и показва, че Китай е център на събитието. Парадът беше и средство за вътрешна легитимация, несъмнено, че не може без вътрешни послания и послания към вътрешната аудитория. Той демонстрира силата на Китай и обвързаността на тази мощ, точно на армията, с него. А Владимир Путин вземаше функциите на почетен посетител и стратегически сътрудник. Сега, несъмнено той свиреше втора цигулка, както и въобще свири в връзките сред Китай и Русия. Присъствието му имаше символика, тъй като Русия демонстрира, че ето, Китай сега на напрежение със Запада, само че Путин никога не беше в центъра, той нито водеше, нито задаваше тона. Той по-скоро легитимираше китайските начинания и получаваше дивиденти от демонстрацията на непосредственост сред двете страни. Така че в случай че би трябвало да обобщя: Си беше водещият режисьор, а Путин значим съдружник, който посредством ръководителя Си поддържа китайското обръщение за опция на западния ред.
А за какво европейските водачи бойкотираха парада на Си Дзинпин?
Да, това е един добър въпрос. И би трябвало да кажем, че евентуално тяхната мотивация е съчетана от политически и стратегически алегорични аргументи. Първите си алегорични, бих споделила аз – парадът не беше единствено юбилейни честване, а проява на военна мощност. Всеки, който го е гледал, видя сподели на новите ракети, нуклеарни носители и стратегически дронове, макар че най-секретните планове несъмнено не бяха демонстрирани, нито пък тези, които са в развой на разработка. За Европа, където военните паради не се употребяват като инструмент за легитимация, сходно обръщение носи по /…/ милитаризация и опълчване, което европейската аудитория няма да утвърди. Геополитическият подтекст какъв беше? Ами този церемониал съответствува с войната в Украйна и с откритата поддръжка на Китай към Русия – икономическа, дипломатическа, индиректна, а може би към този момент директно и военна. Присъствието на Путин като честен посетител направи де факто сцена за проява на руско-китайски съюз, което е извънредно недопустимо за европейските държавни глави. И най-сетне политическото обръщение, което присъединяване на европейските водачи би донесло, е легитимиране на китайската визия за нов интернационален ред, което е в несъгласие с възгледите на западните демокрации. Както знаете, от 1919 година Европейският съюз възприема Китай като систематичен противник, което беше дефинирал като потребление в стратегическите визии на Съюза, а освен като сътрудници. Най-сетне вътрешнополитическите фактори и вътрешноевропейските фактори, считам, че европейската аудитория, европейските гласоподаватели нямаше да поддържат такова наличие, най-малкото заради обстоятелството, че всеки подобен церемониал им подухва мисли за нацисти, за руски паради, а щеше да обрисува и европейските водачи като прекомерно отстъпчиви пред Китай. И без това има такива обвинявания към този момент към тях.
Какво обръщение насочи гледката с наличието на формалната естрада до Си Дзинпин и Владимир Путин на българския вицепремиер?
Трябва да кажа, че аз персонално бях, по какъв начин да ви кажа, не сюрпризирана, бях възмутена, бях обезпокоена, бях ядосана от това, тъй като тези настоящи политици имат своите позиции в държавното управление на България, и въпреки че те са в отпуска или че не са командировани за сметка на Министерския съвет и така нататък, и така нататък, извинения, които са много плитки, които съгласно мен въобще не хващат дикиш. И макар, че китайската преса употребяваше повече и по-често техните имена, като наблягаше на партийните им постове, в действителност за международната общност и за всеки, който се интересува от този проблем усещането е, че участва вицепремиера на българското държавно управление. За мен това е една неприемлива крачка в страни, крачка в неправилна посока. Забележете, че множеството от хората, които участваха от западния свят, бяха някогашни – те бяха или някогашни министри, или някогашни обществени персони, или някогашни, някакви някогашни, както беше в тази ситуация с Румъния, а не настоящо настоящи политики, както е в България. За мен това е политически скандал.
Какво печели Българска социалистическа партия и страната от делегацията ни в Китай на въпросните знакови събития?
Ако Вие виждате някаква облага за страната, кажете я, апелирам ви се, тъй като аз не я виждам. Тази делегация не беше държавна, въпреки това Българска социалистическа партия има право да избират с кого и по какъв начин да се срещат постоянно, когато не показват това за държавно дело, каквото усещане беше оставила. Ако желаете да ми кажете, че България има изгода от развиването си с Китай – да, тя има такава изгода. Само че позволете ми да кажа, че тази изгода би съществувала тогава и постоянно, когато връзките са учредени не на идеология, а са учредени на ползи. В това отношение ние имаме сякаш една извънредно къса памет, тъй като на мен ми се ще да напомня нещичко, и това нещо е, че единствено допреди 10-на години тук се говореше и можеха да се видят в медиите едни такива заглавия: " Китайски предприемачи се заемат с /…/ у нас “, " Интелигентен град на бъдещето ще изникне на изток от София “, " Българо-китайски цех ще сглобява електроавтобуси “. Това са единствено една дребна част от всички бомбастични формулировки, които циркулираха в медийното пространство тогава. Трябваше да се посадят черешови градини, лозови масиви, да се построят заводи за трактори, електробуси, осветителни тела и не знам още какво. В последна сметка истината е, че имаме едни минимални вложения от Китай сред 2011-та и 2013-та. Той не е действителен вложител с въздействие в България. Затова аз започнах отговора с обстоятелството, че в случай че вие виждате някакви изгоди, ги кажете, тъй като аз не преставам да не ги виждам.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ