САЩ с тревога очакват китайско нападение
Китайските публицисти се подиграват с Джон Акуилино, началник на Индийско-тихоокеанското командване на Съединени американски щати. Той сподели, че усеща незабавна потребност да се пази остров Гуам от китайска ракетна офанзива.
Това е територия, ситуирана в сърцето на Тихия океан, в Микронезия, и има чудноват статут. Не че е част от Съединени американски щати, като Хаваите (Гуам се назовава американско „ притежание “, каквото и да значи това), само че островитяните се смятат за американци по рождение. Те са 163 хиляди. Но главното за Съединени американски щати не е в тях, а в две военни бази – на Военновъздушни сили и Военноморски сили. Стратегически бомбардировачи, кораби и подводници, хранилища за нуклеарно оръжие и всичко останало. Друг подобен задграничен аванпост е може би на Диего Гарсия в Индийския океан.
Акуилино се тревожи, че в случай че Пекин и Москва в действителност желаят да показват своята стратегическа съгласуваност, тогава „ ние живеем в в действителност рисково време и място в човешката история “. Тоест Китай може най-малко да удали Гуам с нуклеарни бойни глави, тъй че е належащо да се изградят аварийни бази на други острови на Микронезия. И като се вземе поради фактът, че китайският флот към този момент е по-голям по тонаж от този на Съединените щати, не е надалеч и десанта - несъмнено, след завладяването на Тайван.
Желязна логичност. Да предположим, че китайците желаят да завладяват Америка и техните ракети ще стигнат до Съединени американски щати като такива – от Калифорния до всички останали места. Да приемем също, че тук ще се включи и Русия, която както всички знаят, също прострелва цяла Америка от-до. И ще стартират от Гуам. Какво може да се отговори? Вероятно по този начин: само че да предположим, че всичко това няма да се случи.
Диагнозата на китайското издание “Глобал Таймс”: американските военни развиват „ възприятие за рецесия “ и „ фикс идея на гонене “, когато сами измислят военни дейности на конкурентни страни против себе си, самите те са най-уплашени и измислят самите контрастратегии.
Не че Америка претърпява сходно изостряне за първи път. Но през днешния ден то е, да речем, доста мощно. Беше видяно от умни хора – към този момент не в Китай, а в самите Съединени американски щати – и започнаха да го проучват. Ето една нова публикация в списание “Форин Афеърс”, наречена „ Опасността от скептицизъм за проблематичните народи “. И тук, с изключение на очевидните мисли, концепциите са много свежи и положителни. И те засягат, представете си, хода на събитията в Украйна.
Има моменти, се споделя в публикацията, когато се подлага на тестване въпросът какво е мощ в интернационалните връзки. Ключов фактор тук са упованията на международните водачи за близкото бъдеще, т.е. това, което те плануват за страната си в сегашния миг. Ако усетят, че нещата при тях не вървят, тогава могат да подхващат рисковани дейности, а това е неприятно и рисково за тях (и да прибавим – за всички).
И тук съгласно създателя на публикацията: американците и други западняци, в това число много съществени хора, в един миг съществено повярваха в личната си дива агитация – че Русия губи в Украйна. И когато тази религия беше изчерпана и „ може да си представим сюжет, при който украинският спор ще потопи целия свят в скептицизъм за бъдещето “.
Корекциите, които могат и би трябвало да бъдат направени тук, са ясни: не целият свят е потънал в скептицизъм, а – класическа неточност – единствено дребна част от него, страните от Запада. Тоест те в действителност имаха вяра известно време, че Киев печели, а в този момент изпадат в нервност и чакат китайските орди да нахлуят в Гуам измежду доста сходни събития по света.
Следва мрачна психоанализа на положението на мозъка, не персонално на Джо Байдън или други водачи, а на целия сякаш мислещ хайлайф от тази група от повече от 30 щата.
Например, доста значимо се оказва дали подобен хайлайф мисли в дълготраен проект или в кратковременен. Защото в случай че краткосрочният скептицизъм победи и решението да вземем за пример за увеличение на военния бюджет, тогава водачите на други – конкуриращи се – страни се оказват принудени да създадат същото, т.е. стартира конкуренция във въоръжаването. И се оказва, че до неотдавна Западът е бил съпричастен, вярвайки, че живее в свят, в който човек може да мисли за десетилетия напред. И през днешния ден западните водачи са попаднали в клопката на личния си скептицизъм, заради което пораждат освен страхове, само че и дейности, произлизащи от такива страхове.
Е, разумно е: когато бъдещето е красиво, тогава можеш да градиш политически структури за години напред. Например да се гради тяхната " мека мощ " - нежни принадлежности за въздействие върху страни и нации посредством персонални образец, просвещение и добрина. И щом страхът се настани в сърцата, водачите се държат по малко по-различен метод.
Да си напомним какъв брой благи бяха лицата на водачите на всички западни страни през 90-те, да вземем за пример. Какъв Чебурашка беше Бил Клинтън, даже когато стреляше с ракети по всевъзможни в Близкия изток. И тогава започнаха да се появяват други водачи с бръчки на подозрение на челата. И вследствие на това през днешния ден виждаме – най-малко на неотдавнашната среща на високо ниво Г-7 и други – хора с изцяло разнообразни лица. Те заплашват - и ние се смеем, те демонстрират увереност - и ние не ги одобряваме съществено. Защото в този момент имаме небосвод за дълготрайно обмисляне, до момента в който техният небосвод се е свил.
Не е по никакъв начин нездравословно да си спомняме по кое време подозренията се настаниха в западните сърца. Книги за злополуките на великите империи заеха крепко рафтовете на нюйоркските магазини през първите години на века. Когато стартира войната в Ирак, тези книги към този момент бяха прочетени от мнозина. И тогава – тъмнината се сгъсти, лицата на нашите „ партньори” ставаха все по-зверски. И в този момент следим пристъпи на нервност по отношение на нахлуването на орди китайци (с моралната и друга поддръжка на Русия) на мирния остров Гуам с неговите нуклеарни хранилища и впрочем мечти.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това е територия, ситуирана в сърцето на Тихия океан, в Микронезия, и има чудноват статут. Не че е част от Съединени американски щати, като Хаваите (Гуам се назовава американско „ притежание “, каквото и да значи това), само че островитяните се смятат за американци по рождение. Те са 163 хиляди. Но главното за Съединени американски щати не е в тях, а в две военни бази – на Военновъздушни сили и Военноморски сили. Стратегически бомбардировачи, кораби и подводници, хранилища за нуклеарно оръжие и всичко останало. Друг подобен задграничен аванпост е може би на Диего Гарсия в Индийския океан.
Акуилино се тревожи, че в случай че Пекин и Москва в действителност желаят да показват своята стратегическа съгласуваност, тогава „ ние живеем в в действителност рисково време и място в човешката история “. Тоест Китай може най-малко да удали Гуам с нуклеарни бойни глави, тъй че е належащо да се изградят аварийни бази на други острови на Микронезия. И като се вземе поради фактът, че китайският флот към този момент е по-голям по тонаж от този на Съединените щати, не е надалеч и десанта - несъмнено, след завладяването на Тайван.
Желязна логичност. Да предположим, че китайците желаят да завладяват Америка и техните ракети ще стигнат до Съединени американски щати като такива – от Калифорния до всички останали места. Да приемем също, че тук ще се включи и Русия, която както всички знаят, също прострелва цяла Америка от-до. И ще стартират от Гуам. Какво може да се отговори? Вероятно по този начин: само че да предположим, че всичко това няма да се случи.
Диагнозата на китайското издание “Глобал Таймс”: американските военни развиват „ възприятие за рецесия “ и „ фикс идея на гонене “, когато сами измислят военни дейности на конкурентни страни против себе си, самите те са най-уплашени и измислят самите контрастратегии.
Не че Америка претърпява сходно изостряне за първи път. Но през днешния ден то е, да речем, доста мощно. Беше видяно от умни хора – към този момент не в Китай, а в самите Съединени американски щати – и започнаха да го проучват. Ето една нова публикация в списание “Форин Афеърс”, наречена „ Опасността от скептицизъм за проблематичните народи “. И тук, с изключение на очевидните мисли, концепциите са много свежи и положителни. И те засягат, представете си, хода на събитията в Украйна.
Има моменти, се споделя в публикацията, когато се подлага на тестване въпросът какво е мощ в интернационалните връзки. Ключов фактор тук са упованията на международните водачи за близкото бъдеще, т.е. това, което те плануват за страната си в сегашния миг. Ако усетят, че нещата при тях не вървят, тогава могат да подхващат рисковани дейности, а това е неприятно и рисково за тях (и да прибавим – за всички).
И тук съгласно създателя на публикацията: американците и други западняци, в това число много съществени хора, в един миг съществено повярваха в личната си дива агитация – че Русия губи в Украйна. И когато тази религия беше изчерпана и „ може да си представим сюжет, при който украинският спор ще потопи целия свят в скептицизъм за бъдещето “.
Корекциите, които могат и би трябвало да бъдат направени тук, са ясни: не целият свят е потънал в скептицизъм, а – класическа неточност – единствено дребна част от него, страните от Запада. Тоест те в действителност имаха вяра известно време, че Киев печели, а в този момент изпадат в нервност и чакат китайските орди да нахлуят в Гуам измежду доста сходни събития по света.
Следва мрачна психоанализа на положението на мозъка, не персонално на Джо Байдън или други водачи, а на целия сякаш мислещ хайлайф от тази група от повече от 30 щата.
Например, доста значимо се оказва дали подобен хайлайф мисли в дълготраен проект или в кратковременен. Защото в случай че краткосрочният скептицизъм победи и решението да вземем за пример за увеличение на военния бюджет, тогава водачите на други – конкуриращи се – страни се оказват принудени да създадат същото, т.е. стартира конкуренция във въоръжаването. И се оказва, че до неотдавна Западът е бил съпричастен, вярвайки, че живее в свят, в който човек може да мисли за десетилетия напред. И през днешния ден западните водачи са попаднали в клопката на личния си скептицизъм, заради което пораждат освен страхове, само че и дейности, произлизащи от такива страхове.
Е, разумно е: когато бъдещето е красиво, тогава можеш да градиш политически структури за години напред. Например да се гради тяхната " мека мощ " - нежни принадлежности за въздействие върху страни и нации посредством персонални образец, просвещение и добрина. И щом страхът се настани в сърцата, водачите се държат по малко по-различен метод.
Да си напомним какъв брой благи бяха лицата на водачите на всички западни страни през 90-те, да вземем за пример. Какъв Чебурашка беше Бил Клинтън, даже когато стреляше с ракети по всевъзможни в Близкия изток. И тогава започнаха да се появяват други водачи с бръчки на подозрение на челата. И вследствие на това през днешния ден виждаме – най-малко на неотдавнашната среща на високо ниво Г-7 и други – хора с изцяло разнообразни лица. Те заплашват - и ние се смеем, те демонстрират увереност - и ние не ги одобряваме съществено. Защото в този момент имаме небосвод за дълготрайно обмисляне, до момента в който техният небосвод се е свил.
Не е по никакъв начин нездравословно да си спомняме по кое време подозренията се настаниха в западните сърца. Книги за злополуките на великите империи заеха крепко рафтовете на нюйоркските магазини през първите години на века. Когато стартира войната в Ирак, тези книги към този момент бяха прочетени от мнозина. И тогава – тъмнината се сгъсти, лицата на нашите „ партньори” ставаха все по-зверски. И в този момент следим пристъпи на нервност по отношение на нахлуването на орди китайци (с моралната и друга поддръжка на Русия) на мирния остров Гуам с неговите нуклеарни хранилища и впрочем мечти.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ