Китайските бойни изкуства, известни също като кунг-фу или ушу, са

Китайските бойни изкуства , известни също като кунг-фу или ушу, са неразделна част от китайската просвета и история. Те обгръщат необятен набор от стилове и техники, развивани през хилядолетия. Произходът на тези изкуства е тясно обвързван с антични легенди и исторически събития, а практиката им включва както физическа подготовка , по този начин и духовно рационализиране .

Китайските бойни изкуства пораждат в антични времена, когато хората разработвали бойни техники за лов и самоотбрана . Легендата споделя, че Жълтият император Хуан Ди /Huang Di/, който царувал към 2698–2598 година пр.н.е., бил един от първите, които основали бойни системи. Тези ранни техники били елементарни, само че ефикасни и се предавали от потомство на потомство.

Един от най-важните стадии в развиването на китайските бойни изкуства е обвързван със основаването на Шаолинския манастир през 5 век. Индийският духовник Бодхидхарма /Дамо на китайски/ дошъл в Китай и основал будистка школа в манастира. Той въвел физически извършения, които помогнали на монасите да подобрят физическата си мощ и медитационни качества. Това е началото на фамозния шаолински кунг-фу.

С времето се развили голям брой стилове и школи на китайските бойни изкуства. Те се категоризират по разнообразни способи, като вътрешни /неиджиа/ и външни /вайджиа/ стилове. Вътрешните стилове като Тайдзицюан /Tai Chi/ и Синъицюан /Xing Yi Quan/ натъртват на вътрешната сила /ци/ и медитацията, до момента в който външните стилове като Шаолин и Винг Чун се концентрират върху физическата мощ и техника.

Тренировката в китайските бойни изкуства включва физически извършения, както и умствени и духовни практики . Учениците стартират с съществени стойки, удари и ритници, след което минават към по-сложни техники и форми /таолу/. Дисциплината и постоянството са основни детайли в образованието.

Китайските бойни изкуства включват потреблението на разнообразни оръжия като мечове, копия, ножове и пръчки. Практикуващите учат разнообразни форми и техники за потреблението на тези оръжия в борба.

Китайските бойни изкуства са тясно свързани с китайската философия и просвета . Много от тях включват правила от даоизма, конфуцианството и будизма. Например, концепцията за „ Уей Уей “ /Wu Wei/ в даоизма, която значи „ деяние посредством недействие “, се отразява в мекия и течен жанр на Тайдзицюан.

Китайските бойни изкуства са доста повече от просто физическа интензивност. Те съставляват сложна система от познания и умения , които обгръщат аспекти на физическата мощ, умствената централизация, духовното развиване и културните обичаи. Техният генезис и процедура са надълбоко вкоренени в историята и философията на Китай, правейки ги неповторими и значими както в предишното, по този начин и през днешния ден.

Практикуването на китайски бойни изкуства освен усъвършенства физическата форма, само че и развива дисциплинираност, централизация и нематериалност . Това ги прави известни и уважавани по целия свят, както за техните бойни качества, по този начин и за техния принос към персоналното развиване и културното обогатяване.

Ползите от леката атлетика за децата: Защо да изберем този спорт?