Китайски учени са разработили устройство, което в случай на успех

Китайски учени са създали устройство, което при положение на триумф ще обезпечи опция за рандеман на шистов газ, богати ресурси, от който са открити в няколко региона на Китай. Изпитанието на новата технология се възнамерява да бъде извършена през март-април тази година на територията на югозападната провинция Съчуан, оповестява South China Morning Post. Публикацията на изданието бе необятно коментирана от интернационалните организации.

Китай има най-големите ресурси от шистов газ в света – към 31,6 трлн. куб м, което надвишава два пъти общите ресурси на Съединени американски щати и Австралия. В същото време Китай към сегашния миг е най-големият вносител на природен газ. През 2017 година шистовият газ, придобит в страната е едвам 6 милиарда куб м, съгласно цитиращите изданието интернационалните организации. Проблемът е в това, че главните ресурси са съсредоточени в провинция Съчуан и то на дълбочина от 3,5 километра под морското равнище. Настоящите технологии обаче, в частност хидравличния раздор на пластовете към този момент не дават опция за рандеман на такава дълбочина. Група нуклеарни учени от основната държавна лаборатория при Университета за превоз в Ксиан, под управлението на професор Чанг Йонгмин е разказал пред вестника детайлности за технологията за така наречен енергийна пръчка, която може да доближи на огромна дълбочина на пластовете.

Отбелязва се, че за разлика от технологията на хидравличния раздор на пластовете, при който за освобождението на газа от скалните породи се употребява течност под високо налягане, при инсталацията на китайските учени се употребява мощен електрически ток за производство на съсредоточени, контролируеми ударни талази за реализиране на същия резултат. Ученият е съобщил, че тестванията,които се възнамерява да бъдат извършени през март или април в провинция Съчуан са вследствие на съвсем десетгодишна работа.

Отбелязва се, че технологията на хидравличен раздор на пластовете е подобаваща за рандеман на шистов газ на неголяма дълбочина, само че колкото по-дълбоко е находището на шистов газ, толкоз по-голямо би трябвало да е налягането на водата, нужна за основаване на пукнатини за освобождението на газа. За да може обаче да се доближи до газа, намиращ се на дълбочина от 3,5 километра е належащо налягането на флуидите да е към 100 мегапаскали, или примерно такова, като на дъното на Марианската котловина в Тихия океан, най-дълбоката точка на планетата.

В сегашния миг обаче няма толкоз мощно, или тръби, които да могат да устоят на такова налягане. Затова, както отбелязва изданието, не са учудващи несполучливите опити на корпорациите Sinopec и CNPC за постигане до богатите шистови обединения.

Устройството на китайските учени, както се прецизира, е в положение да управлява излъчванията от сила в извънредно къс, тъкмо разчетен интервал от време, за реализиране на оптимален резултат на разпукване от ударните талази. „ Енергийната пръчка “, както изяснява изданието работи по следния метод: мощен електрически ток минава през специфична намотка, която е потопена в течност, вследствие на което се образува плазмена среда – извънредно горещо вещество, съдържащо голямо количество сила.

„ Ударната вълна, основана от устройството може да доближи 200 мегапаскала, което, както се чака би трябвало да докара до образуване на зона с разлом от диаметър до 50 метра “, оповестява професор Джанг Йонгмин. Той прибавя, че след всеки подобен удар пръчката се издига нагоре по специфична шахта, като в това време в разлома навлиза течност под високо налягане, което способства за разкриването на скалните породи, след което пръчката се връща в начална позиция, подготвена за още един удар.

В същото време, технологията може да сътвори и съществени опасности, изключително като се има поради, че провинция Съчуан е ситуирана в сеизмичен регион, където постоянно стават трусове с магнитуд от над 4. Съществуват опасения, че ударните талази, създавани от устройството, макар че ще са контролируеми и ориентирани, при всеобщо потребление може да трансформират главната геофизика на района и да слагат под риск главната инфраструктура, да вземем за пример на постройките и язовирите.

Както отбелязва професорът от Китайския университет за нефт от град Циндао Уанг Чен Ен, преимуществото на технологията е в това, че тя е евентуално по-щадяща към околната среда, от метода за хидравличен раздор на пластовете. Въпреки това, съгласно него, към момента би трябвало да се обясни, дали устройството ще може да генерира задоволително сила за раздор на скалните породи на такава дълбочина.
Той прибавя, че защото технологията към момента е в начално положение, е належащо да бъдат взети спомагателни ограничения за обезпечаване на сигурността на служащите на сондажната площадка, както и, че всеобщото произвеждане също ще изисква строителство на огромна мрежа от спомагателни наземни и подземни съоръжения.

Със съкращения, по непознати организации