Китайците донесоха нещо неочаквано от обратната страна на Луната
Китайската задача „ Чан'е-6 “, първата, която върна проби от противоположната страна на Луната, към този момент е влезнала в историята. Аналите към този момент са изпълнени с открития на учени, учещи това, до което земната просвета преди този момент не е могла да се допре. Първоначалните проучвания на тези неповторими проби разкриха незнайни до момента глави в историята на геологията на Луната и, както се оказва, хвърлиха светлина върху ранната история на Слънчевата система и ни приближиха до разбирането на произхода на водата на Земята.
Мястото за кацане на спускаемия модул „ Чан'е-6 “ беше определено в границите на гигантския кратер „ Аполо “ в басейна Южен полюс-Айткен, който заема една четвърт от цялата противоположна страна на Луната. Това е идеално място за събиране на парчета от астероиди, падащи върху Луната, както и скали, откъснати от дълбоката кора и тога. Сондирането на Луната към момента не е налично за човечеството, тъй че би трябвало да разчитаме на това, което естествените процеси са оставили след себе си.
В скорошно изследване екип от учени от Китайската академия на науките заяви, че откакто са проучили 5000 фрагмента, върнати от далечната страна на Луната, те са се натъкнали на нещо ненадейно. Анализът на лунния реголит се концентрира върху оливин, силикатен минерал, формиран от магнезиеви и стоманени съединения, типични за вулканични скали, артикули от стремително размразяване и астероиди. Използвайки сканираща електронна микроскопия, микроанализ с електронна сонда и масспектрометрия с вторични йони, няколко фрагмента от оливина са определени от пробите за по-подробно изследване.
Анализът разкрива в действителност сензационно изобретение: седем фрагмента от оливина са химически идентични с минералите от CI хондрити - тип въглероден хондрит, наименуван Ивун (кръстен на мястото, където е открит първият подобен метеорит). Тези фрагменти имат порфирна конструкция - оливинови кристали, вградени в стъкловидна матрица, което демонстрира бързо размразяване и сгъстяване след удар на астероид. Химични и изотопни проучвания, в това число оценка на съотношенията желязо-манган, никелов оксид, хромов оксид и изотопи на О2 и силиций, разкриват, че тези проби са несъвместими с известни лунни или земни скали. Това демонстрира, че материалът е доставен от космоса.
Съставът на пробите съответствува идеално с този на CI хондритите, които преди този момент са се сблъсквали с Луната, са се разтопили при удара и са запазили химичния си състав в продължение на милиарди години. CI хондритите са най-богатите астероиди на вода и летливи субстанции, съдържащи до 20% хидратирани минерали; те са порести, „ мокри “, меки и нежни. Поради това те рядко оцеляват при нахлуване в земната атмосфера (по-малко от 1% от всички такива астероиди са открити на нашата планета) и не се е очаквало, че ще оцелеят при по-високите скорости на удара на лунната повърхнина, където няма атмосферно противодействие.
Това изобретение бележи първото доказано разкриване на парчета от CI хондрити на Луната. CI хондритите явно са бомбардирали Луната при започване на историята на Слънчевата система и фрагменти от такива удари са непокътнати в лунния реголит. За разлика от Земята, неналичието на атмосфера на Луната може даже да е помогнала за запазването на тези нежни материали. Анализът демонстрира, че CI хондритите може да съставляват до 30% от метеоритната „ сбирка “ на Луната. Тези астероиди имат състав, сходен на скалите от метеорити като Рюгу и Бенну и се счита, че са част от ранната Земя и Луна с обилие от летливи субстанции и вода, предоставяйки по-пълен отговор на въпроса за произхода на водата на нашата планета.
