Китай в момента е изправен пред най-големия брой индустриални компании

Китай сега е изправен пред най-големия брой индустриални компании с отчетни загуби от 2001 година насам. В доста случаи фирмите би трябвало да затворят и да съкратят служащите си, само че Пекин си е сложил за цел да реактивира стопанската система и индустриалната си конструкция в разгара на комерсиалната война, без съкращения и заобикаляйки обществени спорове.

През 90-те години на предишния век Китай предприе невиждана промяна. Под реформаторското управление на Дън Сяопин и по-късно на премиера Джу Жунджи, страната демонтира огромна част от тромавия си и консервативен държавен уред. Десетки хиляди неефективни държавни предприятия бяха затворени и милиони служащи изгубиха работата си в развой на реконверсия, който би бил политически недопустим другаде. Залогът обаче беше явен: жертване на остарелия социалистически модел в името на държавния капитализъм.

Резултатът беше най-близкото до икономическо знамение, което актуалният свят в миналото е виждал. Със специфични стопански зони, обилие от работна ръка и ниски заплати, Китай притегли невиждан поток от задгранични вложения, с цел да се трансформира в „ международната фабрика “. Различните райони на страната се специализираха в разнообразни артикули, от производството на тениски до електронни съставни елементи, в мащаб и скорост, които нарушиха световните вериги за доставки. Страната нарастваше с двуцифрени темпове повече от десетилетие, изваждайки стотици милиони хора от бедността.