Китай твърди, че е подчертал принципната позиция“ за острова Китайският

Китай твърди, че е подчертал „ кардиналната позиция “ за острова
Китайският президент Си Дзинпин употребява последния си телефонен диалог с президента на Съединените щати Доналд Тръмп, с цел да повдигне въпроса за Тайван и да изложи ясно позицията на Пекин по тематиката, споделиха по-рано тази седмица двама американски специалисти по въпросите на Тайванския пролив.

Тръмп и Си разговаряха по телефона в понеделник, като съгласно обособени изказвания на двете държавни управления не беше оповестено коя страна е инициирала диалога.

В описанието на диалога си в Truth Social Тръмп не загатна, че въпросът за Тайван е бил обиден, а прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит сподели пред кореспонденти, че диалогът със Си е бил фокусиран върху търговията.

Си обаче беше представен в оповестена публикация на държавната организация Синхуа, като споделя, че е подчертал „ кардиналната позиция на Китай по тайванския въпрос, наблягайки, че връщането на Тайван към Китай е неразделна част от следвоенния интернационален ред “ по време на диалога.

„ Отбелязвайки, че Китай и Съединени американски щати са се били един до друг против фашизма и милитаризма, Си сподели, че поради актуалните условия е още по-важно двете страни да пазят взаимно успеха във Втората международна война “, се споделя в информацията на Синхуа.

В същата публикация Синхуа цитира и Тръмп, който хвали Си като „ популярен водач “ и декларира, че Китай е „ огромна част от успеха във Втората международна война “.

Според Синхуа Тръмп също е подчертал, че Съединени американски щати „ схващат какъв брой значим е тайванският въпрос за Китай “.

Попитан за ролята на Тайван в последния диалог сред Тръмп и Си, Ричард Буш, някогашен ръководител на Американския институт в Тайван и сегашен старши помощник (нерезидент) в института „ Брукингс “, съобщи, че това евентуално е следващо позвъняване, откакто двамата не са разискали Тайван при срещата си на върха в Пусан на 30 октомври в Южна Корея.

„ Възможно е по време на срещата в Пусан, когато Тайван явно не е бил обсъждан, да е било разбрано, че ще има следващо телефонно позвъняване, което ще включва внимание към Тайван “, сподели Буш.

Буш съобщи, че фокусът на Си върху съдействието през Втората международна война е основен детайл от китайския разказ за Тайван, въпреки и исторически неправилен.

„ Свързването на съдействието сред Съединени американски щати и Китай през Втората международна война с въпроса за Тайван беше основна тематика в честванията на КНР за възобновяване на китайската пълномощия над Тайван “, сподели Буш.

„ Разбира се, точно Република Китай (Тайван) беше този съдружник на Съединени американски щати, който пое юрисдикцията на 25 октомври 1945 година “

Правителството на Република Китай, ръководено от водача на Гоминдан Чан Кайшъ, пое контрола над Тайван през октомври 1945 година, само че не се отхвърли от ръководството на континентален Китай до 1949 година, откакто загуби гражданската война против комунистите на Мао Дзъдун.

Китайската национална република (КНР) беше основана едвам през октомври 1949 година

Междувременно Бони Глейзър, ръководещ шеф на Индо-тихоокеанската стратегия във Фондация „ Германски маршалски фонд “ в Съединени американски щати, на собствен ред съобщи, че телефонният диалог в понеделник може да е бил иницииран от Тръмп, тъй като американският водач може би е желал „ да потърси помощ от Си “, поради последното внимание, привлечено от предлагането за проект за мир сред Русия и Украйна.

„ Вероятно Си е решил да употребява случая, с цел да направи изказване по отношение на Тайван “.

Според Глейзър, Тръмп схваща, че Тайван „ е тематика с доста мощен заряд в връзките сред Съединени американски щати и Китай “ и е бил „ доста внимателен, когато приказва за Тайван, в това число когато е бил питан дали Съединени американски щати биха защитили Тайван, в случай че бъде нападнат “.

Откакто пое поста през януари 2025 година, Тръмп не е направил ясни изказвания за това какво би направил при положение на китайско навлизане.

Дългогодишната позиция на Съединени американски щати по въпроса е така наречен „ стратегическа неизясненост “, която има за цел да възпира Пекин от опит за нахлуване, без да ангажира Вашингтон с заричане за военна интервенция.

Предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, обаче обществено съобщи няколко пъти, че Съединени американски щати биха защитили Тайван, в случай че Китай го нападне.

Всеки път представители на администрацията на Байдън по-късно омаловажаваха изказванията му, наблягайки, че политиката на Съединени американски щати по отношение на Тайван не се е трансформирала.

Предвид другите тълкования на диалога, дадени от Съединени американски щати и Китай, тайванското Министерство на външните работи към момента се опитваше да откри какво тъкмо се е случило.