Китай съобщи, че успешно е изстрелял в Тихия океан с

Китай заяви, че сполучливо е изстрелял в Тихия океан с макетна бойна глава, предава „ BBC “. Тя е била изстреляна в 08:44 ч. локално време /04:44 ч. по Гринуич/ в сряда и е паднала в предстоящите морски региони, заяви Министерството на защитата на Пекин, като добави, че пробното изстрелване е било „ рутинно “ и част от „ годишните тренировки “ .

Видът на ракетата и траекторията на полета ѝ остават неразбираеми, само че китайските държавни медии обявиха, че Пекин е „ уведомил авансово засегнатите страни “ .

По-късно Япония разяснява, че не е получила „ никакво уведомление “ за пробното изстрелване. Тестовете на нуклеарни оръжия на Китай нормално се организират на територията на страната, а преди този момент Китай изстреля тестово междуконтинентални балистични ракети на запад в пустинята Такламакан в региона на Синдзян .

Смята се, че за първи път от 1980 година насам Китай изстрелва междуконтинентална балистична ракета в интернационалните води. Ето какво написа по тематиката в Х Анкит Панда, експерт по нуклеарни оръжия във Фондацията за интернационален мир „ Карнеги “:

„ Освен в случай че не пропущам нещо, мисля, че всъщност това се случва за първи път – и е оповестено като такова – от доста време насам . “

Той добави, че описанието на теста от страна на Пекин като „ обикновен “ и „ годишен “ е необичайно, „ като се има поради, че те не вършат сходни неща нито рутинно, нито годишно “ .

В сряда японското държавно управление съобщи, че Китай не го е уведомил авансово за изстрелването на МБР.

„ От китайска страна не е имало авансово съобщение “ , разгласи пред кореспонденти представителят на държавното управление Йошимаса Хаяши .

По-рано японското министерство на защитата сподели, че няма нанесени вреди на неговите кораби. Цитирано от японската телевизия NHK, в ранния следобяд на сряда министерството е коментирало следното:

„ Ще продължим да събираме и проучваме информация за придвижването на китайските военни и ще вземем всички вероятни защитни ограничения в нашата зоркост и наблюдаване . “

При последното сходно тестване на Китай – през май 1980 година – междуконтинентална балистична ракета прелетя 9070 км и се приземи в Тихия океан. В този тест участваха 18 китайски военни кораба и той към момента се счита за една от най-големите военноморски задачи на Китай.

„ Времето е всичко “ , написа Дрю Томпсън , гостуващ теоретичен помощник в Училището за обществени политики „ Ли Куан Ю “ в Сингапур, в X. Той продължава:

„ В изказването на Китай се твърди, че изстрелването не е ориентирано към никоя страна, само че има високи равнища на напрежение сред Китай и Япония, Филипините и, несъмнено, безконечното напрежение с Тайван. “

„ Изстрелването е мощен сигнал, който има за цел да сплаши всички “ , добави той.

Джон Ридж, основан в Съединени американски щати анализатор в региона на защитата, съобщи, че Китай може да е направил теста като форма на „ позициониране или сигнализиране на Съединените щати “ .

Макар че връзките сред Пекин и Вашингтон се усъвършенстваха през последната година, възходящата напористост на Китай в района продължава да бъде проблематична точка.

Напрежението сред Китай и Филипините набъбна, откакто техните кораби неведнъж се сблъскваха в противоречиви води . Миналия месец Япония изпрати изтребители, откакто упрекна китайски шпионски аероплан , че е нарушил въздушното ѝ пространств о – ход, който тя назова „ изцяло недопустим “.

Претенциите на Пекин към самоуправляващия се Тайван са различен източник на напрежение .  Министерството на защитата на Тайван съобщи по-рано в сряда, че Китай е провеждал „ интензивни “ ракетни стрелби и други учения напоследък. В същото изказване министерството заяви, че е разкрило 23 китайски военни самолета, настоящи към Тайван на „ задачи на далечни дистанции “ .

Пекин постоянно изпраща кораби и самолети в тайвански води и въздушно пространство в границите на тактичност на „ грейзън войната “ , която съгласно анализатори има за цел да възстановява нахлуванията .

През юли тази година Китай прекрати договарянията си с Вашингтон за надзор на нуклеарните оръжия в отговор на продължаващите продажби на оръжия от страна на Съединени американски щати на Тайван.

Миналата година Китай смени двама ръководители на звеното „ Ракетни войски “ на Народноосвободителната войска – елитното звено, ръководещо нуклеарния боеприпас на страната – поради обвинявания в корупция.

В отчет, оповестен предходната година, Пентагонът пресметна, че Китай разполага с повече от 500 оперативни нуклеарни бойни глави , от които към 350 са междуконтинентални балистични ракети.В отчета се предвижда също, че до 2030 година Китай ще доближи над 1000 бойни глави. Все отново това е дребна част от над 5000-те бойни глави, които Съединени американски щати и Русия настояват, че имат.

Ремонтът на Дунав мост при Русе продължава: Какво се случи през миналата седмица?