Пентагонът алармира: Китай разполага с над 500 ядрени глави
Китай разполага с над 500 нуклеарни глави. А до 2030 година евентуално ще станат двойно повече. Това се споделя в оповестения през днешния ден годишен доклад на Пентагона за китайските въоръжени сили, предадоха организациите Ройтерс, Асошиейтед прес и Българска телеграфна агенция.
Въпреки повишаването на броя на китайските ядрени оръжия, те към момента са доста по-малко от тези, с които разполагат Русия и Съединени американски щати. Вашингтон разполага със ресурс от към 3700 нуклеарни бойни глави, от които са ситуирани 1419. Русия разполага с към 1550 разположени ядрени оръжия, а съгласно Федерацията на американските учени запасът ѝ от нуклеарни бойни глави възлиза на 4489.
В доклада се показва, че развиването на китайските въоръжени сили е напът да надвиши прогнозите. В предишен доклад Пентагонът пресметна, че през 2021 година Пекин е разполагал с повече от 400 оперативни нуклеарни бойни глави.
" Виждаме, че КНР (Китайската национална република) продължава много бързо да модернизира, диверсифицира и уголемява нуклеарните си сили ", съобщи на брифинг за медиите почитан американски чиновник. " Това, което вършат в този момент, в случай че го съпоставим с това, което правеха преди към десетилетие, в действителност надалеч го надвишава по мащаб и трудност ", добави той.
В доклада се добавя, че китайските военноморски сили разполагат с повече от 370 кораба и подводници, спрямо 340 кораба предходната година. Разширяването на военноморските сили е от главно значение за устрема на президента Си Цзинпин да превърне Китай в първостепенна военна мощ в района. Пекин към този момент разполага с най-големия военноморски флот в света.
Докладът също по този начин предизвестява, че Китай може би се стреми към нова междуконтинентална ракетна система, употребяваща стандартни оръжия, която, в случай че бъде въведена в употреба, ще разреши на Пекин " да заплашва с стандартни удари цели в континенталната част на Съединени американски щати, Хаваите и Аляска ".
В доклада още веднъж се показва угриженост от натиска, оказван от Пекин върху самоуправляващия се Тайван, който Китай смята за отцепническа провинция. Отношенията между Китай и Съединени американски щати също са напрегнати, като сред двете най-големи стопански системи в света имат несъгласия по редица въпрос, от Тайван и правата на индивида в Китай до военната му активност в Южнокитайско море.
Освен това китайските въоръжени сили " съвсем несъмнено " извличат поучения от войната на Русия в Украйна, пробвайки се да предскажат по какъв начин би могъл да наподобява един спор за Тайван, отбелязва докладът.
В същото време Вашингтон се стреми да съживи военните връзки с Пекин. Миналата седмица Пентагонът заяви, че е приел покана за присъединяване в най-големия годишен конгрес по сигурността в Китай в края на октомври.
Въпреки повишаването на броя на китайските ядрени оръжия, те към момента са доста по-малко от тези, с които разполагат Русия и Съединени американски щати. Вашингтон разполага със ресурс от към 3700 нуклеарни бойни глави, от които са ситуирани 1419. Русия разполага с към 1550 разположени ядрени оръжия, а съгласно Федерацията на американските учени запасът ѝ от нуклеарни бойни глави възлиза на 4489.
В доклада се показва, че развиването на китайските въоръжени сили е напът да надвиши прогнозите. В предишен доклад Пентагонът пресметна, че през 2021 година Пекин е разполагал с повече от 400 оперативни нуклеарни бойни глави.
" Виждаме, че КНР (Китайската национална република) продължава много бързо да модернизира, диверсифицира и уголемява нуклеарните си сили ", съобщи на брифинг за медиите почитан американски чиновник. " Това, което вършат в този момент, в случай че го съпоставим с това, което правеха преди към десетилетие, в действителност надалеч го надвишава по мащаб и трудност ", добави той.
В доклада се добавя, че китайските военноморски сили разполагат с повече от 370 кораба и подводници, спрямо 340 кораба предходната година. Разширяването на военноморските сили е от главно значение за устрема на президента Си Цзинпин да превърне Китай в първостепенна военна мощ в района. Пекин към този момент разполага с най-големия военноморски флот в света.
Докладът също по този начин предизвестява, че Китай може би се стреми към нова междуконтинентална ракетна система, употребяваща стандартни оръжия, която, в случай че бъде въведена в употреба, ще разреши на Пекин " да заплашва с стандартни удари цели в континенталната част на Съединени американски щати, Хаваите и Аляска ".
В доклада още веднъж се показва угриженост от натиска, оказван от Пекин върху самоуправляващия се Тайван, който Китай смята за отцепническа провинция. Отношенията между Китай и Съединени американски щати също са напрегнати, като сред двете най-големи стопански системи в света имат несъгласия по редица въпрос, от Тайван и правата на индивида в Китай до военната му активност в Южнокитайско море.
Освен това китайските въоръжени сили " съвсем несъмнено " извличат поучения от войната на Русия в Украйна, пробвайки се да предскажат по какъв начин би могъл да наподобява един спор за Тайван, отбелязва докладът.
В същото време Вашингтон се стреми да съживи военните връзки с Пекин. Миналата седмица Пентагонът заяви, че е приел покана за присъединяване в най-големия годишен конгрес по сигурността в Китай в края на октомври.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ